Европейският банков орган (ЕБО) пусна препоръките си за прилагане на мораториум върху плащанията по кредити докато сме в извънредно положение.

Повечето важни решения за отсрочване на плащанията по заемите трябва да бъдат взети на национално ниво. От ЕБО поставят само някои основни рамки, като посочват, че приложението на мораториума засега трябва да не по-късно от 30 юни, но след това има възможност срокът да бъде удължен, пише вестник Труд.

В насоките на ЕБО е посочено че:

– Мораториумът променя само графика на плащанията. Мораториумът спира, отлага или намалява плащанията (на главница, лихва или и на двете) в рамките на ограничен период от време. Това се отразява на целия график на вноските по заема и може да доведе до увеличени плащания след периода на мораториума или удължен срок на заема. Мораториумът обаче не трябва да засяга други условия на заема, по-специално лихвения процент, освен ако такава промяна служи само за компенсация, за да се избегнат загуби, които банката би имала поради забавения график на плащанията.

– Едни и същи условия трябва да се прилагат за всички клиенти, които са обект на мораториума. Но е възможно различни мораториуми да се прилагат за различни сегменти от експозиции или длъжници. Например, различни мораториуми с различни условия могат да се прилагат за частни лица и за малки и средни предприятия (МСП). По подобен начин може да бъде въведен отделен мораториум за конкретна гама продукти, например ипотечни заеми.

– Прилагането на мораториума не е задължително за длъжниците. За да бъде приложен мораториумът е необходимо заявление от длъжника, че е засегнат от пандемията COVID-19. В този случай мораториумът може да се счита, че е в съответствие с насоките на ЕБО, ако оценката на заявлението не включва оценката на кредитоспособността на длъжника и условията на мораториума са стандартизирани и са достъпни за всички засегнати от пандемията COVID-19.

Примерни критерии за това, че даден длъжник е засегнат от пандемията са промяна на заетостта или необходимост от закриване на някои дейности за определен период от време. Длъжниците трябва да кандидатстват и решението за прилагане на мораториума трябва да бъде взето преди 30 юни 2020 г., като тази дата може да бъде удължена на по-късен етап.

– Мораториумът трябва да се прилага широко, независимо дали е въведен със закон, или не. Като се има предвид, че законодателните мораториуми се прилагат от всички банки в дадена страна, трябва да се осигури също толкова широк обхват на приложение за незаконодателните мораториуми.

– Мораториумът не се прилага за нови заеми, отпуснати след въвеждането му. Мораториумът е за решаване на конкретен проблем, възникнал в резултат на пандемията от COVID-19 и не трябва да се използва при новите кредити. Използването на съществуващи кредитни линии или подновяване на револвиращи заеми не се счита за нов заем.

– На банките е разрешено и те са насърчавани да предоставят ново кредитиране както на нови, така и на съществуващи клиенти по време на прилагането на мораториума. Очаква се обаче, че това ново кредитиране ще следва нормалните кредитни политики и ще се основава на оценката на кредитоспособността на клиентите и ще отчита евентуалните публични гаранции. Новите заеми трябва да бъдат адекватно структурирани, като се вземат предвид текущите способности на клиента за плащане.

– Не се премахват задълженията на банките да оценяват внимателно качеството на отпуснатите заеми. Очаква се банките да прилагат политики въз основа на риска, като обръщат особено внимание и приоритизират оценката на онези длъжници, за които има най-голяма вероятност да възникнат проблеми с плащанията.

– Ако графикът на плащанията е преразгледан поради прилагането на мораториума, оценката на вероятността за проблеми с плащанията трябва да се основава на преработения график. Освен това банките трябва да вземат предвид всички фактори, влияещи върху кредитоспособността на длъжника, включително всички специфични мерки за подкрепа, приети в отговор на пандемията COVID-19 и достъпни директно за длъжника. Това се отнася и за всякакви гаранции (включително публични гаранции, предлагани в отговор на пандемията COVID-19), ако те са предвидени за банките за намаляване на кредитния риск. В такива случаи, докато гаранцията може да ограничи загубите за банката в случай на неизпълнение от длъжника, тя не засяга възможностите за плащане на длъжника и следователно не трябва да се взема предвид при оценката на вероятността на длъжника да плати.

В заключение:

– мораториумът се прилага за голяма група длъжници, предварително дефинирани въз основа на широки критерии. Критериите за определяне на обхвата на прилагане на мораториума трябва да позволят на длъжника да се възползва от мораториума без оценка на неговата кредитоспособност; примери за такива критерии включват вид на кредита, отраслов сектор, географско местоположение. Обхватът на прилагане на мораториума може да бъде ограничен само до длъжници, които не са изпитвали затруднения с плащането преди прилагането на мораториума, но не трябва да се ограничават само до тези длъжници, които са имали финансови затруднения преди избухването на пандемията от COVID-19.

– мораториумът предвижда само промени в схемата на плащанията, а именно спиране, отлагане или намаляване на плащанията на главници, лихви или и на двете за предварително определен ограничен период от време; други условия от заемите, като лихвения процент, не трябва да се променят;

– мораториумът предлага еднакви условия за промени в схемите на плащания за всички клиенти;

– мораториумът не се прилага за нови договори за заем, отпуснати след датата на обявяването му;

– мораториумът е въведен в отговор на пандемията COVID-19 и е приложим преди 30 юни 2020 г. Този срок обаче може да бъде преразгледан в бъдеще в зависимост от развитието на настоящата ситуация, свързана с пандемията COVID-19.