"По-старо нещо от нови лица в българската политика е само нов бъдещ десен проект"

Интервю на евродепутата от ДБ Радан Кънев за КЛУБ Z:

Г-н Кънев, ако направим ретроспекция на събитията от последната половин година, може ли да се каже, че властта се търкаля по улицата, но няма кой да се наведе да я вземе? Включително „Демократична България“ не искаше мандат за съставяне на правителство.

Има обща неспособност да се постигне съгласие за мнозинство, което е тревожно и опасно, това е безспорно. Преживяваме голяма промяна след ерата "ГЕРБ" и това не е лесен процес за обществото след 12 г. Но пред нас има важни задачи, които изискват работещи парламент и правителство. На първо място, само допреди месец по време на дебат за плановете за възстановяване на целия ЕС, Комисията отговори необичайно кратко и ясно на мой въпрос за българския план. И отговорът беше: той не може да бъде одобрен без график за затваряне на въглищните централи и прилагане на мерки за съдебна реформа. И двете решения – и планът за трансформация към нисковъглеродна енергетика, и съдебна реформа, са задача за Народното събрание. Служебното правителство не може да вземе тези решения.

На второ място – България се намира в изключително тежка изолация в рамките на ЕС, макар да сме проформа член от много време. И не на последно място е ситуацията с COVID-19 и с ваксинацията у нас.

Без да подценявам постигнатото от служебния кабинет, всичко това са политически решения, които изискват редовно правителство и сериозна парламентарна подкрепа. А се намираме в някакъв постоянен предизборен режим и всички ние като общество ставаме заложници на популизма, на фалшивите новини, на антинаучната антиваксърска пропаганда, която ни залива в социалните мрежи. Това е пряка заплаха за живота на хиляди българи.

Коя от партиите с шансове за следващ парламент има силите да придвижи непопулярната тема с т.нар. Марици? И как ще се осигури подкрепа за съдебна реформа, като и един свързан закон не може да мине и на първо четене, защото се оказва бламиран от останалите?

Всяка партия, която се явява на следващи избори, ще трябва да отговори на тези въпроси. Трябва да си дадат сметка колко опасно е това, че „компромис“, „преговори“ и „съгласие“ станаха мръсни думи. В този постоянен предизборен режим всички са ориентирани към най-твърдите си ядра като най-голям приоритет.

Съзнавам отговорността на партията победител на последните избори – „Има такъв народ“ и на лидера ѝ Слави Трифонов, защото това е една съвършено лидерска партия, но ясно е, че тяхното поведение в този парламент в най-голяма степен доведе до критичната ситуация, в която се намираме. Те не просто отхвърлиха нормалния модел на парламентарното говорене, а и успяха в рамките на броени седмици да опростачат политическия дебат. Колкото Бойко Борисов успяха. Което е изключително постижение (с отрицателен знак).

Трябва да преодолеем като общество травмата от тези последни седмици. Мисля, че експериментът беше кратък и неуспешен. Тонът трябва да се смени, защото тези болезнени теми, които споменах, изискват национално съгласие.

Тук някой веднага може да ви репликира. На практика от „Демократична България“ зависеше ще има ли правителство. При подкрепа от ДБ, такава щяха да дадат и от БСП, и от ИБГНИ.

Имаше и критики към вас по тази линия – какво се случи в дните между уж добрия диалог и онази декларация на Христо Иванов от трибуната, белязала началото на края на тези преговори?

Ще отговоря като човек, който по стечение на обстоятелствата наблюдаваше този процес отстрани. И мога да кажа, че аз политически преговори не видях. Преговори не се състояха и за трите мандата – такива, при които сядат лидерите и търсят компромисите. В това отношение нямам никаква причина да подценя положителната роля на ДБ, не защото е моята политическа сила, а защото показа желание за преговори.

Самият факт, че лидерите на коалицията седнаха на „разговори“ с някакви заместници на г-н Трифонов... Всеки е наясно, че той може да си смени заместниците 40 пъти, без да се смени изборният резултат, защото хората гласуват за него, а не за тях.

Самият факт, че изобщо започнаха тези „разговори“ за еднопартийно правителство на партия, която има ¼ от местата в парламента... Дори съм критичен към моите лидери, че влязоха в разговор твърде леко. Но тази форма на едноличен диктат в крайна сметка разруши всичко. Сега трябва да забравим този етап и да погледнем в бъдещето – и краткосрочно, и дългосрочно.

Ето сега Трифонов вещае правителство „на всяка цена“. Това минава ли през поредния „исторически компромис“ - ДБ да подкрепи общи действия с ГЕРБ, но без лидера ѝ Бойко Борисов, например?

Аз не съм се променил, за мен „компромис“ няма да стане лоша дума в политиката. Ние сме парламентарна демокрация – това значи, че представители на много и различни хора и обществени групи са в политиката. Но за правителство на всяка цена, не бих говорил.

Най-малко пък бих говорил за правителство с участието на ГЕРБ. Не мисля, че има такова очакване в обществото. На този етап формат с участието на ГЕРБ няма да е полезен. Нашите лидери ще кажат колко са дебели червените линии, но аз плътно стоя зад позицията на Демократична България до момента.

Ако няма нови участници в следващите избори, конфигурацията в парламента изглежда същата, плюс-минус една политическа сила, и преговори пак ще се наложат - със същите субекти.

Не съм сигурен, че следващият парламент ще изглежда като сегашния. И ако мога да си позволя една малка прогноза – не мисля, че „Има такъв народ“ ще бъде в положение да задава дебата. Това беше единственият ѝ шанс, така че какво говори г-н Трифонов не е толкова важно, колкото беше досега.

Ако говорим за мнозинство е едно, ако говорим за управление на промяната, което да ни сложи на релсите на 21-ви век, е друго. Тук реалният шанс за такова управление е реформаторските сили да заемат първото място. Не второто, а първото. Мисля, че такава възможност на предстоящите избори има.

Ако правилно разбирам, под „реформаторски сили“ визирате ДБ и евентуалния бъдещ проект на Кирил Петков и Асен Василев, който би участвал на вот още на тези избори. На какво се базира прогнозата Ви?

Не разполагам с никаква информация освен публичната, но моят прочит на тази информация е по-скоро участие през ноември. Всеобщото очакване е, че те ще участват на предстоящите избори и аз виждам закономерност в това. Безспорно е, че са успешни министри и че мнозинството от българските граждани, в т.ч. от избирателите на ДБ, искат да ги видят в основата на стабилен, редовен реформаторски кабинет – не просто в служебно правителство.

Тук има две възможности – или да влязат в такъв кабинет в ролята си на експерти от служебното правителство, или участие в политическия процес – в политическата борба и избори.

По отношение на експертното им участие видяхме, че то се сблъска не само с логичното противопоставяне на ГЕРБ и ДПС, но и с яростната съпротива на ИТН. Това означава, че шансът им да влязат в следващо редовно управление като експерти е минимален, съответно участието им в парламентарните избори е повече от закономерно.

Когато слуховете за политическия проект на двамата министри станаха сериозни, ДБ бе изправена пред две възможности – или да им предложи места в листи с обещания за министерски, дори премиерски пост – което визирате вие в горното си изказване, или съвместна работа след влизането на двата отделни политически субекта в следващ парламент. Коя хипотеза към днешна дата изглежда по-вероятна, водят ли се вече разговори с Петков и Василев?

Как ще участват Кирил и Асен, или и други хора заедно с тях, е тяхно решение. Аз мога да говоря като симпатизант и като човек, който одобрява работата им досега. Искрено се надявам да няма пореден персоналистки проект, защото имаме вече 20-годишна традиция – като общество си представяме политиката като проекти, които се идентифицират с личности, а не с програма, идеология, цели. Не мисля че имаме нужда от поредна смяна на лицата. Видяхме толкова много от т.нар. нови лица. По-старо нещо от „нови лица“ в българската политика е само „нов бъдещ десен проект“.

Имаме нужда от смела и модернизаторска политика, от решения и реформи, които да ни изкарат от COVID кризата, от международната изолация, да компенсират драматичното изоставане в енергетиката, зелените инвестиции, съдебната реформа. Нищо от това не може да се случи чрез персоналистки проект, който се опира просто на личното доверие в един човек. Нужна е солидна политическа сила, която да спечели изборите. И тук виждам като най-добър вариант форма на предизборно партньорство между ДБ и успешните министри от служебния кабинет.

Въпросът е точно във формата – заедно или последващо партньорство?

Конкретната форма е първо въпрос на желание и воля, а после е на преговори, компромиси. От досегашното ми участие в политиката знам, че когато има желание, има и решение, когато има реална воля, а не когато си играем на „Черен Петър“. Такова партньорство е възможно стига всички да го искаме. И то дава ясна перспектива за победа на следващите избори и за реализация на реформаторско правителство с първия мандат. Иначе, не ми е известно да са водени разговори.

В лошия вариант, в който се явява политическа сила на двамата министри отделно и на ДБ отделно, партньорството между тези две политически формации е неизбежно след изборите.

На какви условия от тяхна страна бихте се съгласили, за да ги привлечете за общи действия за, а не след вота?

Тук ще подходя малко формално. Нека първо да видим кога и за кои избори, ако изобщо, те ще заявят намерението си да влязат в активната електорална политика, след което се надявам да се проведат разговори на лидерско ниво. Мога само да кажа мнението си, че всеки вариант, който дава лидерското място на реформаторските политици, е добър. Защото видяхме какво става – беше първа ГЕРБ, беше първа ИТН, а резултатът накрая е един и същ.

И ние в ДБ трябва да си дадем и сметка, че има много несвършена работа вътре в обединението. Възходящият ни тренд от европейските избори насам не трябва да ни заблуждава. Както е трудно някой да си партнира с рехава коалиция от три партии без формално лидерство, без колективни органи на управление, ясна идейна физиономия и общи дългосрочни цели, така е трудно и за избирателите да възложат първото място и всичките си надежди на такава политическа сила.

Това са задачи, които ние трябва да решим, независимо какво ще решат Кирил Петков и Асен Василев – дали ще участват в парламентарните избори и дали имат воля да участват заедно с ДБ, на което много се надявам.

И все пак, двамата могат да се похвалят с висок личен рейтинг, а анализатори им отредиха дори първа сила при вот сега. Защо с ДБ?

От гледна точка на ДБ формулата „успешните министри влизат в листите на обединението, кандидати са за ключови постове“, е изключително логична и изглежда много добре. Разбирам, че от тяхна гледна точка това може да е тясна риза.

Кирил и Асен са хора с много голям опит в бизнеса, те знаят колко са важни екипът, организацията, дисциплината. Подкрепата, която са получили към момента, може и да им дава самочувствие, че могат да постигнат целта да са първа политическа сила и без да се обременяват от т.нар. „багажи от миналото“. Аз обаче, на база 15-годишен опит - в голямата си част горчив точно покрай тези теми за обединението - съм се научил, че едно нещо е безусловно: обединението винаги печели. Много е трудно, но винаги се отплаща. Вярно е, че в политиката две и две не винаги прави четири. Обикновено прави осем.

И при хипотеза „първа реформаторска сила“ може да нямате мнозинство в парламента. Правителство на малцинството възможно ли е предвид това, че „плаващи мнозинства“ също се счита за „мръсна дума“?

Плаващите мнозинства не могат да бъдат смели. Предполагат избори много скоро, не са трайни, което значи, че всички участници в плаващите мнозинства отново са заложници на предизборни страсти и съответно на популизъм.

Но … 'Never say 'Never'* е ситуацията. Не може да се изключи правителство на малцинството, но то не е добър вариант, защото обществото ни има да прави твърде смели крачки и не може просто експерти или пък президентът да се заемат с това. Въпросът е и конституционен, нужни са законодателни решения. Така, че стабилно мнозинство, основано на споразумение, е добрият вариант за България.

Има ли опасност при отказ от Петков и Василев дясната общност да преживее поредното дежавю – „пак нов субект, пак ни разцепват“ и ДБ да залитне в говоренето в стил „изберете си страна“?

„Играл“ съм го четири пъти и резултатът всеки път е бил един и същ – лош.

БСП вече изпрати няколко предупредителни стрели към Румен Радев по отношение на този евентуален проект – заради слуховете, че е президентски, че „краде“ от нейните активисти, заради публично заявената за него подкрепа от назначения от Радев служебен премиер. От редиците на ДБ не се чува критика, сякаш не вярвате, че държавният глава има общо. А ако има?

До момента в България политически платформи, които са били ясно свързани с действащ или бивш президент, са били трайно неуспешни. Силната политическа интуиция на българското общество е често подценявана. Мисля, че гражданите добре разбират конституционната роля на държавния глава - че в кризисни периоди тя е важна, но са скептични при всяко смесване на президентската роля с партийната политика.

И мисля, че нито Радев може да спечели, ако една нова сила се представя като президентска партия, нито една партия може да спечели от това да бъде президентска. При положение, че никой няма интерес от подобно позициониране, аз не го очаквам.

ДБ ще издигне ли кандидат за президент? Има податки, че може и да не го направи.

Към момента има многократни заявки от ръководството, че кандидат ще има. Същевременно някакъв вътрешен процес по номинации не е започнал, така че за мен този въпрос стои отворен, не мога да дам отговор.

При избори 2 в 1 ми е трудно да си представя политическа сила с амбиция за първото място изобщо да не участва в изборите за президент. Има възможност обаче тази политическа сила да подкрепи независим кандидат на базата на политическо споразумение – това е лично мнение.

А Радан Кънев - кандидат за президент?

Извън това, че в момента съм поел ангажимент пред много български граждани и избиратели да върша работа в Европейския парламент, не смятам, че моят е верният профил за най-силно представяне на президентските избори. За себе си виждам на тези избори по-скоро женски профил. Мисля, че българското общество е достатъчно зряло, за да бъде представлявано от жена – с много по-слаба партийна обвързаност от моята.

Аз съм в партийната политика от 15 години - мисля, че очакванията на българските граждани за поста са по-различни.

---

* Б.р. - Никога не казвай „Никога“.