Не знам защо си представяте, че журналистите трябва да са част от агитка. Когато има въпроси около личността на някой управленец, работата на журналистите е да ги задават, независимо дали вие харесвате този управленец или не

В смисъл: има ли въпроси около Бойко Борисов - задават се. Има ли въпроси около Кирил Петков - задават се. Има ли въпроси около ИТН - задават се. Има ли въпроси около ДБ - задават се.

И няма "маловажни въпроси", когато става дума за нарушаване на закон или конституцията. Може и да има такъв подход, но това не е подход на медии, а на пропагандатори в името на даден политик или партия. Знаем кой се държи така - предимно трибуквия, които смятат, че не е важно какво се е случило, а е важното как го разказват.

Също така - няма аргумент "това не е важно, защото той иначе работи добре". Така могат да мислят агитки, а не журналисти.

А ако журналист ви казва: "не са важни въпросите за [тук изброявам произволно: коя е Мата Хари; откога К. Петков не е канадски гражданин; защо ДПС се снимат с тениски на Пеевски; къде точно (ама конкретно) Хр. Иванов вижда дългата ръка на ДПС в действията на ИТН]"... имате пълното основание да не се предоверявате на този журналист.

Защото подходът би следвало да е еднакъв: настоятелни, възпитани въпроси.

Джипката и партийната телевизия се създадоха от непитане. За да не образуваме други подобни трибуни уместно ми се струва да се разбере: журналистите задават въпроси, а не бива да оправдават без да попитат.

Полина Паунова