Ако беше жив, на 23 април тази година големият творец с уникална дарба Радой Ралин щеше да навърши 95 години.

Празниците по повод рождението на поета вече започнаха от вчера в "Сити Марк център", където приятелите на Радой - Джеки, Джони и Милчо Левиев, му спретнаха прожекция с миниатюри - "Фотосите на Радой".

"Страхотно изживяване беше. Искам да кажа, че във всички енциклопедии рождената дата на Радой е написана като 22 април 1923 година. А истината е, че има мистификация, в кръщелното му пише - 22 април 1923 година. Всъщност баща ми е осиновен от брата на неговата майка и съпругата му Кина. Пише, че е роден в Сливен, а той е от Ямбол, защото там са живели осиновителите му. Това го казвам за първи път", сподели пред "България Днес" синът на поета Кин Стоянов.

Според него фактът, че във всички публични справки се споменава за баща му като отгледал сам двамата си сина, не го обижда, напротив - Стоянов се гордее много и с майка си. "Тя е жива, възрастна е и аз не я упреквам, както и баща ми, че се разделиха. Това се е случило, когато съм бил на три години, и не помня много от този период. Брат ми Стефан сега се грижи за майка ми", споделя още Кин.

Грозданка Ралина е била популярен методист по лечебна физкултура. Създател е на уникална методика за нашите златни момичета в художествената гимнастика и успехите им до голяма степен се дължат и на нея. "Мама е невероятна. Винаги е стояла до татко. В последните години от живота му се сближиха много. Помня, че в болницата в последната вечер преди да си отиде, той каза: "Грозданке бе, ние що се разведохме, я вземи едно такси, да ходим у вас и да се оженим пак", разказва Стоянов.

Той още си спомня през смях и за история, която баща му най-много обичал да разказва в мъжки компании, но за нея не говорил пред пресата. "Аз обаче ще ви я разкажа. През 80-те години Радой хлътнал по невероятно красиво момиче в Прага. Там беше две години на специализация по линия на културния обмен. Пътувал с трамвая и вижда девойката, заговаря я. Тя му казва: "Господине, можете да ме намерите на този адрес", и му подава листче. Баща ми, разбира се, закъснява, той никога не е бил по точността. Отива и му отваря някаква хазяйка, която го гледа подозрително. Ами тя беше тук досега, но си отиде и му дава нов адрес, на който да я намери. Отива баща ми на новото място и по този начин обикаля над двайсет адреса. Накрая, някъде в покрайнините на Прага, звъни на вратата на някаква вила и му отваря мустакат субект. Той също го оглежда подозрително и го пита кого търси. Ами, еди-коя си, отвръща баща ми. А-а-а, вика субектът, оная, румънката ли, бе! Абе, виж какво, тя скоро имаше трипер, ама знаеш ли какви други хубави момичета имам, веднага ще те уредя, щом искаш да си плащаш. Аз нея съм харесал, запънал се обаче баща ми. Няма я, замина за провинцията, ама ти не си чех, нещо смугъл ми се виждаш, да не си арабин, взел да го оглежда мустакатият. Как сега да му кажа, че съм българин, защото вече е ясно за какво става дума", разказва през смях случката с Ралин Кин. Накрая Радой лъже, че е македонец, а човекът отсреща се оказал българин и разбрал, че го лъже.

Върнал се Радой при приятелите в ресторанта и разказал патилата си. Без да знае, се оказало, че единият от новите му чешки другари бил прикрепен към чешката Държавна сигурност. "Та не след дълго този негов приятел го завел лично при министъра на вътрешните работи. Там предложили на баща ми 500 000 крони, по тогавашни пари са 50 000 долара, като награда, че е хванал канал за проститутки. Радой Ралин не ги взел, защото се притеснил, че няма как да ги декларира. "Какво да кажа у нас, как съм ги спечелил, нали ще ми отговорят: "Ние за какво те пратихме, а ти по курви търчиш", смее се Стоянов, спомняйки си една от веселите случки на баща си. Историята не свършила дотук. Веднага след като отказал парите, Ралин бил заведен в старинен замък край чешката столица, където били събрани вече търсените проститутки. И всички ги обучавали - всяка според интелектуалния й багаж. "Някои стават готвачки, други - сервитьорки, трети секретарки, има и такива, които после ги пращат в Карловия университет. Обединява ги само едно - всички бивши проститутки са вече с абсолютно сменена самоличност и на всички тях им предстои да бъдат внедрени на разни места като агенти на тяхната Държавна сигурност", обясни Кин Стоянов. Според него е имало вариант тази история да се разкаже и по-рано във филм, но чешките събития през 1968 г. я осуетили и тя останала неразказана и до днес. "Нямаше как да я разкаже на някой писател от Чехия, той после не отиде повече там", казва синът на Радой.

"Иначе баща ми имаше и друга голяма любов освен майка ми - Лаура".

Когато се връща от Чехия, Ралин отишъл на фестивал на младежта и студентите в Букурещ. Там срещнал Лаура Симоничи - една любов от пръв поглед, много силна и много истинска. Девойката е италианка. Разбира се, невъзможно е било да бъде с нея и когато се връща в София, разказва на приятелите си за нея. Някои дори съвсем сериозно му предлагат - абе, ще те уредим да станеш дипломат в Рим и ще си завинаги с нея. "Любовта си е любов, но баща ми бързо прозира, че това означава да стане агент на Държавна сигурност, и отказал. Никога не е искал да става агент, те не са му и предлагали, защото знаете колко беше чепат характерът му", уверява Кин.

Според него по отношение на жените баща му бил не само най-голям техен поклонник, но и силно влюбчива личност. "Имаше връзки до доста почтена възраст, но беше страшно независим човек и дори най-емоционалната връзка приемаше като някакви пранги. Като поотраснахме с брат ми, баща ни взе да споделя с нас за жените, в които е влюбен, къде платонически, къде не. Ако увлечението е било добро и хубаво, се раждаше стихотворение. Ако е било силно - цикъл стихове, и т.н. Ако съдя по тази градация, най-силното му увлечение беше по една много по-млада от него жена, на която посвети цяла стихосбирка - "Коило галена трева". Коило е от тези треви - растат като плюш и кадифе. Много красиво момиче беше, а баща ни беше толкова влюбен, че просто не се интересуваше от детайлите. То просто беше свещенодействие, човек можеше само да му се радва, като гледаше тази негова влюбеност, излъчваше такава светлина, че от това невероятно красиво чувство се роди и стихосбирката. Може би това беше последната и най-голямата му любов в живота", спомня си още Стоянов. Дълги години след това Кин е опитвал да подражава на баща си, когато ухажвал жените в живота си. "После обаче разбрах, че това не ми е нужно, и спрях", смее се днес Стоянов.

Той ни сдобри със сина ми

Кин Стоянов е баща на бившия евродепутат и народен представител от "Атака" Димитър Стоянов. Двамата не си говореха в продължение на много години. "Докато се занимава с политика, няма да му проговоря", категоричен бе Кин. Баща и син вече са загърбили враждата. Срещнали се очи в очи на откриването на барелеф на Радой Ралин в бившата Сливенска мъжка гимназия преди около две години. "Тогава, 11 години след раздялата ни, си обещахме пред паметта на Радой, че вече няма какво да пречи на общуването ни.

Именно на честването на 23 април тази година на празника стихове от Радой Ралин ще прочете внучката му - 5-годишната Капка.

"Имаме идея да издадем и сборник, който е като "Лютите чушки", но се казва "Сладки чушки". До май месец ще го пуснем на пазара", сподели още Кин Стоянов.