Пророчеството на Борисов за подла кампания се сбъдна. Първо беше скандалът със снимките, а после дойде инсценировката за готвения преврат. Поръчителите едва ли ще бъдат уличени, но е ясно в чий интерес е този черен пиар.

Коментар от Петър Чолаков за Дойче Веле:

Пророчеството на Борисов за подла предизборна кампания се сбъдна. Само през последната седмица имаме два красноречиви примера. Първият е грозната атака с публикуваните в ПИК лични снимки на приятелката на арх. Борислав Игнатов, кандидат на „Демократична България" (ДБ) за кмет на София. Вторият е инсценировката за готвен преврат, в който щели да прераснат протестите срещу единствения кандидат за поста главен прокурор Иван Гешев. Тонът на „мача” вече е зададен. И е твърде възможно до 27 октомври да видим още „активни мероприятия”, още кални номера.

Qui bono?

Що се отнася до „готвения преврат”, за него първи информираха медии като ПИК и Канал 3 (телевизия, смятана за близка до Делян Пеевски, в която, преди да оглави ТВ „Европа”, предаване водеше Георги Харизанов, член на ГЕРБ и близък до премиера Борисов; друг водещ беше сегашният директор на БНТ Емил Кошлуков). След това „информацията” бе тиражирана безкритично от десетки медии.

Сигналът за „пуча" бе подаден от Йордан Бонев. В него се твърди, че протестите срещу Иван Гешев се организират от бившата кметица на „Младост” Десислава Иванчева, а ги плаща банкерът в изгнание Цветан Василев. Замесват се и имената на лидера на „Да, България” Христов Иванов, на председателя на „Боец” Георги Георгиев, на създателите на „Биволъ”. Всички те имали изгода от радикализирането на протестите срещу Гешев, които трябвало да се увенчаят със „завземането на властта”.

Бързо стана ясно, че сигналът е фалшив, а приведените „доказателства” - подправени. И крайно нелепи. Но няма как да не си зададем класическия Цицеронов въпрос: Qui bono? Кой има интерес от тези крещящи примери за черен политически пиар? Защото тук са замесени политически апетити, а целта е очевидно да се нанесе удар върху конкурентите.

И така: възможно ли е например БСП да стои зад атаката срещу арх. Игнатов, г-жа Иванчева и другите набедени „конспиратори”? Краткият отговор гласи: не. Социалистите няма какво да „инкасират” от такива удари. Защото БСП, ДБ и Иванчева не се борят за един и същ електорат. Ако бъдат „отвратени” от своите естествени лидери, симпатизиращите на градската десница, а и левите либерали, няма да се втурнат вкупом да гласуват за социалистите.

Другояче изглеждат нещата при ГЕРБ, които многократно са демонстрирали силен апетит към електората на ДБ и на традиционната десница. Именно ДБ, а вероятно и г-жа Иванчева (чийто резултат на евроизборите засрами управляващите НФСБ и „Атака”) са сред тези, които могат да мобилизират протестен вот срещу ГЕРБ.

След като „храносмелиха” формации като СДС, ГЕРБ определено имат полза от това към тях да се прелеят и гласове, които иначе биха отишли за ДБ. Защото тези гласове, особено при малка разлика между Фандъкова и Манолова на един втори тур в София, могат да се окажат решаващи за изхода от двубоя. Пиша това без да изключвам възможността грозният удар срещу арх. Игнатов да се обърне срещу тези, които се опитаха да го откажат от участие в кампанията.

Не е тайна също така, че г-н Гешев е кандидатът на статуквото за обвинител №1. Като зам.-главен прокурор той показа свръхактивност, но главно тогава, когато трябваше да бъдат „респектирани” неудобни фигури. Същевременно г-н Гешев проявява необяснима свенливост и липса на интерес към сюжети, за които от години се твърди, че трябва да бъдат обект на разследване. Като бизнесите на г-н Пеевски например.

Почеркът е един

Нелепите контрапротести в защита на Гешев и инсценировката за готвения преврат си приличат по това, че и при двете случки личи почеркът на милиционерско активно мероприятие. Едва ли ще намерим „докладна записка”, по аналогия с шпионския скандал от последните дни, която да уличава поръчителите на черния пиар. Но при всяко положение изпълнителите на въпросните долнопробни поръчки са действали - съзнателно или не - в интерес на ГЕРБ.