Първата и единствена засега оперативна програма, за която са публикувани информационни брошури на Брайловата азбука, е „Наука и образование за интелигентен растеж“.  Една от тях вече се намира в Центъра за социална рехабилитация  и интеграция на незрящи по инициатива на Областен информационен център- Русе.  В него преди време по европейски проект незрящи русенци са обучени на Брайловото писмо. Първият, който се докосна до специалната брошура,  беше инструкторът  по компютърна грамотност на братя и сестри по съдба Валентин Данев.   

Вчера експертите на ОИЦ-Русе освен че изненадаха потребителите на центъра с уникалната брошура, разговаряха с тях  за инвестиционните приоритети на оперативните програми „Наука и образование за интелигентен растеж" и "Развитие на човешките ресурси" , насочени специално към хората с увреждания и тяхното приобщаване.  

По първата програма ще се финансират специализирани кабинети за работа с деца и ученици, оптимизацията на мрежата от специални детски градини и училища, подготовката на младежи с увреждания да кандидатстват във висши училища. Програмата ще  подкрепя още обучението на студенти, специализанти и докторанти с увреждания, ще финансира подготовката на ресурсни учители, ще помогне валидирането на умения и компетентности, постигнати чрез неформалното и самостоятелно учене.  

Представителите на Областния информационен център обясниха пред незрящите хора, че ОП „Развитие на човешките ресурси“ също ще подпомага инвестициите в образование, квалификация и заетост  на българите в неравностойно положение. Те споделиха с  тях, че и през новия програмен период организациите на хората с увреждания ще могат да кандидатстват с проекти за предоставяне на социални и здравни услуги.

Оказа се, хората най-много се вълнуват от възможностите, които програмата ще предоставя в подкрепа на развитието на социалните предприятия и кооперации на хора с увреждания, за да осигуряват заетост.  

В русенското предприятие „Успех“ навремето се трудеха  300 слепи, а днес то на практика не работи- нищо не произвежда, а само отдава под наем помещения, споделиха с болка по-възрастните участници в разговора. Те искат да вярват, че с европейските средства то може да бъде съживено, но се опасяват, че без държавна протекция за пазарите на този вид фирми, това няма да се случи.

Слепите  споделиха също, че независимо от мерките за подкрепа за наемане на хора с увреждания работодателите не им дават шанс. Така било и с първата незряща студентка в Русенския университет. Преди да седне на студентската скамейка, момичето изкарало 5 курса по различни програми, но опитите му да започне работа, винаги удряли на камък.  

Те искат да вярват, че с европейските средства то може да бъде съживено, но се опасяват, че без държавна протекция за пазарите на този вид фирми, това няма да се случи.

Слепите  споделиха също, че независимо от мерките за подкрепа за наемане на хора с увреждания работодателите не им дават шанс. Така било и с първата незряща студентка в Русенския университет. Преди да седне на студентската скамейка, момичето изкарало 5 курса по различни програми, но опитите му да започне работа винаги удряли на камък.  

Те искат да вярват, че с европейските средства то може да бъде съживено, но се опасяват, че без държавна протекция за пазарите на този вид фирми, това няма да се случи.

Слепите  споделиха също, че независимо от мерките за подкрепа за наемане на хора с увреждания работодателите не им дават шанс. Така било и с първата незряща студентка в Русенския университет. Преди да седне на студентската скамейка, момичето изкарало 5 курса по различни програми, но опитите му да започне работа винаги удряли на камък.  

„Наскоро приключихме проект по „Развитие на човешките ресурси“ , дейност „Съпричастност“ , от анкетата с работодателите, която направихме, стана ясно, че всички са запознати с подкрепата, която биха получили, ако наемат сляп човек, но въпреки това никой от тях не би го наел. Основната причина, която  изтъкват, е недоверие във възможностите на слепите, а половината от запитаните не желаят да я конкретизират“- споделя Лиляна Димитрова.  

Според участниците в дискусията в България има нужда от промяна в нагласите на работодателите, но за да се случи това, първата стъпка трябва да направят  държавните и общински институции, като в тях се въведат квоти за определен брой защитени работни места за хора с увреждания.   

В края на срещата експертите на Областния информационен център- Русе увериха присъстващите и ръководството на Центъра за социална рехабилитация и интеграция на незрящи, че веднага щом оперативните програми бъдат окончателно одобрени, те ще бъдат поканени да участват в информационните срещи, за да се запознаят с конкретните  възможности и условия за кандидатстване за европейско финансиране.  

Самият център  е създаден по проект, подкрепен от ОП „Развитие на човешките ресурси“ през изминалия програмен период, а след изчитането на срока му, той продължава да работи като държавно делегирана дейност.