"Изявлението на премиера, че "получаваме" 29 милиарда евро, е крайно некоректно. Голяма част от тези средства могат да бъдат инвестирани единствено въз основа на Национален план за възстановяване и реформи, какъвто България няма. Тоест, засега получаваме нула"

Заяви евродепутатът Радан Кънев от "Демократична България" по повод видео обръщението на Бойко Борисов от Брюксел след договорените там от Европейския съвет 7-годишен бюджет на ЕС (2021-2027) и пакета за възстановяване на ЕС от коронавирусната криза.

Ето какво пише Радан Кънев във Фейсбук:

Позицията на Борисов в Брюксел беше непочтена към българските граждани. Той отиде там без да обяви позициите, които ще защитава, без публично обявена платформа, без консултации с Народното събрание и депутатите в Европейския парламент. Естествено - без национален план и експертен екип.

Така си създаде алиби да нарече всеки резултат успех. Което и направи.

Каква е действителността?

- В Брюксел Фондът за справедлив преход за въглищните райони беше намален четири пъти. Това е огромен провал и заплаха за енергийния преход, който сега трябва да се финансира с бюджетно средства.

- Борисов обяви 29 милиарда евро, които "получаваме". Това е крайно некоректно изказване - голяма част от тези средства могат да бъдат инвестирани единствено въз основа на Национален план за възстановяване и реформи. Такъв план ние нямаме, т.е. засега получаваме нула. Нула.

- Въведе се т.нар. "Ръчна спирачка", т.е. парите за всяка държава могат да бъдат спирани, ако реформи по модернизация на икономиката и адаптация към "Зелената сделка" не се провеждат.

- Борисов се изказа (може би единствената "програмна заявка") в полза на повече субсидии и по-малко заеми. Резултатът е точно обратният. По мое мнение, това не е лош резултат. Заемите и финансовите инструменти са по-силен и по-прозрачен модел на инвестиции. Трудно обаче може да се определи като "успех".

Накратко - ако нямаш цели и програма, не можеш да отчетеш успех. Правителството завърши нула на нула. Гражданите на България, и особено хората в Маришкия басейн, обаче загубихме много.

Като цяло, сделката е изключително важна, "историческа", но по детайлите си - спорна. Тя е компромис между разумните, понякога крайни, искания на "стиснатата петица" (Австрия, Нидерландия, Дания, Швеция, Финландия) и корупционния напън на източните лидери да скопят условията, свързани с налагане на Върховенството на закона.

Има и множество разумни решения, насочени към повече контрол върху реформите и националните планове за възстановяване.

Клаузата за Върховенство на закона - доста повърхностна и безпомощна - е голяма загуба за гражданите на ЕС и за позициите на ЕП.

В разговорите си с колегите от ЕП, ще препоръчам тя да не бъде приета в този вид.