Всяко нещо има своето начало и своя край, нали? Е, не съвсем.

В секса например е хубаво да има край, но за съжаление не всеки път се получава, нали. Ако жена ви не си признава, не й вярвайте – колкото и добър да сте в леглото, колкото и добра да е тя – има случаи, в които този „край“ остава за другия път, пише Big5.

Темата за секса като цяло е стара колкото света и съдейки по множеството клубове, барове, барчета, бaрдаци… тя е безкрайна. Сексът срещу заплащане го има откакто свят светува и точно за да ви убедим в това, започваме нова поредица, посветена на жриците на любовта.

Жрицата, на която ще обърнем внимание днес, е хетерата Фрина (около 390 пр. н. е. –  около 330 пр. н. е.)

(…)Отдавна спят Атини в сън дълбок.

Едни не спят в чертозите на Фрина

поклонниците нейни. Буйна глъч

ехти оттам: те пиршествуват в чест

на гордата хетера — в чест и слава

на хубостта, която в Елевзис

днес погледа им с облика си дивен

очарова и възхити… Събрани

на буен пир, окичени с цветя,

излегнати на губери коринтски,

лежат хетери в нега упоени,

во накити от маргарит и пурпур,

с полуприкрита благовонна гръд —

и грей сред тях, като посред звезди

Вечерницата, златокоса Фрина.

(…)

Епически песни, Пенчо Славейков

Не случайно поетът възпява красотата на Фрина в своята поема. Тя е най-изветната старогръцка хетера от IV век преди Хр. Родена е като Мнесарете („помнеща вярата”) в Теспия-Беотия, но заради жълтеникавата кожа, която има, се нарича Фрина („жаба”). Отива в Атина, където става хетера.

Много бързо нейни „възлюбени“ стават едни от най-изтъкнатите мъже по това време. Пословична с високите си тарифи, богатството й достига до такива размери, че дори си позволила да предложи да възстановят разрушените от Александър Велики, през 336 г. пр.Хр. градски стени на Тебес с едно условие –  да се постави надпис „Разруши ги Александър, построи ги Фрина хетерата”. 

Хипнотизирани от нейната красота, мъжете буквално се хвърляли в краката й. Обвинена е от свой клиент, че въвела странно чуждо на Атина божество, което развращавало младите жени.

По време на процеса обаче е защитавана от друг свой почитател, който когато разбрал, че губи процеса, разкъсва туниката й, разголвайки гръдта й пред заседателите и така печели както тяхното благоразположение, така и делото.

Фрина е оправдана и занесена триумфално в храма на Афродита и се превръща във вдъхновение на редица художници, скулптори и поети.