Проектът е резултат от работата на две последователни работни групи в последните 8 месеца

Засилване ролята и самоуправлението на съда, въвеждане на изискване за партийна неутралност за членовете на висшите органи на съдебната власт, намаляване на правомощията на главния прокурор до административен ръководител на Върховната прокуратура, регламентиране на ясни и прозрачни процедури за конкурси, кариерно развитие и командироване на магистратите.

Това са само част от акцентите в проекта на нов Закон за съдебната власт (ЗСВ), публикуван за предварително обществено обсъждане от Министерството на правосъдието. Той привежда разпоредбите на ЗСВ в синхрон с последните изменения и допълнения на Конституцията, съобщават от Министерството на правосъдието.

Проектът е резултат от работата на две последователни работни групи в последните 8 месеца, с широко участие на представители на съда, прокуратурата, следствието, съсловните организации на магистратите, адвокатурата, неправителствени организации, Националния институт на правосъдието и съдебния инспекторат и др. Предстои изготвяне на пълна оценка на въздействието на законопроекта, цикъл от обществения обсъждания с органите на съдебната власт, с професионалните организации и неправителствените организации, преди да бъде представен за гласуване от Министерски съвет и след това от Народното събрание.

В новия ЗСВ се изпълняват конкретни препоръки от становищата на Венецианската комисия и от Доклада за върховенство на правото на ЕК.

Целта е:

- да се изпълни пълноценно волята на законодателя относно процедурата за формиране, включително на нови изисквания за изборните членове на Висш съдебен съвет (ВСС) и Висш прокурорски съвет (ВПС);

- преформулиране на правомощията на прокуратурата и на главния прокурор в съответствие с конституционните промени – субсидиарност при участие в гражданските и административните производства;

- нова уредба относно конкурсите за заемане на длъжност като съдия, прокурор и следовател, и дисциплинарна отговорност на административни ръководители.

Предлаганият проект има изцяло нова структура, която е следствие на конституционното разбиране, че съдът е основен носител на съдебната власт, а прокуратурата и следствените органи са в системата на съдебната власт.

Административните и кадрови органи ВСС и ВПС ще се конституират при самостоятелни етапи на номиниране и изслушване. Като това е част от системния подход на разграничаване на функциите на двете системи – съдът като правораздавателен орган и прокуратурата като орган, който следи за спазване на законността основно в наказателния процес, и само в ограничени случаи ще участва в граждански и в административни производства като страна, когато това е предвидено в закони.

Изискванията към изборните кандидати за членове на двата съвета са: юристи с високи професионални и нравствени качества с най-малко 15-годишен юридически стаж, независими и партийно неутрални.

Номинации от квотата на НС ще могат да правят както депутатите, като и Висшият адвокатски съвет; юридическите факултети или съответните на тях структури във висшите училища, класирани на първите три места съгласно рейтинговата система на висшите училища в България в професионално направление „Право“; неправителствени организации, които най-малко пет години са работили активно и имат опит в областта на съдебната реформа, чрез народен представител.

Народното събрание няма да може да номинира заемащи длъжността прокурор или следовател към момента на избора.

Ново конституционно положение е, че избраните от магистратите членове на ВСС и на ВПС запазват статуса си на магистрати.