Какви ли не трикове се използват, за да се прикрие мнението на разследващите, че бившият министър трябва да бъде обвинен за смъртта на 4-годишното дете.

Прокуратурата измисли пореден номер, за да замотае разследването на инцидента с моторна шейна с участието на тогавашния транспортен министър Ивайло Московски, при който на 2 февруари в Боровец загина 4-годишното му дете. Осми месец държавното обвинение не се срамува да води за носа данъкоплатците, пише вестник СЕГА.

Официално новината по делото е, че то е прехвърлено от окръжната на градската прокуратура в София. Кога е станало и с какви мотиви - не било работа на обществото. Очевидно развитието е от последните седмици и за него има сериозна причина. Само че хората на Сотир Цацаров не казват каква. 

Прехвърлянето на делото е направено с нелепото обяснение, че по време на трагедията Московски е бил министър и следователно е подсъден на градския съд и прокуратура. Това обаче беше ясно още през февруари. Обяснението на прокуратурата, че чак сега се била сетила, е направо смешно. Всички знаехме, че е така още в началото, но си мислехме, че обвинителите знаят какво правят. И те наистина са знаели - оставили са си вратичка за бавене на разследването, ако положението стане неудържимо. 

А то вече е неудържимо. "Сега" научи от собствени източници, че следствието по казуса "Московски" е стигнало до извода, че бившият министър и настоящ кандидат на правителството за вицепрезидент на Черноморската банка трябва да бъде подведен под отговорност

Защото според инструкциите на злополучната шейна тя е била предназначена за ползване само от един човек и явно това е показала и експертизата. С такова заключение следователят е изпратил делото в наблюдаващата го Софийска окръжна прокуратура. Там явно са се чудили как да се отърват от този горещ картоф и са пратили папките на колегите си, използвайки вратичката, че министрите не са им контингент. Папките сигурно вече месеци наред търкат нечие бюро, докато мозъчен тръст обмисля варианти как най-безболезнено и тихо да унищожи делото. 

От двете прокуратури отказват да кажат каквото и да е - нито отричат, нито потвърждават. По този казус обвинението е застанало в кръгова отбрана: тайна е какви експертизи са правени, кои свидетели са разпитани, има ли взети проби за алкохол. Секретно е дори кой е наблюдаващият прокурор въпреки практиката на ВАС, че това не може да е тайна. Вероятно защото докато се крият зад анонимността си, на обвинителите им е много по-лесно да се отклонят от закона и вътрешното си убеждение. 

Делото за Московски (то дори не е срещу) е очевиден пример за "опъване на чадър".

Прокуратурата не обича да притеснява хора с власт. Когато вече няма накъде, го прави с неохота и някак си извинително. Тя вероятно изобщо нямаше да съобщи за случката в Боровец. Направи го с близо седмично закъснение, след като медиите започнаха да питат и пишат по темата и вече нямаше накъде. 

Разчита се на късата ни памет, защото когато зае поста си, главният прокурор Сотир Цацаров тревожно установи, че подчинените му действали конюнктурно и имали проблем с разследването на хора от властта. Проблемът очевидно си стои. Покриването на информация и замотаването на разследване, което засяга действащ доскоро министър, който все още е на силни позиции сред управляващите, очевидно е постоянна практика. И това "всички са равни пред закона" е само куха фраза, изпразнена от съдържание. 

Тази престъпна зависимост на прокуратурата от управляващите унищожава целия смисъл на демокрацията и хвърля българските граждани в джунгла, от която няма излизане. Щом фундаментът на обществото - правосъдието, е разклатен, за каква справедливост изобщо може да става дума?

Прикриването на престъпления от прокурори също е престъпление и всички участници в разследванията срещу действащи министри и депутати трябва да си дадат сметка за това, да си припомнят закона и да си подадат оставките, щом не желаят да го спазват. Обществото има право да поиска това от тях, защото неговата работа не е само да финансира щедро и да вика браво, когато прокуратурата си прави пиар, а и да иска резултати и да упражнява граждански контрол. Особено когато му се демонстрира непрекъснато, че ако си министър, депутат или нечий брат, си над закона.