"Няма научни доказателства, че ваксината може да увреди генетичния код и жени, които не са раждали, не бива да се имунизират срещу коронавируса"

Това заяви в студиото на „Лице в лице“ зам.-директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова.

„Научната основа на това е, че тази РНК отива в цитоплазмата и се свързва с рибозомите, т.е. нашите „фабрики“ за производство на белтък. Свързва се и започва да се изработва този протеин на шипчетата, срещу който да се изгради имунитета в крайна сметка. Ваксинирането е само да разполагаме с протеина на коронавируса, за да си изработим имунитета, без нищо друго от коронавируса“, заяви експертът.

Проф. Христова обясни и кои са групите, които трябва с повишено внимание да пристъпят към имунизацията, като подчерта, че независимо от заболяванията щом е разрешена ваксината, можем да я използваме.

„Алергичните заболявания са на първо място. Тези хора трябва да се консултират с лекар и да пристъпят към имунизация след определената подготовка. Пият се специални лекарства.  Втора група – автоимунните заболявания. Става дума за тежки такива, свързани с щитовидната жлеза - например тиреоидит на Хашимото, множествена склероза или Лупус. Това са много тежки болести, при които имунната система вече е увредена“, поясни експертът.

Горна възрастова граница при ваксинацията няма, но при децата, които не са рискови, няма много смисъл да се имунизират, обясни проф. Христова.

Тя обърна внимание и на още един интересен детайл. А именно – хора, които имат изградени достатъчно антитела, преболедували корнавируса, могат да не се ваксинират поне 6 месеца. Ако са силно рискова група, могат да се имунизират след около половин година, обясни тя.

Няма и загуба на антитела при даряване на плазма, успокои експертът. Това е така, защото се дарява много малко, добави проф. Христова.