Артистът Рафи за страховете да пуска нова музика, за разединението и трудностите на музикалния пазар, за предаването на занаята, за героите и сродните души в живота му в откровено интервю пред Мариян Станков Мон Дьо в „Събуди се“ по NOVA.

„Първото, което ми изниква когато трябва да говоря за себе си е Артист. До ден днешен не успях да се нарека нито музикант, нито певец и все още не мога да си отговоря на въпроса „Кой съм аз?“ Щастлив човек съм и хората не знаят почти нищо за мен“, откровено започва с признанията артистът Рафи.

"Миналата година бе тежка за почти всички артисти и когато спря този мой живот, доста ми се промени мисленето. Имах момент, в който загубих гласа си и не може да пея близо една година. Нямам обяснение и ходих при много доктори и единственото е, че е било на психическа основа. Обяснението е, че мисълта ми е била блокирала вокалния ми апарат. До този извод достигнах и аз самият, защото може и не бих го нарекъл отчаяние или депресия, но е някъде между двете“, разкрива тежките състояния през които е преминал.

Рафи признава, че често има усещането, че кариерата му свършва и това се дължи според него на неувереност и затруднения в изразяването си. Дори е изпитвал съмнения дали би могъл да продължи да пише и създава песни, тъй като това е нещото, което е от значение за артиста Рафи.

„Да оцелееш на пазара е въпрос на много работа и то без прекъсване. Понякога ме мързи, но така е при повечето артисти и певци в България. Щом до този момент нямаме изпълнител, който да е излязъл навън, това е липса на достатъчно желание да свършиш нужната работа, а не е въпрос на пари. Таланти имаме. Изключвам форматите, които постоянно бълват много добри артисти. Има пазар, ако те го създадат за себе си. Трудно е, искат се средства и да дадеш повече от себе си, но всяко нещо си има цена. Платих висока цена да съм Рафи. Най-вече платих време и доста дълго време живях в бъдещето, което ще направя и в миналото, което не направих и в моментът, в който го осъзнах спрях да давам напразни обещания на самия себе си. Започнах да работя, това което обичам в момента“, споделя изпълнителят.

„Дълго време не успях да намеря хора, с които да работя. В българския музикален пазара ако не си артист на сцена, много трудно можеш да изкарваш пари. В днешно време няма толкова много композитори, аранжьори, текстописци, както е било едно време. Намерих такива хора и работя с тях в момента. Това са хора, с които творим. В моментът, в който създаваш изкуство е моментът, в който не мислиш за парите. Парите те посрещат преди да влезеш в студиото и те изпращат от него. Всички имаме грехове, за това, че не сме създали предпоставките в момента да имаме качествен музикален пазар в България за поп музика. Има пазар, но не е развит“, коментира как се прави поп музика в страната ни.

За героите в живота му

„Героите за мен са родителите ми и брат ми. Това са тримата души, които дават всичко от себе си. Моята приятелка е другият човек, който е винаги до мен, без значение през какви дупки съм преминавал. Когато започнах като изпълнител исках да имам танцьори със себе си и тогава един по един събрах пет човека, с които вече десет години аз съм на сцена. Това са моите танцьори Скайуокърс и един от тях е моята приятелка Елена, която е и сродната ми душа“, разказва Рафи.

За емоциите и любовта

„Това е усещане, което не съм изпитвал преди това.  Преди Елена не съм имал и друга сериозна връзка. Бях готов да отворя себе си към някой друг. единственият човек, към който съм се разкривал по този начин е Елена. Трудно ми е да говоря за тези неща, тъй като ставам емоционален и се притеснявам да открия някаква част от себе си, която бих искала да остане за мен и за сродната ми душа. През цялото време, в което сме заедно минахме през такива обрати и трудности, че осъзнавам какво означава думата сродна душа. Тя също е артист и когато двама артисти се съберат на едно място, понякога става опасно. Два характера и две супер егота“, открехва завесата за личните си взаимоотношения и  за чувствата към приятелката си.

За работата си с Рачков в „Забраненото шоу на Рачков“

„Естествено, че е трудна работата с Рачков. Години наред сме го виждали в различни ситуации, като водещ или жури и никой не може да го контролира. Когато трябваше за първи път да се срещнем за предаването, имаше момент на напасване, но за щастие беше много кратък. Бързо се уцелихме и минахме да една вълна, в която търсихме едно и също нещо. Търсихме промяна. Той имаше нужда от промяна. И той като всеки един артист беше преминал през този тежък период. Всички артисти преминават през него. Сподели ми, че добре, че е бил спектакъла, който правеше и събитията около него, за да го карата да се чувства жив. Идеята за „Шоуто на Рачков“ е негова мечта. За артист, който се развива в една област и работи по определен начин, е много трудно да излезе от амплоато си. Рачков е артист с талант, който все още не е разгърнат на макс. Дори и в разговорите ни той показва една светлина, която мечтая хората да видят в ефир. Това не е актьорът или любимият ни комик Рачков, който ни разсмива, а е човекът, който може да споделя и разказва душевни и мъдри слова“, разказва за участието си като музикален продуцент и режисьор в „Забраненото шоу на Рачков“

За песента, в която се усеща днес

„В моментът, в който снимаме има годишнина от смъртта на Джон Ленън и днес аз съм Imagine, защото това, което мисля и това което ще създам и което правя в момента, смятам, че това е т.нар. Imagination. Живея в него и смятам, че всеки който живее във въображението и мечтите си, и работи, за да ги създаде, може да се нарече щастлив човек. Аз съм щастлив човек, защото правя това, което обичам."