Две седмици след инцидента с тях работи психолог

Четирима от оцелелите македонски граждани след катастрофата на автомагистрала „Струма”  разказват какво си спомнят от фаталния инцидент пред NOVA. 

Те са от село Долно Количене в Северна Македония. Пострадалите са с изгаряния и травми, които все още лекуват, но са в домовете си. Две седмици след катастрофата с тях продължава да работи и психолог, за да преодолеят психическата травма от инцидента.

В катастрофата Ебип Паязитовски губи 17-годишния си син и съпругата си. Две седмици по-късно не може да спре да мисли за фаталния инцидент.

„Когато се удари, всичко изгасна. Имаше черен дим. Поех дъх и не издишвах. Не знам колко време седях така”, разказва Ебип Паязитовски. Поел си въздух, чак когато скочил навън.

Близо до него са Минир и семейството му. Той крещял на шофьора да отвори вратите.

„Имаше много дим и се задушавах, паднах. От този момент нищо не помня”, разказва Минир Яшаровски.

През това време някои от будните пътници опитват да счупят стъклото.

„Когато видях дим, счупих прозореца с дясната ръка и скочих. Ударих два пъти и се счупи прозорецът”, разказва Гюла Яшаровска. Повечето хора обаче са били заспали.

„И аз спях. Опитах се да счупя прозореца, но не успях. И от там не помня какво е станало”, разказва Зулейха Яшаровска.

Оцеляват седем души. Всички те са от последните седалки на автобуса.

„Всичко беше задимено и всички се задушиха. Нямаше време нито за викане за помощ, нито за нищо”, споделя Гюла Яшаровска.

В болница остават за лечение двама от пострадалите.

А в знак на благодарност към страната ни министърът на здравеопазването в Северна Македония покани в Скопие директорът на „Пирогов” проф. Иван Поромански, където двамата се срещнаха.

„За съжаление, в един такъв тежък за република Македония момент ние успяхме да се включим и да помогнем на останалите живи”, каза проф. Иван Поромански.

„Всичките пациенти са добре, сега се поставя акцент върху психологическата подкрепа”, заяви Венко Филипче, министър на здравеопазването на Северна Македония.

Защото спасените трябва да продължат живота си с болката от загубата и спомена от инцидента. 

„Кой може това да го забрави? Може ли някой?”, пита Минир Яшаровски.

„Вярвам, че така ни е било писано. Такава ни е била съдбата”, заявява Ебип Паязитовски.

Разследването на причините за катастрофата продължава.