Това би могло да доведе до пряк сблъсък между Русия и НАТО и следователно носи риск от Трета световна война

Ескалацията на Путин ще разруши табуто срещу използването на ядрени оръжия за нещо различно от възпиране. Ако го направи безнаказано, други престъпни държави ще последват примера му, пише Андреас Клут, предава Bloomberg TV Bulgaria.

Руският президент Владимир Путин не иска да използва ядрено оръжие, точно както не иска да продължава да води своята „специална военна операция“ срещу Украйна. Но той все още воюва - защото не може да спечели. Това също означава, че той все пак може да използва ядрено оръжие, както отново заплаши тази седмица. САЩ и техните съюзници – и предполагаемите приятели на Путин в Китай и другаде – трябва да решат сега как ще реагират.

За Путин ядрената ескалация не би била начин за изтръгване на победата от пастта на поражението, а за изтръгване на оцеляването - политическо или дори физическо - от пастта на забвението. За разлика от демократичните лидери, той няма начин да се пенсионира грациозно след всички щети, които е нанесъл. Като любител на историята на руските царе, той знае, че краят му може да бъде доста неприятен.

Ето защо той може да изтупа праха от руска доктрина, която западните анализатори наричат ​​„ескалация за деескалация“. Това означава да използвате ядрени оръжия, за да избегнете загубата на конвенционална (неядрена) война. Путин ще взриви едно или повече „тактически“ (за разлика от „стратегическите“) ядрени оръжия. Това са нискомощни взривове, достатъчно големи, за да елиминират позиция на украинската армия или логистичен център - но твърде „малки“, за да изтрият цял ​​град.

Пускайки подобна бомба, Путин би сигнализирал желанието си да използва повече. Неговата мотивация би била да принуди Украйна да се предаде и Запада да излезе от конфликта – но без да налага автоматично отмъщение от страна на САЩ. Путин иска враговете му да се оттеглят, за да може да обяви победа и да остане на власт.

Подобен акт на отчаяние, разбира се, ще отбележи най-мрачния обрат в човешката история след Хирошима и Нагасаки. Това не само би убило, осакатило и травматизирало огромен брой невинни хора – Путин вече прави това – но също така би предизвикало траен терор в целия свят.

Ескалацията на Путин ще разруши табуто от ерата на Студената война срещу използването на ядрени оръжия за нещо различно от възпиране. Ако го направи безнаказано, други ядрени престъпни държави ще последват примера му. Това от своя страна би принудило страните, които са изоставили ядрените оръжия в името на неразпространението или разоръжаването - както направи Украйна през 90-те години - да изградят свои собствени арсенали. Контролът върху оръжията ще да бъде мъртъв. Ядрената война, по замисъл или случайност, ще стане по-вероятна на повече места по планетата, особено в Азия.

Какво тогава трябва да направи американският президент Джо Байдън? Очевидно той трябва да възпира Путин, като същевременно подготвя отговор, ако Путин ескалира. Но това са два аспекта на едно и също решение: подразбиращият се отговор също възпира.

Матю Крьониг от Атлантическия съвет обобщи някои от опциите. Един отговор на ограничен руски ядрен удар е да се удвоят, утроят или учетворят всички мерки, които Западът вече е предприел срещу режима на Путин, напълно отрязвайки Русия от западния свят. Вместо да се поддаде, Западът ще изпрати още оръжия в Украйна и повече сили, включително ядрени оръжия, на източния фронт на НАТО.

Такава съзнателно ограничена реакция би имала за цел да спре една спирала на ескалация, преди да е започнала. Проблемът е, че Путин може да не намери този отговор за достатъчно плашещ. Той вече е парий, а руснаците вече страдат от санкции. Ако той се страхува от края на собственото си царуване или живот – а това, не забравяйте, е сценарият, който обмисляме – той ще използва всички налични ресурси за оцеляването си.

Друг проблем е, че един сдържан отговор би изглеждал крайно неадекватен за украинците и останалия свят. Приятелите на Киев биха паднали духом. Диктатори като Ким Чен Ун от Северна Корея биха заключили, че можете да правите каквото си искате и да оцелеете.

Така че отговорът на Байдън трябва да е по-заплашителен. Той има две военни възможности. Единият е да се отговори със същата сила, като явно използва тактическо ядрено оръжие с ниска мощност - в Северния ледовит океан, да речем, или отдалечен Сибир. Взривът трябва да даде ясен сигнал на Путин да спре. Това също би успокоило украинците и света, че САЩ ще отговорят на ескалацията „зъб за зъб“ – че ще наложат със сила спазването на ядреното табу.

Проблемът е, че това би превърнало конфронтацията в апокалиптична игра на нерви, което вероятно ще доведе до поредица от тактически детонации. А Русия, която е приблизително еднаква със САЩ в стратегическите ядрени оръжия, има около 10 пъти повече тактически бойни глави, с които да си играе. Сценариите стават невъзможни за изчисляване, особено когато се вземе предвид човешката грешка. Ще има риск от Армагедон.

Следователно по-добрият военен вариант е конвенционален американски удар по руските сили. Целта може да бъде точната база, която е нанесла ядрения удар. Или може да са руски войски в Украйна.

Това би сигнализирало на Украйна и света, че всяко нарушаване на ядреното табу ще бъде наказано. И посланието към Путин би било, че той не може да ескалира до деескалация, защото Западът ще се намеси, за да го победи.

Недостатъкът очевидно е, че това се равнява на пряк сблъсък между Русия и НАТО и следователно носи риск от Трета световна война, като краят на света все още може да настъпи в резултат. Путин може да заключи, че САЩ не са готови да отвърнат с ядрени оръжия и да заповяда още повече ядрени удари.

Това повдига друг въпрос, на който Байдън трябва да отговори: след като реши как ще реагира на различни нива на ядрена ескалация, как трябва да съобщи това – на Путин, съюзници, врагове и обществеността?

Ако иска да увеличи максимално възпиращата стойност на своята комуникация, той ще бъде ясен, конкретен и публичен – Ако Путин направи Х, ние ще направим Y. Проблемът там е, че Байдън ще загуби всякаква гъвкавост, когато Путин направи нещо малко по-различно от Х.

По-добрият вариант – който Байдън изглежда е избрал – е да бъде преднамерено неясен публично. Недостатъкът е, че това кара дори украинците да гадаят. Предимството е, че Путин трябва да приеме най-лошото.

Има и друга възможност. Върнете се към нашата предпоставка: Путин не иска да използва ядрени оръжия, но ще го направи, ако се страхува, че собственото му оцеляване е застрашено. САЩ биха могли да направят планове за смяна на режима - тоест за отстраняване на Путин и неговия вътрешен кръг - в случай на ядрена ескалация. В този случай би било най-добре да съобщите това не неясно, а конкретно, и не публично, а в частен разговор - на Путин.

Ако има някаква искрица надежда в това мрачно време, тя проблесна в Узбекистан миналата седмица, когато Путин се срещна с лидерите на Индия и Китай, Нарендра Моди и Си Дзинпин. И двете страни са ядрени сили. Индия е необвързана, Китай стои номинално зад Путин. Но и двамата изразиха пред Путин своята „загриженост“ относно неговата война.

Независимо от враждата между Пекин и Вашингтон, независимо от другите конфликти, които се случват, призракът на ядрената война трябва и може да обедини света срещу заплахата. Дискретно, Байдън, Си и всички други световни лидери биха могли да загърбят различията си и да изпратят на Путин следното послание: Ако преминете към ядрено оръжие, ние ще се погрижим това да е краят за вас.