В края на август 2018 г. екскурзия на група пенсионери завърши с тежка катастрофа по пътя София – Своге, която отне живота на 20 души.

Най-тежко ранената жена оцелява при катастрофата, но не и нейният съпруг.

Денят 25 август 2018 г. никога няма да бъде забравен за семейство на Зоя Хубева, предава bTV. Връщайки се от фолклорно надпяване със съпруга си, тя не подозира, че пътува в автобуса на ужасите.

„Бяхме тръгнали за едно врачанско село за надпяване, отидохме, пяхме, взехме трето място като награда и после се връщахме от екскурзията. Минахме през Седемте престола. В автобуса пеехме, свирехме и се веселихме”, спомня си Зоя.

Макар и дъждовен, този ден с нищо не предизвестява, че на остър завой по пътя София – Своге 13 души ще бъдат тежко ранени, други 20 ще загубят живота си.

„Най-напред се ударихме в една бяла кола и просто кривнахме на една страна. Всички извикахме „Олеле Боже” и после вече нищо не помня. Намерих се на един камък и от там не можех да мръдна. Шофьорът и екскурзоводката се вайкаха, бяха целите в кръв и викаха: „Боже, какво стана, какво стана”, после изчезнаха и не ги видях. Срещу мен имаше един човек – Иван от Своге. Той всъщност ми е дал първата помощ. Качили са ме почти последна в линейката, защото е имало много ранени. После не си спомням нищо до болницата”, продължи разказа си Зоя.

Пострадалите са откарани в четири софийски болници, където лекари се борят за тези, за които все още има шанс да останат живи. Зоя е най-тежкото ранената пациентка. Настанена е в болница „Света Анна”, където екип от няколко отделения прави и невъзможното, за да я върне към живота.

Приета е в лечебното заведение неконтактна, в шоково състояние. Постепенно състоянието ѝ се влошава, претърпява няколко операции.

„За мен лично най-тежкият момент беше не да видиш пациента в реанимация и неговото състояние. Тежкият момент идва при контакта с близките, в който те разчитат на нас, очакват позитивния отговор от наша страна, но ние невинаги можем да го дадем”, каза д-р Александър Илиев от Клиниката по ортопедия и травматология в „Св. Анна”.

Зоя прекарва 55 дни в реанимация, без да знае, че и съпругът ѝ е на границата между живота и смъртта. Въпреки че е в кома, тя усеща присъствието на любимия си мъж.

„Движех се постоянно, някъде ходех, срещах хора, лежах по кревати, ставах, движех се. Това усещах. Това е – между живота и смъртта. Спомням си, че мъжът ми всеки ден идваше при мен и ме пазеше. И аз не знам как да си го обясня. Той просто идваше. Аз не знаех, че и той е в болница. Сигурна има сила, която ме пази и благодаря на Бога, че съм жива”, заяви Зоя.

„Той също беше с тежко счупване в областта на ходилото, с тежка гръдно-коремна травма, но не може да стигне до операционната. Това, което ние направихме за нея, за него не можахме да го направим”, каза д-р Илиев.

Има ли виновни? Кой е отговорен? И достатъчни ли бяха 3 министерски оставки, за да върнат живота на Зоя, както преди?

„От кого да търся отговорност? Аз мисля, че Господ е решил да живея и той ме запази, за което много благодаря на Бога и след това благодаря на лекарите, които много се бориха за мен от сърце и душа”, каза Зоя.

„Изходът понякога е фатален. Всеки ден виждаме колко смъртни случаи има и колко катастрофи, колко хора загиват по улиците. Не една и две са статистиките в годините, които показват, че смъртността се завишава. Това семейство вече не е семейство, защото съпругът на тази жена го няма”, посочи д-р Илиев.

Зоя има един син и един внук. Преди инцидента тя много обича да пее и да пътува. Любимото ѝ място е Кръстова гора. Иска ѝ се пак да отиде там, но все още се страхува да тръгне на път.

„Виждаш щетите по теб, не си същият човек, ставаш друг човек”, призна Зоя.

Може би никой не осъзнава това, което, ако не бях преживяла и силно се надявам колко е възможно по-малко да го преживяват, защото това е много тежко. Да бъдат внимателни, да не внимават хората, просто да внимават.

„Радвам се на всеки ден. Всеки ден благодаря на Бога, че съм жива”, категорична е Зоя.