Специализираната прокуратура вече не разследва лидера на „Воля“ и бивш зам-председател на парламента Веселин Марешки за изнудване на конкурентни аптекари

 Това съобщи „Сега“ в понеделник, позовавайки се на говорителя на спецпрокуратурата Христо Кръстев.

Обвинителят потвърди тази информация и пред Свободна Европа с уточнението, че колегите му в крайна сметка са преценили, че по случая няма доказателства за изнудване, а само за нелоялна конкуренция от страна на Марешки. Тъй като това не е престъпление, разследването е прекратено.

Определението на спецпрокуратурата е от юли и е било обжалвано пред Специализирания наказателен съд. Той може да отмени прекратяването и да даде конкретни указания на обвинителите, а може и да го потвърди.

В самото начало на мандата на 44-тото Народно събрание през 2017 г. тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров поиска имунитета на Марешки заради разследване за изнудване и нелоялни търговски практики. Година по-късно, през 2018 г., лидерът на „Воля“ отново беше под прицела на прокуратурата – този път с прецизирано обвинение за участие в организирана престъпна група (ОПГ) за изнудване на аптекари.

По това време партията на Марешки беше представена в парламента и нейните гласове често допълваха управляващото мнозинство на ГЕРБ и "Обединени патриоти".

По-рано, още в края на 2015 г., той стана подсъдим по дело за изнудване за недвижим имот във Варна. По него беше привлечен към наказателна отговорност и за нападение над бившия местен общински съветник и настоящ лидер на антизападната партия „Възраждане“ Костадин Костадинов. Това обвинение обаче впоследствие отпадна заради изтекла давност.

Миналата есен Варненският апелативен съд осъди Марешки на 4 години затвор, но през това лято Върховният касационен съд отмени присъдата му и върна делото за ново разглеждане на втора инстанция.

"Жертва на политическа репресия"

Първоначално и делото за изнудване заради спор за имот във Варна, и разследването за изнудване на местни аптекари, бяха наблюдавани от Виолета Радева от Окръжната прокуратура в морския град. Впоследствие тя обаче стигна до извода, че по второто производство има данни за престъпна група и прати случая по компетентност в Специализираната прокуратура в София.

Там материалите престояха до края на 2016 г., когато колегите на Радева прекратиха за първи път разследването. Това решение обаче беше отменено от Апелативната специализирана прокуратура и делото беше върнато за доразследване обратно във Варна. Тогава Радева повторно го върна на спецпрокуратурата с мнение, че доказателствата уличават Марешки и съпартийците му Кръстина Таскова и Пламен Христов в участие в престъпна група за изнудване.

Така се стигна и до повдигането на обвинения срещу тримата бивши депутати от „Воля“ през 2017 г. и прецизирането им година по-късно. Тогава Марешки се обяви за жертва на политическа репресия.

Въпреки че официално не беше част от тогавашната управляваща коалиция на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ (2017-2021), партията му неведнъж подкрепяше техни предложения. През миналото лято именно Марешки осигури 10 подписа от свои депутати, за да могат двете партии да съберат 120 гласа и да внесат неуспешния си проект за нова конституция в парламента.

Свалянето на обвиненията срещу него и двамата му съпартийци става факт година, след като лидерът на „Воля“ беше поканен да присъства на първото Национално съвещание на прокуратурата, водено от главния прокурор Иван Гешев в правителствената резиденция в Бояна. Тогава Марешки стоеше редом до бившите министри на правосъдието и вътрешните работи – Данаил Кирилов и Христо Терзийски.

Нелоялна конкуренция, но за кратко

Въпросното разследване за изнудване на аптекари стана повод за образуване и на преписка в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) срещу свързаната с лидера на „Воля“ фирма „Фармнет“.

През юни 2017 г. на дружеството беше наложена глоба за близо половин милион лева за нелоялна конкуренция. Като основания за санкцията бяха използвани показанията на свидетели по прокурорското разследване, които твърдяха, че са принуждавани да купуват лекарства от Марешки, защото той и хората му в противен случай ще открият аптеки близо до техните и ще ликвидират бизнеса им.

„Фармнет“ обжалва и през юли 2020 г. окончателно спечели делото срещу КЗК пред Върховния административен съд като начело на разгледалия го състав беше лично председателят на съда Георги Чолаков. Сред основните мотиви за решението на ВАС беше обстоятелството, че комисията не е събрала сама доказателства срещу „Фармнет“, а е ползвала показанията от прокурорското разследване без да провери тяхната достоверност.