Франк Пюселик е световноизвестен психолог и ветеран от войната във Виетнам

 Попада в капана на посттравматичния синдром, а днес преподава за него. Как се връща човек от войната и как Пюселик обяснява масовите стрелби в Америка – разказва Николай Беремлийски в ефира на NOVA

„Живея в Одеса, Украйна и през последните 20 години съм треньор в областта на невролингвистичното програмиране. Ръководя и центрове по рехабилитация за младежи, пристрастени към алкохола и наркотиците”, казва Пюселик.

Той определя войната като „абсолютна мерзост”. „Фактът, че си търсим причина да се убиваме едни други е просто абсурден. Правителствата правят неща, които според мен не са хуманни”, коментира психологът.

„Бях участник във война, имах оръжие, бях ангажиран с това да убивам хора. Това е лошо, наистина лошо. Държавата ми обаче го изискваше от мен в онези години”, разказва той.

В периода между 1968 и 1969 година му се е наложило да прекара 12 месеца в джунглата. „През това време имаше 25 души като мен, някои от тях бяха убити. Моята работа беше да ги спасявам, да се боря за живота им. Понякога обаче губех борбата”, добавя Франк Пюселик.

„По време на войната във Виетнам врагът беше много добър в това да открива къде се намираме през нощта и да изстрелва оръжията си точно там. Понякога, когато все още беше тъмно, във въздуха прелитаха стотици снаряди. Само по звука им можехме да се ориентираме, че те са насочени към нас. Много пъти, когато лежах на земята и слушах оръжията, се молех да остана жив за поне още две секунди. В същото време обаче бях ужасен,  защото се страхувах, че това няма да се случи”, споделя той.

Пюселик коментира и войната в Украйна. „Дори не бих нарекъл събитията там война. За мен те са чиста лудост. Руската армия прави неща, които никой войник не бива да прави. Никога”, смята психологът.

„Очевидно е, че в момента Русия се опитва да изтрие цяла една култура. Не просто държавата Украйна, а цялата нейна култура. Тяхната мисия е да убият всеки украинец, който се изпречи на пътя им. Действията на Русия ще доведат до нейната изолация. През следващите 50, 80 дори 100 години никой няма да има доверие на руската държава за нищо. Страхувам се, че Желязната завеса отново ще се издигне, този път обаче тя ще бъде по-силна от всякога”, добавя той.

„Отне ми 15 години след войната във Виетнам, за да дойда на себе си. Правителството върна тялото ми у дома, но ми отне 15 години, за да може и умът ми да се върне обратно. Бях се превърнал в животно. Вече не се вписвах в света, към който се завърнах. Не харесвах хората. В моите очи те изглеждаха глупави и опасни. Не можех да разчитам на тях", разказа още Пюселик.