По-рано тази седмица стана ясно, че индустриалното производство през май в България продължава да се понижава

Сред причините, които се изтъкваха за април, беше фактът, че страната все още е в карантина и търсенето се свива. Но това не е изцяло вярно за следващия месец, през втората половина от който икономиката започна да се размразява, пише Даниел Василев за Money.bg . 

Така за май сезонно изгладеният индекс на промишленото производство се понижава с 0,1 пункт спрямо април и достига до 91,1 пункта, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). В процентно изражение то също е надолу с 0,1% спрямо април, а на годишна основа направо се срива с 16,1%, което е още по-тежък спад дори от наблюдавания месец по-рано, когато е 15,9%.

Така към края на май промишленото производство се понижава с общо почти 20% в сравнение на декември миналата година, което е много значим удар върху него.

Динамиката се разминава както със страните от еврозоната, така и с тези от Европейския съюз. Въпреки че и в двете то е надолу спрямо май 2019 г., съответно с 20,9 и 20,5%, в сравнение с април се наблюдава покачване, макар и не толкова добро, колкото анализаторите очакваха.

Колко важно е производството?

Някой може да каже, че промишленото производство в страната формира само около една трета от брутния вътрешен продукт. През последните десетилетия в развитие икономики се наблюдава именно износ на производство към трети страни и увеличаване на дела н сектора на услугите, който в България е приблизително сходен с други европейски страни.

Това обаче би било повърхностно наблюдение. Ако видим динамиките в брутната добавена стойност, в производството се наблюдава устойчив растеж, както се вижда на графиката по-долу.

Това означава, че докато самата промишленост запазва относително константен дял от БВП, заетите в отрасъла в България с през годините стават все по-продуктивни. Всъщност някои видове производство водят значително по продуктивност и като абсолютна стойност в сравнение с отрасли от сферата на услугите.

Таблица: Брутна добавена стойност на един зает

Източник: Национален статистически институт; собствени изчисления

Тук трябва да се направи важно уточнение - някои категории в тази таблица не попадат в определението на НСИ за "промишленост", въпреки че също са свързани с създаване на продукти. Такъв е случаят в ИТ например, където част от отрасъла е заета с кол център услуги, но друга част - с разработването на приложения, което аз по-скоро бих определил като производство.

Във всеки случай, разглеждайки данните става ясно, че най-високата добавена стойност на един служител към края на миналата година се е наблюдавала в енергетиката, която е част от промишлеността и според НСИ, следвана добивната промишленост, ИТ сектора, операциите с недвижими имоти и научно-развойните дейности в България. От казаното е ясно, че отраслите с най-високата добавена стойност в стопанството са именно в производството.

Но това не означава, че е добре да губим заетост или да преминаваме през спад в сектора на услугите - понижаването на икономическата активност като цяло е негативно за стопанството, в зависимост от причината него.

Просто означава, че загубата на едно работно място в енергетиката например води до много по-висок спад на общата брутна добавена стойност в стопанството като цяло, респективно ни прави много по-бедни. По този въпрос обаче има и други съображения.

Как производството повишава стандарта на живот

Ако някой човек корабокрушира на самотен остров, изграден изцяло от злато, той няма да е богаташ. Той ще е бъдещ труп. Ние трябва да произвеждаме икономически блага, за да можем да живеем изобщо. Именно ефективността на промишлеността и международната търговия са факторите, които позволяват на развитите страни да се ориентират към сектора на услугите. След като не е необходимо хората масово да работят на полето, както е било при ниската ефективност на труда в миналото, те вече могат да създават ИТ фирми, маркетингови дружества, СПА хотели и други предприятия от сектора на услугите.

Но услугите също зависят от производството. Как някой ще ви направи масаж с етерични масла, ако производството на етерични масла е спряло? Взаимообвързаността между различните сектори се нарича верига на доставки или структура на производството и когато ранните етапи от нея получат удар, ефектите се разпростират и върху всички останали.

Точно това се случи, когато заводите в Китай спряха дейност. Тъй като те не доставяха резервни части, немските автомобилни компании нямаше как да продължат да произвеждат, а спирането им нанесе сериозен удар върху стопанството на страната.

По този начин проблемите в промишлеността се отразяват на всички други сектори и ни правят по-бедни - не само защото водят до съкращаването хора, което пряко понижава техния доход, но и защото имаме по-малко стоки, от които да избираме. Именно стоките и услугите са това, което ни прави богати, затова и дадох примера със Златния остров по-горе. Богатството има смисъл само в контекста на изобилието и многообразието от други блага, които да си купим с него - нещо, което централните банки по света, изглежда, не разбират, предвид темпа им на печатане на пари.

Бъдещето на производството

Моята прогноза е, че производството в България, а и по света, няма просто да се изстреля. В свързания по-горе анализ обясних защо икономиката не може просто да се спре и включи, сякаш е лампата в хола. Блокирането ѝ изисква доста повече време, а в случая то е съпроводено и от промени в нагласите на потребителите, т.е. то така или иначе няма да е същото, каквото е било в края на миналата година.

Според мен много анализатори неглижират значението на структурата на производството за възобновяване на икономическите дейности, а проблемите в нея няма как да се разрешат като с магическа пръчка. Затова ще видим потисната промишлена дейност в България за удължен период от време, иначе казано ще станем свидетели на L-образно възстановяване. А това ще ни направи по-бедни, отколкото бихме били иначе, поне в краткосрочен план.