Останалите са детска неврология, детска психиатрия, анестезиология, вирусология, съдебна медицина, спешна помощ, епидемиология

Държавата трябва да се намеси спешно за задържане на медици от дефицитни за страната ни специалности - педиатрия, детска неврология, детска психиатрия, анестезиология, вирусология, съдебна медицина, спешна помощ, епидемиология и др.

Това единодушно мнение изразиха лекари от съответните специалности, цитирани от БТА. Сред основните причини медиците да напускат системата и страната са - ниските възнаграждения, лошите условия на труд и затруднената специализация. Вероятно обаче специалността, която най-напред ще изчезне от България, е педиатрията, прогнозира проф. Атанас Темелков от Александровска болница.

В периода 2018 г. - 16 ноември 2021 г. Българският лекарски съюз /БЛС/ е издал общо 1565 удостоверения - сертификати за добра медицинска практика, на лекари, желаещи трайно или временно да работят в чужбина. Най-голям интерес лекарите проявяват към работа в Германия и Англия, посочиха от съсловната организация.

Крайно време е държавата да обърне поглед към лекарите и професионалистите по здравни грижи, към целево финансиране на кадрите от дефицитните специалности, настоя председателят на БЛС д-р Иван Маджаров. "Ако подложим колегите на още малко натиск без да бъдат финансово осигурени, те няма да издържат да чакат и да стоят тук заради структурни реформи, които една или друга политическа сила ще направи. Проблемите на системата няма да могат да бъдат решени, ако останем без персонал", допълни той.

Държавата трябва коренно да промени отношението си към педиатрията

Интересът на младите лекари към детската неврология не е достатъчно голям, като това се отнася за всички педиатрични специалности, каза доц. Петя Димова - детски невролог в столичната болница "Св. Иван Рилски". Причината е заради ниското заплащане и не рядко работа в примитивни условия. Няма как да надделее любовта към медицината, допълни тя. По думите ѝ през последните години е имало повишаване на стойността на педиатричните клинични пътеки, но едно от най-често срещаните детско неврологично заболяване, каквото е епилепсията, допреди три-четири години е било на цената на клиничната пътека за диария.

Лошата държавна политика в тази област е причината, както за високото ниво на детска смъртност, така и за липсата на кандидати за работа в педиатрията, включително детска неврология и детска анестезиология, смята тя. Не виждам как тези "детски" специалности биха предизвикали интереса на младите лекари в близко бъдеще, допълни доц. Димова. "Държавата трябва да има коренна промяна в отношението си към педиатричната помощ, тъй като това са хората, които се грижат за бъдещето на страната. Педиатърът в болница се грижи за бебета в неонатологично отделение или работи с тежко болни малки деца, които много често не говорят, не могат да опишат състоянието си, клиничната картина не е толкова ясна поради незрелостта на детския организъм и всичко това прави работата много трудна", обясни лекарят. По думите ѝ комуникацията с детето, с родителите или с придружаващи лица удължава времето за преглед, прави го по-труден. "Педиатричните клинични пътеки в никакъв случай не трябва да са по-ниско платени отколкото са другите клинични пътеки. Отношението на държавата се вижда и от нерешаването на проблема с една детска болница. Сега детските клиники са пръснати в различни лечебни заведения, специалистите - също, има трудна комуникация, труден транспорт на пациенти, трудно осигуряване на модерна апаратура", посочи още доц.Димова. Сегашната детска болница в София едва преди 6-7 години получи апарат за видео ЕЕГ мониториране за едни от най-честите остри патологии, макар и не толкова тежки - фебрилни гърчове, ранни детски епилепсии, припомни лекарят. В нея няма скенер, няма и магнитен резонанс и се налага малките пациенти да идват в нашата болница, допълни тя. Детската онкохематология е в болница "Царица Йоанна - ИСУЛ", голяма част от детските неврологични легла са в болница "Св. Наум" - такава организация е абсурдна, а детските невролози напускат България, допълни още доц. Димова.

Липсата на интерес към педиатрията е заради голямото натоварване и голямата отговорност, каза проф. Иван Литвиненко, педиатър невролог в Специализираната болница за активно лечение по детски болести "Проф. Иван Митев". Отговорността е огромна, а срещу нея не стои адекватен израз на възнаграждение. По думите му държавата трябва да плаща пълната сума за здравните осигуровки на децата и потребителската такса, от която децата са освободени. Стойността на клиничните пътеки трябва да се повиши, а условията за започване на специализация за лекарите - да се облекчат, посочи проф. Литвиненко. По думите му все още стойностите на педиатричните клинични пътеки не са достатъчни, за да покрият някои високоспециализирани изследвания и скъпоструващи дейности. Педиатрията е неизгодна специалност с огромни отговорности и обстоятелствата трудно могат да предразположат младите лекари да прегърнат идеята за педиатрична практика, допълни той.

Детската психиатрия изисква специална подкрепа

В последните години интересът към детската психиатрия от страна на младите лекари се повиши, каза проф. Надя Полнарева, ръководител на Клиниката по детска психиатрия "Св. Никола" към Александровска болница. Специализирани клиники обаче има само в София и във Варна. В тях има както дневна грижа за пациентите, така и денонощна - стационарна. В двете клиники се оказва и спешна помощ. Детските психиатри са близо 30 в страната. Работата е трудна, а заплащането не е съобразено с положения труд, отбеляза тя.

В България са нужни повече места, в които да работят детски психиатри, смята проф. Полнарева. Цяла Южна България и голяма част от Северна България не разполагат с истинска 24-часова клиника за детски психиатрична помощ, нямат такива болнични легла. Голямата пречка е, че извън София и Варна няма изградена такава инфраструктура, а тя би повишила интереса на младите лекари към детската психиатрия, смята лекарят. Необходим е ресурс, за да се осигурят дневни и денонощни центрове за грижа. Двете клиники са на европейско ниво, но трябва воля за разкриване на още като тях - към университетските центрове, каза проф. Полнарева. Работата изисква и създаване на екипи. На регионално ниво трябва да са достъпни детските психиатри, защото в противен случай децата не могат да контактуват с професионалист, отбеляза тя.

Детската психиатрия е специфична и трудна професия. Това е и причината детските психиатри да са много търсени в Западна Европа. В почти всяка европейска страна в момента има детски психиатри от България, обясни лекарят. Според нея в нашата страна трябва да има планиране за изграждане на психиатричните служби за деца. Нужно е и целево стимулиране, тъй като има много дейности в детската психиатрия, които трябва да бъдат остойностени по-справедливо, допълни тя.

Анестезиологията е недооценена, психическото и физическото натоварване на лекарите е огромно

Анестезиологията е дефицитна специалност основно заради дълбоко вкоренените традиции, че тя е помощна специалност, заради недооценяването ѝ и заради тежкия психически и физически труд, каза проф. Атанас Темелков, началник на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение в Александровска болница. По думите му специалността не е "помощна", но така я възприемат по-голямата част от лекарите от хирургичните клиники. Психическото натоварване за анестезиолозите е свързано с живота и здравето на пациента, а тази отговорност във времето ги натоварва неимоверно много, каза той.

"Недооценяването на анестезиолозите е свързано и с това, че в болницата, която е търговско дружество и се направи анализ, се вижда, че загубите ѝ са от клиниките по анестезиология. Това дава право на ръководството на лечебното заведение да закрие клиниката. Ако такава клиника се закрие, трябва да се закрие и болницата и затова директорите не стигат до тази крайна мярка", обясни той. По думите му недооценяване на специалността "се вижда" и в клиничните пътеки. От над 200 клинични пътеки анестезиологът не получава нищо, каза той и допълни, че няма остойностяване на труда на тези специалисти в клиничните пътеки.

Недооценяване на работата на анестезиолозите има и от страна на колеги от други специалности, посочи лекарят. Държавата също трябва да промени оценката си за тази специалност, а лекарите трябва да получават необходимите финансови ресурси, които да отговарят на положения от тях труд, смята проф. Темелков. По думите му престоят на пациент един ден в интензивно отделение в България се заплаща от НЗОК до 720 лева, а в други държави заплащането достига до 3-4 хиляди долара на ден.

Колегите, които работят в дефицитни специалности, трябва да се зачисляват за специализация с предимство, с облекчена процедура, посочи проф. Темелков. По думите му напускащите България млади лекари получават в чужбина начална заплата от 2500 евро. Младите лекари напускат не само зарази заплащането, а и заради условията на труд, каза той. Но те рано или късно ще се подобрят и ще стане така, че ще има болници, в които няма да има кой да работи, смята лекарят. По думите му липсата на уважение и зачитане на мнението на младите лекари повече натежава за решението им да напуснат. Когато всичко това се сблъска и с условията на труд, още по-бързо взимат това решение, допълни проф. Темелков. "Не трябва младите колеги да ги превръщаме във феодали и да изпълняват нарежданията на всеки началник. Вероятно обаче специалността, която най-напред ще изчезне от България, е педиатрията", прогнозира той.

Младите вирусолози усещат, че в България не са необходими

Младите вирусолози се реализират в чужбина, защото в България никой не уважава тази наука, каза вирусологът проф. Радка Аргирова. В страната ни трябва да има поне 150 вирусолози, а те са 20, обясни тя.

Трудно е да се влезе за специализация по "Вирусология", учи се много, а след това получават минимални заплати, посочи проф. Аргирова. Младите вирусолози напускат заради ниските заплати, а в чужбина имат много по-голяма възможност за реализация. Повечето от тях искат да се занимават с научна работа, обясни тя. "Реализират се в чужбина, а не в България, защото тук никой не уважава тази наука. Това е рискова професия, изискваща специални условия на работа Много от младите лекари започват да работят след като вече са защитили дисертация, а ги третират като обикновени лекари, но най-ужасното от всичко е тяхното усещане, че не са необходими", каза проф. Аргирова. "През последните години съм дала препоръки на български млади вирусолози, които отидоха да работят в Канада, в САЩ, в Холандия, Франция, Германия", допълни тя.

Патологията е интересна за студентите, но не могат да се задържат с ниско заплащане

Ако ниското заплащане, което е дискриминационно спрямо другите специалности, продължи, няма да успеем да задържим младите колеги, каза д-р Александрина Влахова от Клиниката по обща и клинична патология в Александровска болница. Заплащането на патолозите сега изобщо не съответства на отговорностите ни, а те са високи, защото точната диагноза е ключът към правилното лечение, обясни тя. Д-р Влахова изрази оптимизма си заради повишения интерес от страна на много млади лекари, които искат да станат патолози. "Надявам се да останат в България, но младите лекари трябва да се чувстват удовлетворени в реализацията си. Ежедневната ни работа е свързана с изследване на тъкани и клетки на живи пациенти, но правим и аутопсии на пациенти, починали в болницата. Патологията се промени много, въведоха се нови технологии и специалността стана много интересна, но патологията не е финансирана от НЗОК", посочи д-р Влахова.

По-сериозната част от патологията е прикачена към клиничните пътеки, а в тях не е определено каква част от средствата са предназначени за патолозите, обясни лекарят. Понякога изследванията може да надхвърлят стойността на клиничната пътека, каза тя. "Има болници, в които патолозите получават много ниски възнаграждения. Лошите условия на работа в голяма част от патологичните звена са факт. Не само условията, а и самото естество на работата, предполага рискове, включително и тъканите, които са фиксирани във формалин, който е токсичен. Това предполага по-сериозни инвестиции във вентилацията, предпазните средства за лекарите и др. В болницата, в която работят, се инвестира, за да се намалят тези вредности, особено по отношение на биопсиите", разказа д-р Влахова.

Не съм усетила голяма загриженост от страна на държавата към патолозите, каза тя. "В качеството си на председател на Българското дружество по патология съм написала няколко писма до Министерството на здравеопазването относно аутопсиите на пациенти, заразени с коронавирусната инфекция, и още нямам отговор. Въпреки препоръките на СЗО реално в България се извършват аутопсии на починали с COVID-19 дори без да има безопасни условия в аутопсионните зали. Индивидуалните ни предпазни средства за екипите са осигурени от болницата. Нямаме обаче вентилация в аутопсионните зали и те не са оборудвани за извършване на аутопсии, при които има опасни инфекции", обясни лекарят. По думите ѝ вентилацията трябва да бъде всмукателна, с обратна тяга и поне 6-кратен обмен на въздуха. Трябваше да се предприемат организационни мерки да се изградят необходимите зали и да се създадат центрове, в които при необходимост да се извършват аутопсиите на пациенти, заразени с коронавирус, каза д-р Влахова.

Младите студенти се интересуват от патология, защото специалността е много интересна, отбеляза тя. Гледането под микроскоп е различен начин на анализиране. Възможностите от една тъкан да се придобие максимална информация, включително на молекулно и генно ниво и за конкретния пациент да се избере конкретната терапия, е много интересно и много мотивиращо, каза д-р Влахова. "Смятам, че този нов тласък в патологията е причина за научния интерес и желанието на младите да станат точно патолози. В последните години имаше тенденция за напускане на специализантите, сега се надявам да не се случва", добави още д-р Влахова

Епидемиолозите се нуждаят от спешна подкрепа от страна на държавата

Пандемията, причинена от SARS-CoV-2, показа слабите места в системата на здравеопазването и специалностите, при които се чувства особен недостиг на кадри, каза проф. Ани Кеворкян, ръководител на Катедрата по епидемиология и медицина на бедствените ситуации към Медицински университет - Пловдив. По данни на НСИ към 31 декември 2019 г. лекарите със специалност "Епидемиология на инфекциозните болести" са едва 100, допълни тя. По думите ѝ в големите регионални здравни инспекции трябва да има поне четирима или петима епидемиолози, а вече има инспекции, в които няма нито един заради пенсионирането им.

Добре е да се даде възможност на биолози и лекари по дентална медицина, които проявяват интерес, да специализират "Епидемиология", допълни тя. По думите ѝ трябва и да се помисли за финансовото поощряване на епидемиолозите. Специалността дава възможност за работа в системата на регионалните здравни инспекции, в болниците - като болнични епидемиолози, отговарящи за превенцията, надзора и контрола на вътреболничните инфекции и в катедрите по епидемиология към медицинските университети, каза тя.

Единствената друга "бутикова" специалност, в която има още по-малък брой специалисти, е "Медицинската паразитология" - 50 лекари, посочи проф. Кеворкян. Епидемиология на инфекциозните болести не е типичната клинична специалност, но е много интересна, бих могла да я оприлича на детективска, допълни тя. По думите й, когато си успял да идентифицираш източника на инфекция, механизмите и пътищата на предаване в хода на "взривове" и епидемии, приложил си мерки, даващи резултат, носи голямо морално удовлетворение. Въпреки това специалността все още не е подобаващо оценена, разбрана и призната от обществото, а и от част от медицинската гилдия, смята лекарят. Това, както и по-ниското заплащане в системата на РЗИ в сравнение със заплащането при клиничните специалности, са сред причините за нисък интерес от страна на новозавършващите студенти по медицина, каза тя. Слаб е интересът и към специалността "Инспектор по обществено здраве".

Без кадри и оборудване съдебната медицина би станала отмираща специалност

Интересът към специалността не е голям и е основно в София, Пловдив и Варна, каза доц. Александър Апостолов, председател на Българското дружество по съдебна медицина и завеждащ Клиника по съдебна медицина и деонтология в Александровска болница. Съдебните медици общо са 60-70, което не е достатъчно, а и 20 - 30 на сто от тях са в пенсионна възраст, посочи той.

В тази специалност заплащането на труда не е адекватно, условията за работа не са от най-добрите, а и това е специфична дейност, каза той. По думите му за да бъде интересна една специалност, са важни нивото на развитие и възможностите за ползване на допълнителни изследвания, а в тази насока не се отделят много средства.

Приходите на съдебния лекар всъщност са заплата и тя не е голяма, защото болниците са търговски дружества, а за да разчита лекар на добра заплата, трябва да работи в печелившо звено, посочи той. Съдебно-медицинските структури са губещи, тъй като изпълняват и множество социални функции, които не се заплащат от държавата, допълни доц. Апостолов.

"Съдебно-медицинската, съдебно-психиатричната и съдебно-психологичните експертизи се заплащаха до 120 лв. Тези пари по никакъв начин не покриваха разходите на една аутопсия. След нормативна промяна тази сума се повиши 2-3 пъти, но предстои да видим какъв ще бъде ефектът", отбеляза той. "След като една структура по презумпция е губеща, лечебните заведения не отпускат нито големи площи, нито влагат средства в оборудване, дигитализация, хистологични и токсико-химични лаборатории", каза доц. Апостолов.

"Без кадри и без оборудване съдебната медицина би станала отмираща специалност, която ще трябва да се възражда, а за това ще трябват доста години. Ако се изпусне сегашният критичен момент, ще трябва всичко наново да се гради, защото съдебно-медицинската специалност е свързана със задачите на разследването, на прокуратурата, на съда", отбеляза лекарят.

Усети ли се недостиг на лекари в някоя специалност, вече е станало късно

Младите лекари нямат достатъчно достойно заплащане, което да гарантира бъдещето им, посочи и председателят на съсловната организация д-р Маджаров. По думите му в анестезиологията няма отделна клинична пътека, в педиатрията стойностите на клиничните пътеки са ниски, пато-анатомите практически не съществуват в договора на НЗОК, а се финансират от общите приходи на болниците. Това донякъде обяснява защо лекарите не проявяват интерес към тези специалности.

Когато започна да се усеща недостиг на лекари в някои специалности, вече беше късно да се реагира. Дори и сега да се вземат мерки, резултатът ще се появи след 4-5 години. Държавата трябва реално да осигурява средствата за здраве, за групите, които осигурява, както и стойността на потребителската такса за хората, които са освободени от нея, допълни той. За специализациите на младите лекари д-р Маджаров посочи, че заради ситуацията на пандемия, в която се намира страната ни, трябва максимално облекчаване на желаещите да специализират. "Рестрикции, на фона на все по-малко лекари, работещи и оставащи в България, не са нужни. Трябва всеки, който пожелае да специализира, да има възможност да започне веднага, независимо къде работи", каза той. В другите държави младите лекари получават повече пари, имат по-добро кариерно развитие, получават по-бързо достъп до съвременни технологии, по-бързо ги допускат до същината на работа, обясни д-р Маджаров. Когато са завършили специализация и са работили вече 4-5 години, но напускат България, това показва, че в своя опит тук са се разочаровали не само от заплащането, а и от системата, в която работят, смята той.