Приповдигнати, честни, засмяни...

Изпълващи пространството с милост..

Гледам тез невинни, мълчаливи лица..

Чудя се, истина ли е или е мерзост...

Празник казват ми онези - неуките ЛЮДЕ!

Изписват словата без чест, напоени със низост...

Отеква печал от лъчи, как моля се това да утихне...

Четат моите слепи очи на Ботев и Вазов в дните...

Къде е стихийната мощ на нашето книжовно величие...

Кое ни погуби до нож, в безумно и жалко безличие...

Защо ли нямам мираж, че някога пак ще успеем, да виждаме в книгите страст и в четивата смирение..

Нима е толкова трудно да бъдем хора, които дръзнат да любят своят народ и свобода...

Защо някой казва ми днес, че могат да откъснат крилете, на тази силна, българска чест от начало до края на дните..

Нима ще живеем без жал, за всичко свято и ценно, нима ще ни връзват с печал, докато забравим за нашето вето..

Дали имаме правото днес, да бъдем безмилостно силни, да бъдем жестоки до край, за нашето българско бреме, дорде не загубим тоз рай, род, родина и племе...

Какво ли празнувате днес: ЧЕСТ, КНИЖОВНОСТ, НАУКА... О, не... Вий празнувате тайно една тежка и трайна неслука... Убихте най-силното в нас, реч омайна и сладка, натикахте из между нашите слова: чуждици, безумие, мъка...

Децата ни учат навън, от улиците прашни и жлъчни, за тях книгите са трън, досадни, неприятни и мъчни...

Големите хора дори, чета им аз в коментарите глухи, колко били са добри, а вече сякаш лежат във разрухи.. Не могат една думичка с чест да изпишат с воля и вярност, изпълнени със злоба и гняв са писанията им днеска за жалост.. Думите грешни мълчат, посрамени от таз низост жестока, че човекът веч е без път, когато словата са стока... Боли ме от тази обида, да виждаш как българското умира, как никой веч не чете, а пише с мръсни ръце... Клавиатурата обърква се тя, каква е таз думичка нова, ще запомня я аз на мига, да я ползват грешна отново... Простете учители и наши велики светила, че дадохте ни силата и мъдростта, да учим и добиваме знания, да прославяме с мъдрост и морал нашата България, а ний сме слепци безчет, грозим я таз свята история, строим стени от лед, а погубваме всичко с еуфория... Прости Българио! А ти мълчи, мълчи не ползвай думите излишно, когато никога не си желал да пишеш граматично! За мен си срам! За мен си недостоен! Ти винаги ще бъдеш там - на дъното на духовността - безсловен!

/Поставям тази снимка, с добавен още един журналист паднал в примката на унищожената ни българщина/

В памет на Георги Александров, Виктория Маринова и Милен Цветков

Четете, българи! Духовността е в българската писменост и култура

Защитавайте българското с чест, сила, достойнство и без страх

Меги Паргова