"Господарят е на лов. Обикаля трънаци и шубраци в частни предприятия, новопостроени училища или недовършени асфалтови настилки. На мушката, както винаги, са обикновените тревопасни гласоподаватели. Господарят е на лов, с джипката. Верните му приближени остават да бранят имението на публичното пространство, със сопи и зъби. Кой както може. И според мястото си в двора на господаря"

Така започва постът на Радослав Бимбалов във фейсбук. Ето още от него:

"Най-отпред се пускат дресираните дребни домашни любимци, с каишка от журналистически бадж. Недялко Недялков реди първобитни мисли с кресчендото на надрусан трубадур, докато подчинената му Ива Николова жлъчно ръси спънати букви, с претенция за оформени думи.

След тях подскачат социолози, политолози, антрополози. Слуги с научни титли, изучили до точка всяка опорка. Доцент Татяна Буруджиева и професор Антоанета Христова в странен синхрон ни обясниха как Борисов е на път отново да изненада всички и да си заслужи любовта на нацията. Две дами, коленичили на едно килимче, с надеждата да е летящо. Тъжна гледка.

Следващите в боя са периферните политици като Александър Йорданов. Митичен демократ, велик депутат, председател на парламента, дори се уреди с политически хоспис в Европейския Парламент. Човекът е бил голямото добрютро, но вече е тотална лека нощ. И когато Силвия Великова от БНР се опитва да му задава неудобни въпроси, той не отговаря, но после се свива в собствения си опикан ъгъл и ръмжи от безсилие. Евродепутат обижда публично журналист? Що пък да не. Един друг стреляше по протестиращи от партийния си прозорец скоро.

Последният кръг от верни поданици на господаря излизат със самочувствието на привилегирована лична охрана. Онзи ден уж редовият партиец Георги Харизанов цъфна пред Мария Цънцарова с претенциите на сив кардинал. Самочувствието му, естествено, е с фалшиво покритие – подобно на самата му биография, кариерно развитие и съдебно минало. Но Харизанов има арогантността да се чувства толкова близък до господаря си, че може да се опитва да го копира в поведението си. Това е крайната форма на безличността. Ставаш огледало, за да попиеш съвършенството на този, от когото си тотално зависим.

Целият този парад е само от последните два-три дни. За съжаление господарят ще ловува все по-често идните месеци. Затова ще трябва да стиснем зъби и да търпим развилнелия се слугинаж.

Или да не го търпим."