Коментар на Джоузеф Глобър - старши анализатор в Международния институт за изследване на продоволствената политика

12 държави от Европейския съюз, сред тях Франция и Германия, разкритикуваха Европейската комисия за "липса на прозрачност" при решението ѝ да отпусне над 100 милиона евро компенсации за фермерите от България, Румъния, Полша и Словакия заради вноса на евтини украински храни.

В дъното на този спор е Черноморската зърнена сделка, която позволява на Украйна да изнася продукцията си през Черно море. Тя изтича на 18 май и преговорите в Истанбул за удължаването ѝ забуксуваха. До сключването ѝ през юли миналата година светът се страхуваше от глобална продоволствена криза, цените на храните поскъпнаха неимоверно и допринесоха за пиковите равнища на инфлация. След като корабите с украинско зърно отново отплаваха от черноморските пристанища, се появиха въпроси - стигат ли те до бедните държави, каквато бе идеята на сделката?

Русия, от своя страна, на два пъти остави удължаването ѝ да виси на косъм до последния момент в опит да облекчи санкциите, които Западът налага все повече заради водената от Кремъл война срещу Украйна. Преговорите между Москва и Киев се водиха с посредничеството на ООН и Турция - имиджов успех за президента Реджеп Ердоган в навечерието на изборите. Независимо от изхода им, ако не се стигне до ново удължаване на зърнената сделка, Турция също ще изгуби. Посредничеството дойде и с договорки за отстъпки при доставките, много важни за подкрепа на турската икономика в колапс. Играта на нерви явно ще продължи до последния момент.

Какви са възможните сценарии коментира Джоузеф Глобър, старши анализатор в Международния институт за изследване на продоволствената политика, предава БНР. Опитът му в сектора стъпва върху 30 години работа в Министерството на земеделието на Съединените щати, включително като главен икономист.

- Ще плават ли кораби с украинско зърно през Черно море?

- Въпреки че отговорът за удължаване на зърнената сделка не беше даден, вратата не е окончателно затворена. Поредните преговори в Истанбул завършиха с решение за продължаването им - „скоро“ и онлайн.

- Какво би се случило, ако на 18 май Черноморската зърнена инициатива бъде прекратена?

- Без достъп до Черно море само ограничено количество украинска продукция може да бъде изнесена към Запада през Източна Европа, където се стигна до напрежение. Има и още един момент - твърде високата цена на транспорта. Цените на селскостопанските продукти в Украйна са много по-ниски от цените по света и би било много трудно за украинските фермери, ако се стигне до прекъсване на веригата за доставки.

Честно казано, реколтата им е по-малка от миналогодишната, защото сеидбата е проблематична в условията на война. Другият аспект е, че украинското зърно се консумира по целия свят и коридорите в Черно море имат много голямо значение. Много хора се възмущават, че огромна част от украинската продукция отива за Западна Европа и в Китай и се питат каква част от нея стига до бедните държави. Не трябва да забравяме обаче, че Украйна традиционно изнася много пшеница към Западна Европа, Китай, към африканските държави южно от Сахара, както и към някои азиатски държави. Със сигурност ще има проблем, ако достъпът ѝ до тези пазари е нарушен.

Според Джоузеф Глобър колкото по-дълго оцелее зърнената сделка, която сама по себе си е уникална в разгара на военен конфликт, толкова по-добре за всички. Турският министър на външните работи Мевлют Чавушоглу заговори за удължаването ѝ с „най-малко два месеца“, до каквото още не се е стигнало. Но все пак - това не би ли било просто отлагане на проблема и несигурност на доставките?

Истинският въпрос е какво ще се случи с новата реколта и каква част от нея ще може да се транспортира. Обемът на износа намаля през последните няколко седмици заради инспекции и други казуси. Надявам се да успеят да се върнат към износ на около 4 милиона тона през Черно море. Идеалното би било, ако са 4, 5 или 6 милиона тона, колкото исторически изнасят украинците, но… Мисля, че ще бъде много добър сигнал, ако се стигне до ново удължаване на действието на сделката.

Знаете ли, когато се доближим до крайния срок на това двумесечно удължаване, корабните превози ще започнат да намаляват. Причината е, че ще има несигурност за компаниите собственици. Те не биха искали да останат без застраховка в края на този срок. Освен това кораб на дрейф, без да може да акостира в Одеса, струва пари.

Не само на корабните компании и на Киев, но и на европейските фермери, които в момента плащат цената на руската война срещу Украйна и през наводняването на част от пазара с украинска зърнена продукция, транспортирана по суша. Ако зърнените доставки ставаха основно през Черно море, проблемът, особено за петте засегнати държави от Централна и Източна Европа, сред които и България, просто нямаше да съществува, посочва Глобър.

Още от началото се тревожех именно заради това. Транспортната система не е създадена за такива обеми товари. Представете си само - продукцията пристига с камиони до границата, след това трябва да бъде натоварена на влак или на друг камион и част от нея стига в Румъния, а доста достига и други части на Европа, включително до България. Ако не греша, голямо количество украински слънчоглед сега се намира в България. Секторът на хранително-вкусовата промишленост печели от това, защото цената на този слънчоглед е по-ниска. Местните производители обаче са недоволни, защото това подбива цените на тяхната продукция.

Вижте Полша, Словакия, Унгария в известна степен, и разбира се Румъния. Там не само пазарът се наводни с украинско зърно, което подби цената на местната продукция, но и конкуренцията за възможности за транспортните услуги се ожесточи. Това е жестока цена за източноевропейските съседи на Украйна и е разбираемо недоволството им. Мисля, че най-разумният път за решаване на проблема е преки субсидии за компенсиране на фермерите.

Европейският съюз и отделните страни членки са закъснели с осигуряването на субсидии за земеделските производители, смята експертът и приветства удължаването с една година на безмитния внос на украинска продукция в Европа. Забраната за продажбата на част от нея в отделни държави е неприемлива, заяви още Глобър. И допълни, че колкото и скъпо да излизат компенсаторните субсидии, трябва да се платят. Щетите, които понася Украйна, са в пъти по-големи.

В същото време, по всичко личи, че бруталната война на Русия срещу Украйна няма да приключи скоро, което означава, че често ще се връщаме към проблема с черноморския коридор. Освен това, независимо от изхода на войната, Русия най-вероятно ще остане още доста дълго изолирана от Запада, а това пак означава проблеми в Черно море. Означава ли това, че настоящата ситуация е „новото нормално“?

-  Права сте, че докато трае войната, ще има несигурност и по тази линия. За съжаление, колкото повече продължава военният конфликт, толкова повече ще отслабва аграрният капацитет на Украйна. Хората понякога не си дават сметка, че - да, има ограничени възможности за износ на украинска продукция през Черно море или по суша, но тя е на много ниски цени за украинските производители. Тази година някои от тях смениха културите, които произвеждат, защото им излиза твърде скъпо и се опасяват, че заради ниските цени на продукцията няма да могат да си върнат инвестицията. Страхувам се, че производственият капацитет в селското стопанство на Украйна ще намалява и че след това ще им отнеме време да го възстановят.

Голяма част от украинските селскостопански култури се купуват от Световната програма по прехраната към ООН, която осигурява зърно за бедните страни. Според Глобър организацията вече е намерила алтернативни източници. Освен това - за късмет на всички ни, тази година реколтата от пшеница в глобален мащаб е добра, което би трябвало да задържи цените на храните. В Русия също продукцията е в изобилие, ако се вярва на местните анализатори, защото официални данни вече не се публикуват.

Сигурен съм, че всяка възможност за износ е добре дошла за (руското) правителство. Това обаче е малка част от общия им износ. За тях са много по-важни природният газ или изкуствените торове. Разбира се, пшеницата е важна в общия експортен профил на тази държава, но е малка част от него.

Въпреки че няма санкции върху тази продукция, Русия се затруднява заради ограниченията върху банковата ѝ система, заяви Джоузеф Глобър, според когото в крайна сметка за всички би било по-добре зърнената сделка да бъде удължена, и то за колкото може по-продължителен период.