Категоричната му победа е оценка за битката, която поведе под лозунга "Мутри, вън!"

Тази неделя Румен Радев се пребори за втори президентски мандат. Фактът е абсолютно ясна оценка за работата на държавния глава за последните пет години, за личните му качества, а и за цялата битка, която проведе под призива: “Мутри, вън!”. Втори мандат печелят само тези, които са преминали успешно през първия.

В кратката история на президентските ни избори има само още един човек, който повтори мандата си - Първанов, който спечели вота през 2006-а. Тогава обаче ситуацията бе много по-различна - Борисов още не беше активен политик, духът на старата десница бе напуснал тялото, а социалистите още не бяха управлявани от Корнелия Нинова и представляваха силна партия. Така се стигна до битка, в която Първанов трябваше да спори само със себе си и с Волен Сидеров, който бе победен с лекота с 3 на 1, пише СЕГА.

Радев спори с реален противник - със статуквото,

водено от ГЕРБ, което управляваше от 2009-а до тази година, и с ДПС - партията, която досега винаги бе на страната на победителя. И Радев ги победи. Победата е лично негова. Зад него имаше много партии “на промяната”, но повечето от тях са в такава кондиция и с такава падаща популярност, че ако Радев разчиташе на тях, нямаше да стигне до тук. Единствената реална подкрепа, която получи бе от “Продължаваме промяната” - група юпита, която се заяви преди 2 месеца, но която успя да вдигне такава вълна, че спечели парламентарните избори миналата седмица. И вероятно това допринесе сериозно за победата на Радев. Но пък не е никаква тайна, че Радев лансира основните лица на “Продължаваме промяната“.

Победата му бележи край на един цикъл от избори,

които втръснаха - и това личи прекрасно от ниската избирателна активност. Забележете - гласовете за всички кандидати на първия тур сега бяха по-малко от гласовете само Желю Желев през 1992 г., а на втория тур гласовете за Радев и Герджиков са по-малко от гласовете за загубилия кандидат през 92-а - Велко Вълканов. На практика, въпреки че президентските избори са мажоритарни и оспорвани на много нива, само изборите за европейски парламент събират по-малко избиратели в България. Този факт - ниската представителност, ще бъде използван от опонентите на Радев не само през следващите дни. И те няма да са прави. Ниската избирателна активност не е оценка нито за Радев, нито за Герджиков - тя е оценка за цялата политическа класа и затова е характерна за всички национални избори и затова от години избирателната активност пада - тя достигна рекордно ниско ниво при Плевнелиев, после се повиши при първия избор на Радев, а сега - факт, отново се сгромоляса.

Всичко това обаче са подробности.

Важният факт е, че въпреки отчайващата активност, тези избори - президентските и парламентарните, дадоха важен резултат - те са на път да променят политическия ландшафт. Радев спечели тези избори, защото бе и остана основен играч в тази борба. Противниците му услужливо забравиха кога той скъса категорично дори дипломатическите отношения с изпълнителната власт на Борисов. Спомнят си само вдигнатия му юмрук през миналогодишните протести и твърдят, че той се активира едва когато в президентството нахлуха хората на Гешев. Това не е така. "Мутри, вън" бе не начало, а апотеоз на битката, която Радев водеше. Имаше много партии, които се включиха в нея, но по-важното е, че имаше огромна маса млади хора, които излязоха на площадите миналата година, а през тази година вдигнаха "вълната" - и на ИТН, и на "Продължаваме промяната", и допринесоха за победата на Радев.

Вероятно този път ще се сдобием с правителство - обратното би било не просто признак на политическа лудост, сигурен начин за окончателно отблъскване на избирателите, свиване на подкрепата до най-твърдите и кресливи ядра, делегитимация на цялата политическа класа и вкарването на страната в опасни времена. Заплахата от всичко това ще работи за съставяне на стабилно правителство. Тази партия, която не разбере това, ще бъде аут от следващия парламент - без значение дали се нарича БСП, ДБ или ИТН.

От утре много хора ще се упражняват върху темата - “Радев вече има всичко” -

има президентство, има парламент, ще има и правителство. Не знам дали ПП е “президентска партия” и това едва ли има някакво значение за друг, освен за Корнелия Нинова и Борисов. Важното е друго - че за пръв път от доста време вероятно ще имаме правителство и президент, които гледат в една и съща посока. Не е ясно колко ще продължи тази идилия - у нас има традиция “Дондуков” 1 и “Дондуков” 2 рано или късно да късат отношенията си.

Радев победи категорично, това е ясно. Но Радев трябва да е наясно, че за него не са гласували само 1.5 млн. на сто от българите, другите не намериха причина да отидат до урните. Този факт няма значение за историята, но за утвърждаването на политика Радев е изключително важен. Да пренебрегваш този факт е лоша стратегия - това е все едно да се казваш Лозан Панов и да кажеш, че само тези, които са гласували за теб, са защитниците на истината. Хората, които не са гласували за Радев, са граждани на България и президентът трябва да работи с тях и за тях.

Затова Радев още с първите си ходове трябва да покаже, че наистина олицетворява единството на нацията.