Диригентът ще отбележи своята годишнина с концерт, на който е подбрал 80 пиеси от репертоара си.

“Понеже аз съм артист, който свири различна музика, то непрекъснато съм влюбен в музиката, която свиря в момента. Не е честно спрямо музиката, която свиря в момента, да обичам нещо друго. Аз умея това – да обичам музиката, която свиря“. Това заяви в интервю за БГНЕС проф. Венцеслав Николов, виолончелист, диригент, преподавател и писател навръх 80-ата си годишнина.

Диригентът ще отбележи своята годишнина с концерт, на който е подбрал 80 пиеси от репертоара си.

„Пиесите от моя репертоар много често се бутат една друга и напират – всяка една иска да излезе напред, а в този концерт няма как да изсвиря всичко. Когато ставах на 50 години направих концерт, в който публиката си избираше пиесите, но си помислих, че за 80 вече ще затрудня много хората, затова и аз самият избрах програмата“, каза още диригентът, след което обясни, че на концерта ще свири с ансамбъла „Силуети“, с Лилия Жекова, както и сам със своето виолончело. „Моето виолончело обича само да свири, но обича и да се глези, защото е италианец, а италианските инструменти са такива – искат да ги харесват. Моето виолончело след 3 години ще става на 300 години, така че и то ще празнува рожден ден. То гледа малко на мен с известно пренебрежение, защото смята, че 80 години не са повод за нещо особено“, каза с насмешка проф. Николов.

Проф. Венцеслав Николов наследява таланта на своя баща. Той сподели, че може да бъде само благодарен както на своя баща, така и на родния си град – Русе. „Мога да благодаря на своя роден град – Русе, откъдето е и семейството ми – неслучайно казват, че първите 7 години са изключително важни. Тази музикална атмосфера, която имаше в града, оркестърът на баща ми, в който шест години и половина свирих, остават едни такива следи в твоя живот”, сподели музикантът, след което обясни, че тогава алтернативата е била да си каруцар или виолончелист. “Каруците отпаднаха лека полека и аз си останах с другата алтернатива“, каза отново с насмешка музикантът, след което отново обясни, че може да бъде единствено благодарен на баща му и града-Русе, на всичко което е било около него.

Музикантът е едва на 14-годишна възраст, когато изнася първия си концерт. Той обясни, че учудващо изведнъж се е почувствал артист. „Веднъж с моя приятел – проф. Веселин Парашкевов отидохме вечерта до оградата на Зоологическата градина и там изнесохме един концерт и животните от другата страна на оградата слушаха – това е един спомен за мен, един много скъп концерт“, разказа проф. Венцеслав Николов. Творецът сподели, че всички концерти са оставили следа в него, както и различните страни, в които е изнасял своите концерти. „Тези места не са туристически пътувания, всички ние живеем чрез музиката си, но ако мога да отделя някоя страна, то това е САЩ. Усетих я тогава като нещо различно от това, което бях виждал – свободата ми хареса. Не познавам американската страна, но съм привилегирован – видял съм най-хубавото от нея“, поясни диригентът. На въпроса коя епоха от своето творчество усеща най-близо до себе си, маестрото каза, че всички ние сме романтици – всички сме още в тази епоха. „Ние поглеждаме назад често, а това е присъщо за романтизма. Понеже съм артист, който свири различна музика, непрекъснато съм влюбен в някаква музика, която свиря в момента. Не е честно спрямо тази музика, която свиря в момента, да обичам нещо друго. Умея това – да обичам музиката, която свиря“.

Освен виолончелист и диригент проф. Венцеслав Николов е и писател, а за това начинание той разказа, че се е зародило съвсем случайно. „Купих си къща на село, край Дряновския Балкан и бях доста самотен там, така в един момент прописах на един камък, под един орех с един тъп молив започнах да пиша „Пътуване с VenziCello”, в която представям случки от моя живот. Тогава се сетих, че се навършват 100 години от рождението на баща ми и оставих тази книга – вече почти я бях написал, и започнах да пиша книга за баща ми. Оттам потръгна и следващата година написах за Северно море. там където ходя аз от много години”, обясни музикантът. “Там написах книгата "Острови" и така тръгна някак си и сега не мога да си представя без да пиша, защото нашата професия е самотна и писането е самотна професия. Двете по някакъв начин хубаво се поддържат”. Беше много интересно, когато писах книгата, "Баща ми е прочутият Матео" и всъщност челото разказва различни истории. Пиша на село и челото ми стои на един стол, както сега е тук до мен, и аз отивам да пия вода и изведнъж се оказа, че минавам покрай него внимателно и казвам "извинявай трябва да мина оттук“. Почувствах се като гостенин пред челото ми, което разказва тази история”, сподели със забава диригентът и добави, че то е станало някак живо. “Така писането на мен ми стана част от живота. Помня мой приятел - големият художник Румен Скорчев, който като ме гледаше, че правя различни неща и каза “защо не рисуваш и каза аз ще ти покажа да си купиш неща и каза най-важното да не се мислиш за художник”. Гледам да не се мисля за никакъв, а просто да си правя нещата”, поясни професор Венцеслав Николов.

През своето житейско битие проф. Николов е бил и преподавател, а за това свое начинание музикантът уточни, че със сигурност и той самият се учи всеки ден и то от най-малкото дете. “Учил съм при най-големите в Москва и в Швейцария. От тях научих няколко неща как не бива да се прави - например, че прочутите хора, когато преподават, те себе си изтъкват. Научих, че трябва да имаш интерес към това човече, малкото човече, което стои пред теб. Трябва да имаш интерес към него. Не ти си важният - това е много важно нещо. Да го разглеждаш като млад колега и да му даваш кураж. Научих се, например, да не свиря хубаво със студентите, защото като свириш хубаво с хубаво чело те се обезкуражават, а трябва просто да сбъркаш малко, така че те да си мислят - не е добър челист, но е добър учител. Много неща могат да се научат от преподаването и аз всеки ден всъщност уча като слушам другите”, каза още той.

С концерт музикантът ще отбележи 80-ата си годишнина, а на въпроса дали можем да очакваме още нови проекти, проф. Венцеслав Николов изрази надежда, че ще “му дойдат някакви идеи в главата”.

„Опитвам се да живея в момента и да не програмирам нещата. Струва ми се, че това усещане за историчност, което ние имаме, не е много хубаво. Човек трябва да живее в момента и да се отдава на някакви импулси. От тези импулси винаги се ражда нещо. Този концерт се роди по този начин - просто така с лекота”, допълни знаменитият виолончелист, диригент, преподавател и писател проф. Венцеслав Николов.