Отказът на прокуратурата да бъде образувано разследване е обжалван от соцлидерката Корнелия Нинова

Апелативната спецпрокуратура отмени отказа да се образува наказателно производство за ремонта на столичното Ларго и скандала "Ало, Банов съм", информира Mediapool. Постановлението е на прокурор Емилия Пашалиева от 19 юли тази година. Тя обявява, че долустоящата прокуратура е отказала да се съобрази с препоръките и доклада на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ).

Спецпрокуратурата на два пъти отказа да образува досъдебно производство по този случай, въпреки че получи указания от върховната прокуратура, с които не се е съобразила, пише в постановлението. Отказите за образуване на наказателно преследване са обжалвани от лидера на БСП Корнелия Нинова, тъй като обжалванията са започнали по сигнал на Елена Йончева, в качеството ѝ на евродепутат от БСП.

След образуването на досъдебното производство делото трябва да бъде предадено на Европейската прокуратура, ръководена от Лаура Кьовеши.

Преди година стана ясно, че Европейската комисия не признава над 50% от изхарчените 15.8 млн. лв. евросредства за ремонта на Ларгото в София. Нередностите по проекта "Античен културно-комуникационен комплекс "Сердика", известен като Ларгото, са установени след разследване на ОЛАФ. Европейската служба установява, че финансовият ефект върху бюджета на ЕС в следствие на потенциалните злоупотреби е 4 320 807. 77 евро (без ДДС).

Служебният министър на културата Велислав Минеков разказа лаконично, че ОЛАФ препоръчва да се търси отговорност от трима министри от предишното управление и един кмет.

На 22 декември 2020 г. Марк Льометр, директор на Генералната дирекция за регионални и градски политики, уведомява с писмо правителство на Бойко Борисов, че ОЛАФ е приключила своето разследване за измами или нередности за проекта.

"Разследването е приключило с препоръка за предприемане на мерки и действия за изключване на европейско финансиране за 4 320 807.77 евро, платени в проекта", пише в писмото.

По последни данни на Министерство на регионалното развитие, целият проект е на стойност 15.8 млн. лв., а получател на средствата за изпълнението му е Министерство на културата.

"Информираме ви, че препоръка на ОЛАФ относно това разследване също така е изпратено до Касационния съд към Специализираната прокуратура в България", пише още в писмото. Става дума за Върховната касационна прокуратура.

На 2 февруари 2021 г. следва ново официално писмо от Главна дирекция регионална и градска политика, в което отново се посочва, че нередностите по проекта са за над 4.3 млн. евро. В това писмо обаче Брюксел "приканва" България в рамките на 2 месеца да представи данни за предприетите мерки от страната във връзка с казуса. "Вашият отговор ще бъде напълно анализиран и от това ще стане ясно дали ще се стартира процедура за финансова корекция", се казва в писмото.

Началото на скандала

Изграждането на Ларгото се случи основно под надзора на министър Вежди Рашидов, но в крайна сметка бе запомнен избухналият през 2019 г. скандал около запис на наследника му Боил Банов. Тогавашният депутат от БСП Елена Йончева изнесе записи, за които твърдеше, че става ясно как Банов дава инструкции да се оформят документи, за да не дължат изпълнителите на ремонта неустойка. Прокуратурата се зае с проверка. От нея обаче нищо не излезе, защото държавното обвинение обяви, че не било сигурно дали предоставените от Йончева записи не са били манипулирани.

Боил Банов на няколко пъти заяви, че не може да бъде обвиняван, че се е опитал да ощети държавата, защото министерството води дело за неустойка. То обаче е заведено не веднага след приключилия със закъснение ремонт, а чак след доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция, в който се казва, че министерството трябвало да поиска обезщетение от строителя.

Развръзката по казуса дойде на 13 ноември 2019 г., когато стана ясно, че Министерството на културата е пропуснало последния срок за обжалване на съдебното решение, с което бе отхвърлена претенцията му за неустойка към строителя на столичното Ларго. Така стана ясно, че ведомството не само няма да получи неустойка от 753 хил. лв., но ще трябва да плати и над 73 хил. лв. разноски.

Какво имаше в записите?

Единият от разговорите е от 24 март 2016 г. и е проведен в кабинета на Банов. В него участват още Татяна Цановска – и.д. директор "Дирекция правна", Ангел Ангелов – дирекция "Европейски програми" и арх. Мечкунов – ръководител на проекта от страна на Министерството на културата. От този разговор става ясно, че има проблем заради забавяне на строителството с 33 дни и Министерството на културата трябва да иска от изпълнителя неустойка от 700 000 лв.

Банов обаче нарежда забавеното изпълнение на обекта да се покрие. "Тези 33 дни да се покрият с акт 10 назад, за да изчезне въобще това условие", се чува от пуснатия запис.

Другият разговор е между Банов и Атанас Ангелов, който упражнява независимия строителен надзор на обекта от страна на ДЗЗД "Инвест консулт". Третият запис е между Банов и Драгомир Драганов, ръководител на проекта от страна на изпълнителя ДЗЗД "Антична Сердика". В тези два разговора се обсъждаше как точно да се прикрие закъснението от 33 дни, така че фирмата да не плаща неустойка и всичко да бъде законно.

Защо делото не е пратено на Кьовеши?

И досега не е ясно защо българската прокуратура продължава да разследва "Ларгото" повече от година след създаването на Европейската прокуратура (ЕРРО). След 1 юни 2021, Европрокуратурата има изключителна юрисдикция и компетентност да разследва злоупотреби с еврофондове на територията на България.

От писмото на ОЛАФ се разбира, че има данни за неправомерно усвоени близо 5 милиона евро. От това автоматично следва, че СП е била длъжна да прехвърли разследването на делегираните европейски прокурори. Постановлението на Апелативната спецпрокуратурата е доказателство, че това не е направено и до този момент.