Всяка криза показва по гротесков начин недостатъците. Показва общественият договор в цялата му същност. И това, което виждаме сега, е пропаст. Пропаст между народ и управляващи, пълна с тишина. Тишината на неразбирането и недовиждането. И скоро ще имаме ситуация, когато управляващите няма да могат да продължават по старому, а народът няма да иска. Накратко – революционна ситуация. Но никой не го вижда, докато конфликтът не се изостри до крайност.

През 1989 година първата свободна Коледа всички си мислехме, че най-накрая властта ще бъде на народа и народът ще управлява. Ще имаме свобода, банани, свободно здравеопазване и достъпни дънки от Кореком. И пак банани. Скоро разбрахме, че отново едни хора поставиха пропаст между тези, които са господарят на тази земя – българите и тези, които са яхнали народа и благоденстват на негов гръб.

Управляващите вече не чуват народа. Излезли от народа, кръвта им посиня с изкачването по стълбата на властта. Вече не чуват. Те говорят само със себеподобните и не осъзнават докъде са докарали хората. Заобиколени с пиари и верни слуги, те са убедени, че народът ги обожествява, а критиките са от тези, които им завиждат. Също като кралица Мария-Антоанета, която невинно учудена е пратила хората да ядат пасти, като нямат хляб. Естествено, докато главата й не пада отрязана на площад „Конкорд”. Дали в последните си мигове е мислила за съветите си към бедните? И към милионите, хвърлени за дворци и тоалети, които не може да занесе отвъд гилотината?!?

Власт, която загуби слуха си, е обречена. Власт, откъсната от народа си, е прокълната. Власт, унищожаваща народа си, е престъпна. Власт, която много болезнено ще се приземи от трона!

Тишината на народа е оглушителна. Вече хората не молят. Те псуват! И скоро няма да се самоубиват кротко в тишина, а ще надигнат глас, с който ще искат хляб, а не обещаваните пасти на кредит!

Борисов, заслушай се в тишината на народа, който те заобикаля. Който не те възхвалява, а те псува и иска да те види образно казано на „Конкорд”. Ти, който нямаш уши за волята на хората и за тяхната болка, ще се провалиш. И ще установиш, че нищо не може да отнесеш със себе си!

Елена Гунчева