Скандалният бивш военен министър Николай Ненчев не успя да спечели каквото и да било обществено или професионално доверие за времето, през което заемаше този така важен пост в държавата.

За сметка на това, само за две години дейност в министерството, прокуратурата го обвини в две тежки престъпления – за договора, по силата на който България предостави на Полша правото да ремонтира двигателите на самолетите МиГ-29, както и за обществената поръчка за униформите в армията, от която вредите са за над 263 000 лева, пише БЛИЦ.

Държавното обвинение е сезирано и за още едно престъпление с евентуално негово участие, но досега привлечени към наказателна отговорност няма, макар фактите ясно да показват, че Ненчев лично е потъпкал волята на доайена на земеделското движение у нас Георги Скачков. 

През 1996 г. Георги Скачков е на смъртно легло и завещава имотите си политическа партия БЗНС и на фондация „Селска чест“, която към онзи момент не е съществувала. Тогава БЗНС има други ръководители, а Ненчев е твърде далеч от времето, през което ще бъде „фактор“ в земеделското движение. 14 години по-късно обаче именно Ненчев е човекът, който проваля 37-мия извънреден конгрес на БЗНС, в опит да овладее властта и да стане главен секретар.

Според лидерът Георги Пинчев, действията на Ненчев са били опит за похищение на партията, защото на конгреса бъдещият военен министър се появява заедно 50-60 роми, които пречат за нормалното му провеждане. Заради това Ненчев е изхвърлен от БЗНС, а Софийски градски съд отказва да уважи искането му да бъде вписан като главен секретар. С това въпросът не приключва, защото Ненчев обжалва, а през 2011г. Върховният касационен съд се произнася в негова полза и той става главен секретар. Вместо обаче да работи за земеделската идея, едно от първите неща с което се заема като нов лидер на партията, е да „реши“ въпроса с имотите на Георги Скачков.

Заедно с Росица Русева, с която са съселяни от с. Кукорево, Ненчев регистрира фондация „Селска чест“, с дарение от 100 лева, предоставени лично от него. Според политолога Антон Тодоров, който се позовава на съдебно решение на Районен съд – София, Росица Русева има множество регистрации в полицията, включително за проституция. Тези факти обаче не само не смущават по никакъв начин Ненчев, а дори напротив - впоследствие „партньорството“ му с нея се пренася и в министерството на отбраната, в което военният министър й поверява отдел "Снабдяване и търговия", разходващ чрез обществени поръчка всяка година над 50 млн. лева
 
Независимо от факта, че фондацията не е учредена чрез завещанието на Скачков, за да може юридически да бъде правоприемник на имотите му, Ненчев подава молба до варненски нотариус и се сдобива с два констативни нотариални акта, на името на „Селска чест“ и БЗНС. Развръзката настъпва няколко месеца по-късно, когато Ненчев лично подписва нотариален акт, с който продава имотите на лицето Снежанка Николова, за сумата от 70 000 лева.

Това обстоятелство е изключително скандално, не само защото волята на Скачков не е била такава, а и защото според протоколите на БЗНС и на самата фондация, с които упълномощават Ненчев да ги представлява пред нотариуса, продажната цена е трябвало да бъде 70 000 евро. Така купувачът, със съдействието на бъдещия военен министър, се сдобива твърде изгодно, на занижена близо два пъти цена, със супер имоти в местността Траката край Варна.  

Депутатът от БСП Атанас Зафиров, който призовава прокуратурата да се задейства по този случай, също счита, че е нарушена волята на дарителя и по неправомерен начин са продадени изключително атрактивни имоти, с цел най-вероятно лично облагодетелстване. Според него дарителят е искал на мястото на имотите да бъде изграден музей на земеделското движение, но нищо подобно не се е случило, не е ясно къде са отишли парите и за тези действия на Ненчев трябва да му се потърси отговорност, включително морална.

Според завещанието на Георги Скачков, имотите, които Ненчев е продал, е следвало да послужат за развитие на културно-просветна дейност, в духа и принципите на Александър Стамболийски, както и в прослава на песенното творчество, етнографията и фолклора. Скачков изразява съжаление, че няма да доживее да се радва на тази негова мечта и духовна рожба – фондация „Селска чест“, но се надява избраните „по професионализъм и преданност“ към целта на фондацията нейни бъдещи ръководители, да осъществят завета му.

Документът завършва с тежките думи: „Това е последната ми воля и който пречи за нейното изпълнение, да носи проклятието на селския народ“. Николай Ненчев несъмнено ги е прочел, но това не му е попречило напълно да ги игнорира, воден вероятно от цели, които прокуратурата трябва да установи и които цели нямат нищо общо не само с волята на Скачков, но и с обикновения морал.

Дали Ненчев ще получи ново обвинение заради участието си в аферата „Селска чест“, предстои да се разбере. Но може би проклятието на починалия през 1996г. земеделец Скачков вече действа върху загубилия поста си бивш военен министър, който трябва да отговаря този път не само пред Темида, а и пред „селския народ“, спрямо когото е поел задължението да бъде изразител на земеделската идея в България.