Да си болен в България, е беда, да си и беден, е прокоба, от която май измъкване няма.

Освен ако не спечелиш ненадейно от лотарията, купиш си жилище, платиш си здравните осигуровки със задна дата от момента на неплащането, което може да достигне до няколко хиляди лева, и накрая си направиш собствен бизнес, който да те спаси от продължителната безработица и да те измъкне от блатото на маргиналите, пише Монитор.

Този късмет обаче спохожда твърде малко хора. И във всички случаи един на десетилетие, че и повече може да се случи да е и безработен, и здравнонеосигурен, че и да е имал няколко излишни лева в джоба си, за да ги даде точно за лотариен билет.

И тъй като късметлиите по правило са дефицитни, както и пълният набор от медицински услуги за бедни у нас, нацията ни продължава да води класациите по най-ниска преживяемост, но и по най-висока смъртност от заболявания, които могат да бъдат предотвратени. Причината за последното, от една страна, е ненавременната помощ, с която дори здравноосигурените в седемнадесет отдалечени и неблагоприятни региона в страната все още не могат да се похвалят, а, от друга, слабата профилактика, лошото или поне недостатъчно качество на първичната здравна помощ. За несведущите така се нарича медицинската помощ, оказвана от личните лекари.

Факт е, че профилактиката у нас наистина я нямаме за нищо. От една страна, тази, която се полага дори на здравноосигурените по линия на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), не е достатъчна. От друга обаче, дори и недостатъчна, тя не се ползва на 100% от хората, които имат право на нея. Причините за това съвсем не са безобидни. Най-напред за профилактичен преглед при специалист човек трябва да се нареди за направление при своя личен лекар. В чакане пред кабинета му минава поне час, и то при положение че не сме в сезона на грипа и парагрипните вируси. Дори да му дойде ред за час, като нищо ще се окаже, че джипито ще го отпрати с думите:

След един-два опита да се сдобие с въпросното талонче естествено е човек да се откаже от полагащия му се по линия на НЗОК профилактичен преглед.

Затова и по-заможните и образовани българи предпочитат да отидат на свободен прием, да си платят както прегледа, така и изследванията и да не се главоболят повече с този проблем. За тях нито касата, нито Европейската комисия, която публикува доклада си за здравеопазването в България на базата на официалната статистика от НЗОК и МЗ, нямат информация. Хората, които броят левчетата няколко дни до заплата, се разделят завинаги с профилактичните прегледи по линия на касата. Оттам нататък напълно логично е защо заболеваемостта у нас е висока и по брой хоспитализации няма кой друг в Европейския съюз да се мери с нас. Логична е и високата смъртност и късната откриваемост на опасни заболявания като рак и диабет например.

Пределно ясно е, че безплатни неща, особено в медицината, няма никъде по света. Това обаче не означава, че щом си беден, трябва да легнеш на бунището и да чакаш смъртта. В останалите европейски страни, с малки изключения, има здравни заведения за бедни, съществуват работещи социални фондове, които поемат грижата за тези измъчени хора. Не е ли редно точно сега, когато се подготвя грандиозна реформа в здравноосигурителната ни система, да бъде помислено и за тях. Защото да си беден, не означава, че си лишен от права и човешко достойнство.