Следващи избори наистина ще ни вкарат в страховита турбуленция, от която не знам дали изобщо ще можем да излезем

Това мнение изказа пред БНР писателят Радослав Бимбалов.

"Те ще направят правителство, то е ясно. То ще бъде правителство, което ще бъде облечено под форма на програмно, експертно. Може би премиерът ще бъде образно изваден от редиците на ГЕРБ. Но всъщност това ще е правителство, което се реди от хората зад Пеевски и тези хора са мутри, не са други. Тези мутри са свързани с огромните руски потоци в България, икономически, всякакви. Това е истината. Дали ще си сложат на ревера "Ние сме програмно управление", "Това е национално спасение"… Ще си добавят една игла ИТН, която си захранват именно за такъв момент – това правителство ще се случи", коментира той.

В същия момент Кирил Петков показа сериозна неадекватност, смята писателят. Според него самонадеяността и арогантността на ПП-ДБ е основната грешка.

"Опасявам се, че тези, които би трябвало да скочат смело, когато трябваше, не го направиха. Сега имат много кратък прозорец, в който трябва да се ориентират. Опасявам се, че мнозина от тях ще останат извън борда в този момент", прогнозира той.

Ние сме бутафория на държава, бутафория на демокрация, категоричен е Радослав Бимбалов, като обясни:

"Сатирата е някакъв опит да погледнем с известна доза ирония на това, което се случва, но много често тази ирония води болка повече отколкото усмивки по лицата ни. В конкретния случай е така. За мен това, което се случва, не просто сега на изборите, а това, което се случва в последните десетилетия в държавата ни, е притеснителна имитация на държавност, имитация на правосъдие, имитация на здравеопазване, имитация на образование, което е най-страшното. Този "Исторически парк", който в момента се превърна в някакъв символ, за съжаление, на много българи за нова надежда, а на останалите българи – символ на измама, грозни схеми и популизъм, този символ "Исторически парк" всъщност е символ на България за мен. Ние сме бутафория на държава, бутафория на демокрация. Това не е много смешно вече".

В предаването "Неделя 150" писателят нарече "Исторически парк" "Дисниленд". По думите му това е атракционен парк, забавление, начин да се печели от интереса на хората към миналото:

"Присъствието на подобни атракциони навсякъде е логично. Концентрирането ни в момента върху него по скоро измества по-големия казус, по-големия проблем – забравяме за "Осемте джуджета", за това, че се оказа, че цялата ни правосъдна система е проядена отвътре и главният прокурор е очевидно част от някакви престъпни схеми – сегашният, предишният също. Трябваше да убият един – двама души, за да се замислим какво представлява правосъдната ни система. Мисля си, че забравяме най-важните теми, а те са тези, а не "Исторически парк" доколко е стойностен и смислен, нека си го има".

По думите му носталгията е нещо опасно, когато тя бъде използвана от популисти, които действат по нечия поръчка:

"Насаждат ни една носталгия по минало, в голямата си част което дори не е много автентично, не само за да избягаме от сегашната реалност, а за да изместят някак хода на мислите и отношението ни към света, който ни обгражда. Най-опасното нещо всъщност е, че се прокрадва, тя даже се институционализира, тази идея, че българите са уморени от демокрацията. Не просто са уморени от избори, не просто са уморени от това да управляват по някакъв начин демократичния процес, а от демокрацията като цяло".

Румен Радев е един от хората, които превърна това в съвсем нормален наратив, подчерта Радослав Бимбалов. По думите му президентът е въвел нещо любопитно:

"Вече говорим срещу партиите – партиите са виновни, не просто политическата система. Идеята е, че ние започваме постепенно да приемаме факта, че нямаме нужда от партии и подобен вид управление, а имаме нужда от твърдо управление на човек, който се приема, че ще взема решенията еднолично. Това се налага като модел. За мое огромно опасение, този модел не идва съвсем случайно, а идва много целенасочено от цялата хибридна война, която новата Руска империя поведе 10 години преди да атакува физически Украйна".

Притеснението на писателя е, че големи части от обществото биха приели този модел.

"Винаги съм се смущавал от това усещане на българите за куфар. Ние сме куфар, който все бива или подритван, или зарязван, или забравян, или краден, или препълван с нещо. Това усещане за куфар е много страшно. Това е липса на инициативност, която беше целенасочено изкоренена по време на комунистическия режим. Все някой трябва накъде да ни мъкне, някъде да ни носи, някой да дойде да ни оправи".