Чувството да си полезен те прави по-работоспособен, ентусиазиран, стремящ се

Това заяви проф. Венелин Терзиев в интервю за великотърновския сайт Times.bg

– Проф.Терзиев, обвиниха Ви в плагиатство. Това истина ли е и как ще коментирате тази тежка квалификация?

– Обвинението е грозно, тежко и категорично не е основателно!

– Шегувате ли се като казвате, че сте Властелин на времето и че сте успял да препишете бъдещето?

– Нито е шега, нито е грешка. Ако до скоро все още се съмнявах в умението си да прекрачвам през времето и пространството, решението на Комисията по академична етика доказа (научно) способностите ми да преминавам през времето и пространството и прониквам в бъдещето. И не само да прониквам, но и като герой от фантастичен филм успявам да препиша от него. Но след като се запознах с доклада на въпросната комисия вече ни най-малко не подлагам на съмнение тази своя способност. Защото именно членовете на въпросната комисия твърдят, че присъдените ми през 2014 и 2015 година научни степени се базират на „плагиатство“ от публикации от 2019 г. Ще представя фактите хронологично и докъдето е възможно – логично. На 24 март т.г. от сайта на МОН научих за решението на КАЕ. Самото решение се базира на изводи, направени в становища, предоставени ми месец по-рано, в които се твърди че защитените от мен „две научни титли“ са получени с плагиатство. В отговор на направените констатации подчертавам следните несъответствия:

Директно копиране на текстове от чужди автори

В предоставените ми становища са посочени като доказателства за плагиатство студентски реферати или курсови работи в referati.org, helpos,com, pomagalo.com – сайтове със съмнителна репутация и нисък, да не кажа липсващ научен престиж. Посочените съвпадения са с материали, публикувани на 15.02.2019 г., 03.02.2019 г., 27.06.2014 г. и др. И като пример ще посоча приложения като „доказателство“ за плагиатство линк към http://www.referati.org/ikonomika-na-truda-lekcii/55134/ref, който води към лекции по икономика на труда, публикувани на 15.02.2019 година от Трифон Димитров – т.е. 4 години след защитата на дисертационния ми труд, който е публично достъпен. Въпросното твърдение доказва единствено, че в сайта е цитирано без да е посочен източник. Същото се касае и за статии в съавторство с проф. д.ик.н. Севдалина Димитрова, които са публикувани през септември 2014 г. или отново след защитата на докторската дисертация (27.06.2014 г).

И въпреки съмненията, породени от времеви несъответствия, държа да подчертая, че авторът на дисертационния труд в мое лице има достатъчен опит в Министерство на труда и социалната политика, разработки и публикации по темите в периода 1998 – 2006 г., поради което изразеното становище, че „може да се твърди с голяма доза вероятност, че е налице плагиатство… при писането на дисертацията“ е некоректно и невярно („Голямата доза вероятност“ съвсем не корелира с категоричността на предложението за отнемане на научната степен). А прилагането на презумптивен принцип е недопустимо от юридическа гледна точка.

Използването като доказателствен материал и позоваване на сайтове с нисък морал и етика при цитиране и ползване на литература е, меко казано, странно при разработване на становище за научен труд. Сайтове като HELPOS, POMAGALO и REFERATI споделят преписвани многократно материали. Подобни сайтове не се считат за престижни и достоверни източници на информация в научните среди. Това важи за всички останали позовавания на този сайт, на които няма да се спирам подробно. Но за които важи принципът – дата на публикуване на материала да следхожда датата на защита на дисертацията. Тук дори не коментирам, че самата дисертация е изготвена и депозирана далеч преди самата защита. Считам за несериозно и нелогично да се ползват материали от подобни сайтове, защото именно там се копират и поставят текстове от оригинални трудове, но и такива със съмнителен произход. Смятам, че уважавам себе си достатъчно и че съм придобил достатъчна интелигентност, за да не се подвеждам от подобни сайтове, камо ли да ги считам за мерило за каквото и да е, вкл. плагиатство. Дори и най-беглият поглед върху датата на публикуване на въпросното „доказателство“ доказва точно обратното – някой е преписал от мен и от мои колеги. Неползването на подобни „източници на научна информация“ е част от хигиената на всеки уважаващ себе си учен, поради което липсват и заведени дела срещу „авторите“ на подобни „трудове“.

Как и поради какви причини КАЕ и приела за доказателство явното времево несъответствие на мен не ми е известно. Но съм убеден, че и малко дете може да направи извод, че в тези случаи няма доказателства за плагиатство на текст от външен източник, тъй като датата на публикуване във въпросните сайтове е по-късна от датата на публичната ми защита за придобиване на ОНС „доктор“. Обективно невъзможно е да съм преписал от нещо, което на практика към момента на публичната ми защита не е съществувало. Нещо повече, на всички проверяващи е ясно, че при въпросни проверки е обичайна практика именно съвпадение на текстове с материали, качени в подобни сайтове, информацията в които се счита за недостоверна и/или е копирана от оригиналните източници. И въпреки това, дали под натиск или по собствена воля, са стигнали до извода за плагиатство.

Ако владеех движението във времето наистина бих бил достоен не за порицание, а за Нобелова награда. А ако аз самият знаех, че владея тези свръхспособности и умея да преминавам през времето, в далечната 2014 година силно щях да се замисля над това дали да поема по сложния и неособено благодарен (поне на местна почва) път на науката или щях да се снабдя с кристален глобус и предсказвам бъдещи публикации в сайтове, изобилстващи от преписани материали.

Автоплагиатство:

Важно е да се отбележи и че в правната доктрина не съществува легална дефиниция на понятието „автоплагиатство“. Параграф (§) 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) дефинира плагиатството като „представяне за собствени на трудове, които изцяло или частично са написани или създадени от другиго, или използването на публикувани от другиго научни резултати, без позоваване или цитиране в процедурите за придобиване на научни степени или за заемане на академични длъжности“.

За тези, които дълги години повтарят тези обвинения бих искал да поясня – терминът „автоплагиатство“ битува извън българската нормативната база. Човек може да бъде обвинен за неспазване на нормативна уредба – закон, правилник, наредба. Но да бъде обвинен в нещо, което не е въведено в закон, какъвто е случаят с термина „автоплагиатство“, е само по себе си далече от правните и научни норми и стандарти. Съществуват различни предложенията за въвеждането на този термин. Последното известно ми е от страна на Българската стопанска камара до акад. Денков за дефиниране на категорията „автоплагиатство“, тъй като към момента тя не е определена. Предложението на БСК може да бъде прочетено на следния линк: https://www.bia-bg.com/standpoint/view/28961/.

Предложението за промяна в закон не е със силата на закон, докато същото не бъде гласувано и прието официално. Така както прокрадващите се от време на време предложения за връщане на смъртното наказание в България не го правят автоматично действаща наказателна мярка у нас.

– Нарушение ли е представянето на дисертационен труд като монография при кандидатстването ви за професор в Русенския университет, в НВУ и ВУТП?

– Според Правилника за прилагане на Закона за развитие на академичния състава в Република България в т.8. Специфични изисквания при установяване на показателите за различните академични длъжности е публикуване на книга на базата на защитен дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен „доктор“ или за присъждане на научна степен „доктор на науките“. Това не само е установена практика, а дори е добра възможност дисертационните разработки да достигнат до по-голям кръг от читатели.

Друг е проблемът, че за да започнеш работа в едно висше училище или научна организация би следвало да се явиш на конкурсна процедура. Не е възможно на такива процедури да представяш различни научни трудове – научни статии, научни доклади, монографии и студии. Характерното тук е, че това е длъжност и всяка организация я провежда по правила, установени от собствените правилници, които могат да бъдат с различни наукометрични изисквания и ред други особености.

– Опонентите Ви изтъкват, че сте рекордьор по научни трудове. Посочват, че за 1 година сте направили 38 публикации в Web of Science. За 4 г. сте успели да защитите 4 дисертации в три различни области. Как се постигат такива успехи?

– За мнозина 38 публикации за година изглеждат невъзможни. Защото са си наложили ограничения и то не по отношение на броя публикации, а по отношение на своята отдаденост към идеите, които разработваш в научната си дейност. За мен броят нито е фетиш, нито цел. За мен цел е да форматирам дадена идея, процес или теза до завършеност, която ще бъде полезна и ще може да послужи на обществото. А дали са 38, по-малко или повече – това е просто статистика. Вярно е, че работя в различни области, но това не ми пречи, а напротив – дава ми много по-голяма широта както на мислене, така и на действия. Мога да съпоставям, да анализирам, да организирам за себе си и колеги, с които работя, пресичащи се, допълващи, противопоставящи се тези, чрез което се получава многоизмерен резултат. Не се старая да броя, а да създавам непрекъснато, преминавайки от една зона в друга. Така е и с дисертациите. Да, в различни области са. Но когато мисълта следва идеята, а идеята е структурирана, никак не е трудно дори едновременно да работиш в повече от една област. Науката е сложно нещо, но тя също се подчинява на принципи и на модели и когато успяваш бързо да съобразиш съответствието им с идеята, нещата се получават. У нас никъде не се изучава оценка на съответствието. А да умееш да оценяваш съответствието, е изключително полезно за всяко развитие, вкл. научното. И въпреки медийните нападки от страна на определени лица именно публикациите на мои статии в издания, реферирани в световните научни бази Web of Science, Scopus, Springer и др. са обективно доказателство за липсата на плагиатство в трудовете ми. Или някой смее не на думи, а на дело, с цялата юридическа отговорност и последствия от това, да подложи на съмнение и качествата на проверяващите в тези реферирани издания?

– Все пак това е колосален труд. Освен това сте и меценат, бизнесмен, шеф на държавна фирма, сътрудник на болница, преподавател, участник в конференции, научен ръководител и т.н. Как съвместявате толкова дейности?

– Многопосочността зарежда с идеи, дава импулси, защото чувството да си полезен те прави по-работоспособен, ентусиазиран, стремящ се. Аз все пак съм от поколението, за което още беше валиден принципа „всестранно развита личност“. Не се причислявам към такъв тип, но съм се учил и съм се стремял да знам и мога много и по много въпроси.

Интересно, защо не питате един пълен отличник как така е най-добър по всички дисциплини, а вероятно и допълнително се занимава я с музика, я със спорт… Всичко това се постига с реални усилия, дисциплина, за съжаление с повече откъснатост от семейството, забравяне на забавленията. Приемам всяко свое участие, независимо къде е то, конференция или преподаване, работа в някакъв борд или в конкретна фирма, като споделеност – споделеност на знанието, споделеност на успеха. И колкото и да ви е странно – за всяко едно от тях се готвя и чета много. Не си позволявам да се явя дори на най-обикновено тържество неподготвен, незнаещ къде и защо отивам. Защото това показва неуважение не както към хората, които са там, така и към мене самия. Знанието и успехът са двата лимитиращи фактори за тази многопосочност. И ако не са споделени – остават мъртви.

Още като студент си поставих това като цел на подготовката си. Когато не беше никак модерно и обичайно – завърших едновременно две специалности в един и същи срок на обучение. И без да се хваля – с отличен резултат и в двете. Тогава никой не ме попита как така в едно и също време изучавам две специалности. Странно е, че такъв резултат поражда само и единствено отрицателни оценки. Това показва, че никой няма право да се отличава от другите. Не можеш да имаш нито много инициативи, нито много идеи, нито много публикации… Не трябва да надрастваш другите.

Има и нещо друго. Аз участвам в много конференции, кръгли маси, дискусии, срещам се с много учени, с много различни хора. От всяко такова участие се ражда нещо ново, което развивам, описвам, пиша по него, създавам нещо. Така човек получава непрекъснат заряд и той се материализира.

Има и нещо друго. Аз участвам в много конференции, кръгли маси, дискусии, срещам се с много учени, с много различни хора. От всяко такова участие се ражда нещо ново, което развивам, описвам, пиша по него, създавам нещо. Така човек получава непрекъснат заряд и той се материализира. Най-важно е съзиданието.

– В становището на МОН се твърди, че във Ваши трудове има „внесени“ текстове на съавтора на публикациите проф. д.н. Севдалина Димитрова и проф. д.н. Евгений Стоянов. Това вярно ли е?

– По въпроса за ползването на собствени разработки, които са представени и в публикации в съавторство, е приложен модел за обобщаване и включване като част от едно цяло с надграждане, който е утвърден от години и в страната, и в чужбина. Приемам за лична бележка и пропуск, че не са съставени разделителни протоколи. Винаги съм считал, че трябва да се работи в екип и да се постига синергия. Така приемах и сътрудничеството с моите съавтори – уважавани учени от цял свят. В конкретния случай, проф. д.н. Севдалина. Димитрова и проф. д.н. Е. Стоянов са част от научното жури и не са предявили никакви претенции, а напротив – в своите рецензии изтъкват редица достойнства и приноси, които аз дори не съм си и помислял да предявя.

Относно сътрудничеството ми с Екатерина Арабска, на която бях научен ръководител заедно с проф. д.н. Севдалина Димитрова в обучението ѝ в докторска програма в НВУ „Васил Левски“, съм предоставил декларация, подписана лично от нея, в която същата заявява, че няма претенции към авторство и в никакъв случай не потвърждава твърдения за плагиатство от нейни разработки.

За приложенията, фигурите и таблиците, създадени в рамките на проведеното от който и да е автор изследване, не е необходимо изричното посочване, че са създадени от самия автор. Всеки учен ползва свои разработки, без да се посочва като автор, което със сигурност не го прави плагиат. Да, Приемам, че цитиранията на места биха могли да бъдат по-конкретни, но ползваният модел не се различава от това, което е било наложено в дългогодишната практика в страната, актуална и към момента на защита на дисертационния труд.

Относно твърдението, че „почти всички цитирания са некоректни и твърде общи“ бих искал да направя уточнение относно „косвеното цитиране“ или т.нар. „перифразиране“, което позволява преразказ на цитат или излагане на информация със свои думи. Този вид цитиране прави обобщение на информация с позоваване на няколко източника и се използва при кратко излагане на обемна теоретична концепция, процедура или резултати от изследване, обемни цитати, неприложими за цялостно изписване, както и при цитиране на източник от чужд език, когато авторът не е напълно убеден в собствения си превод – дейности, характерни за всеки дисертационен научен труд. Перифразирането помага на автора да представи подробно ползваните източници и косвено да предаде развитите научни тези. Според Brenda Spatt (Вж. Brenda Spatt, Writing From Sources, 8th ed. Bedford / St. Martin’s, 2011 https://archive.org/details/writingfromsourc0000spat/page/n579/mode/2up), има две основни причини за използване на перифраза, а именно: да бъде представена косвена информация или доказателства, когато няма специална причина за използване на директно цитиране или за да бъде представен на аудиторията точен и изчерпателен разказ за идеи, взети от източници, които авторът обяснява, тълкува или с които не е съгласен и оспорва.

Косвеното цитиране е обяснено и в статия, публикувана на сайта на Института за икономически изследвания към Българска академия на науките, видно от следните два линка: https://www.iki.bas.bg/, https://www.iki.bas.bg/files/Nauchnoto%20citirane.pdf

Така в посочения в становището пример е направено обобщение на няколко труда на проф. Катя Владимирова, при което съм спазил стриктно стандарта и съм посочил всички източници, обобщавайки ги в един извод. Изказаните от автора на становището съмнения за неправилност на цитирането не доказват неверността на научните твърдения, нито липсата на цитиране. Още повече от датата на защитата на дисертацията – юни 2014 г., до момента проф. Катя Владимирова не е предявила претенции за некоректност на направения извод, който е обобщение на нейни тези и надлежно посочени нейни авторски трудове.

Цитиранията на места биха могли да бъдат по-конкретни. Но е ползван модел, предоставен ми от самите висши училища и ако са налице пропуски, , то те са по-скоро технически, в т.ч. позоваване на определения, които по същество са приблизително или напълно еднакви в различни източници. Научните определения и терминология не могат да бъдат в повечето случи присвоени на един автор. Става въпрос и за цитиране на Конвергентната програма на Република България 2014 – 2017. Програмата е посочена неколкократно в хода на изложението на дисертацията, както и източникът, а именно Официален вестник на Европейския съюз. Предвид естеството на документа и защитаваната теза не би било коректно текстът на Програмата да се променя (т.е. интерпретира). Следователно – посочените текстове не би следвало да се считат за плагиатствани, а за цитирани. Редно е да се направи и уточнението, че съгласно чл. 4 на Закона за авторското право и сродните му права не са обект на авторското право нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, актовете на съдилищата, както и официалните им преводи, каквато е Конвергентната програма. Въпреки това този текст е включен в плагиатстваните. Не твърдя, че предявявам авторство към цитираните текстове, а напротив – приемам и споделям приноса на тези, които са работили по тематиката, както и безспорни описания в нормативни и стратегически документи, които не считам за редно да се променят и интерпретират – те са такива, каквито са.

След направена детайлна проверка по всички посочени източници, от които се твърди, че съм плагиатствал, се установява по безспорен начин, че същите са публикувани след датата на депозиране на дисертационния труд и на практика доказват обратното, а именно – че мои и на колеги трудове са ползвани нерегламентирано без изричното позоваване на източниците. Посочените линкове водят към публикувани на сайта материали от 2019 г. – чисто физически няма как да съм преписал от тях, след като защитата е през 2014 година. Още повече, че поради ниската степен на достоверност и липса на авторитет сред научните среди на посочените сайтове (referati.org и pomagalo.com) не смятам, че същите изобщо могат да бъдат обект на научен спор или доказателство за плагиатство. Материалите, публикувани в такива интернет сайтове, не носят авторска собственост, съгласно Закона за авторското право и сродните му права. В общия сбор от страници, за които в доклада на Комисията по академична етика при министъра на образованието и науката се твърди, че съм плагиатствал, са включени текстове, които са публикувани години след датата на защита. Така на практика, допуснатите съвпадения са в рамките на две страници, което е пренебрежимо малко на фона на общия обем на дисертационния труд.

Предвид изложеното по-горе, твърдението за висока степен на плагиатство не е вярно. Приложеният подход към извършената проверка е подчертано тенденциозен и целенасочен по отношение на незначителни технически аспекти, без да се отбелязват достойнства, приноси и оригиналност на дисертационния труд. Чисто механичният подход към сумирането на определени процентни съвпадения обезличава извършения труд и води до неверни и неправилни заключения, породени от съвпадения на думи, фрази и изречения, механичното сумиране на които води до неверни твърдения от изготвилия това становище.

Забележките за некоректно и неточно цитиране мога да приема частично, предвид наложените към момента изисквания, които не бяха предявявани в минали периоди и поради това няма как да са били спазени. Въпреки това в доклада на Комисията по академична етика при министъра на образованието и науката се твърди, че: „Предоставянето на разделителни протоколи в такива случаи е традиционна академична практика, наложена далеч преди последните промени в ЗРАСРБ и преди защитата на обсъждания дисертационен труд.“ „Добрата практика“ не регламентира задължителния характер и не е причина за последващи рестриктивни и наказателни мерки срещу този, който не я спазил. Задължителен характер могат да имат само изрично разписани и утвърдени по съответния административен ред закони и правила. Като цяло – прилагането на сега действаща нормативна база към минали действия бих приравнил на възродителния процес и времето в което насилствено се сменяха имена на вече починали хора. Акт дълбоко неетичен и неморален.

Бих искал да добавя, че съвместната работа с колеги по научни изследвания и разпространението на резултатите от тях в публикации не трябва да се приема като порочна практика, а да се насърчава. Дълбоко уважавам проф. д.н. Севдалина Димитрова като мой пример и ментор в началното ми развитие в академичните среди. Оценявам положителните аспекти на съвместната си работа с нея, но при цялото ми уважение, смея да призная, че може би най-голямата ми грешка е била да не поискам съставяне на разделителни протоколи за съвместните ни публикации – практика, която не е била изисквана от Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ към онзи момент и която се наложи след регламентиране на съотношението за съавторство в научните публикации след промените в Закона за развитие на академичния състав в Република България и Правилника за неговото приложение след 2019 г. (изм. ДВ, бр. 15 от 2019 г.). Прилага се различно третиране на статиите с един автор и с няколко съавтори в различните професионални направления. При повечето области коефициентът за статията трябва да се раздели поравно между съавторите.

Нещо повече, проф. Димитрова бе част от научните журита и не предяви никакви претенции към авторството на дисертацията. В т. 6 „Литературна осведоменост и компетентност на докторанта“ от рецензията на проф. д.ик.н. Севдалина Димитрова, пише: „Литературната осведоменост и компетентност на автора на дисертационния труд не търпи възражения, в подкрепа на което са използваните 215 източника… По подходящ начин са компирилани и систематизирани съществуващите мнения, добрите практики и чужд опит в многообразието и противоречивото разбиране на изследвания научен проблем.“ Това не е становище на рецензент, чийто труд докторантът е присвоил, както твърди авторът на становището.

Авторството във въпросните съвместни публикации не може да бъде поставено под съмнение най-малко по причина, че 95% от текста е бил вече публикуван в моята монография: „Въздействие на политиките на пазара на труда за осигуряване на заетост“, издадена през 2013 г. от Университетски издателски център при Русенски университет „Ангел Кънчев“, издателство Дема прес – Русе, ISBN 978-954-92964-2-6, което надлежно е посочено във въпросните научни статии, а правотата на твърдението може да бъде проверена в самото издание.

След извършените от мен проверки на твърденията за плагиатство от моя страна смея да твърдя, че направените от автора на становището изводи са необективни и целенасочено отрицателни. Изводите са направени механично, без да е проследен цялостният процес. А за качеството на становищата са показателни и допуснати множеството правописни и технически грешки, недопустими дори за ученик, нежели за учени, предявяващи претенции към нечии други научни постижения.

В доклада на КАЕ основната част от отправените в становищата обвинения са отпаднали поради явната им несъстоятелност (каквото е доказване на вина за несъществуващ термин като „автоплагиатство“ и др.) Останалото „доказателство“ за плагиатство се основава на материали, които фактически е невъзможно да бъдат използвани от мене, поради факта, че датата на тяхното публикуване е от 2019 година – далеч след датите на защита (2014 и 2015 г.).

– Какви специалисти оценяваха научната Ви дейност?

– Процедурата за избор на арбитри не е ясна и още повече след като прочетох техните становища е ясно, че те не познават материята по която са изготвяли същите. Вероятно не са същите научни специалности – независимо, че професионалното направление може да е едно и също. Това поставя под особено съмнение въобще провеждането на подобна процедура и правната аргументация на същата. Тези специални норми в Закона за развитие на академичния състав в Република България следва да бъдат обвързвани със Закона за авторските права и сродните му права. Един доклад на каквато и да е комисия не определя какво ще бъде крайното решение, което безспорно трябва да бъде оформено в нарочен индивидуален административен акт, който подлежи задължително на съдебен контрол.

Обявяването на подобни доклади публично по-скоро има негативен резултат за които се отнася, но трябва да разглеждаме хипотезата, че последващата процедура може изцяло да отхвърли твърденията на комисията и тогава авторите на подобни становища спокойно могат да бъдат обвинени в набеждаване. И в момента съществува подобна съдебна практика на Върховен административен съд на Република България и всички би следвало да се съобразяваме с това и най-вече министъра на науката и образованието.

– Направихте ли възражение на изнесените от МОН констатации?

-Със своето решение Министър Николай Денков очевидно е отхвърлил възраженията, които направих във връзка със становищата, макар да не съм сигурен, че се е запознал с тях. Едва ли иначе биха останали доказателства от сайтове със съмнителна репутация. Но се налага изводът, че целенасоченото внушение за плагиатство, което един учен в мое лице е извършил в един дълъг период от време, трябваше да получи достоен финал, звучащ почти като назидание. Необичайната инициатива, която съм проявил, за да формирам своите възгледи и изследвания в различни дисертационни трудове, провокира много размисли. На първо място се поставя въпросът „Защо?“. Моят отговор е „Защото има място за новости в различните области и е непростимо да не бъдат подсказани идеи, които трябва да се развиват“. На второ място стои съждението „Невъзможно е за толкова кратко време да се напишат и защитят не една, не две, а три дисертации“. Моят отговор е: „ Животът е прекалено кратък, за да бъдат последователно реализирани различни идеи. Човек трябва да интегрира усилията и не само на теория и формално да употребява думата „синергизъм“. И не на последно място, моят отговор на цялата вакханалия, която се излива върху мен, е да следвам идеята за споделеното знание. Как, ако не по този максимално публичен начин, могат да се разпространяват идеи, които някои колеги от съответните университети могат да продължат чрез бъдещи изследвания. Само споделеното и публично известното знание е силно. Другото е мъртво. Аз имам достатъчно прозорливост да продължа да изповядвам публичното знание.

Един учен трябва да продължава своите търсения самостоятелно или не и да надгражда постигнатото и публикуването, както и да търси все по-широко популяризиране на своята работа, с което да внася смисъл в „правенето на наука“ – не самоцелно писане на нещо, което да остане там, където е приключила съответната процедура, а да продължи с търсене на начини за разпространение и приложение в практиката, т.е. – споделяне и ангажиране на все по-голям кръг от ползватели на съответните разработки и изследвания, както и достигане на научната информация по възможно най-удобен и лесен начин. А това няма как да стане с налагане на ограничения в публикации и участия в научни и други форуми. Именно в надграждането на тези, хипотези и идеи се намира смисълът на развитието на науката, смисълът на продължението, смисълът на нейната свързаност и включването ѝ в устойчивите процеси на развитието. Не с единични актове и откъснати публикации, които не могат да дадат здрав базис за обществено развитие и които могат да послужат единствено за ограничени цели, на каквото сме свидетели за съжаление в много случай.

– Твърди се, че едни и същи лица са били членове на научни журита както във Ваши процедури, така и на Ваши докторанти. Как ще обясните това?

-Обучаващото звено, което осъществява подготовката на докторантите, е катедрата. Академичният състав е твърде малък и в почти всяка последваща процедура участват едни и същи хабилитирани лица. Законът и правилникът за приложение към него е уредил как да се разпределят броят на вътрешните и външните членове. В някой от професионалните направления броят на хабилитираните лица, които са регистрирани в НАЦИД с наукометрични показатели е твърде малък и това налага многократното участие на едни и същи хабилитирани лица в голям брой на научни журита. Също така трябва да уточним, че до преди изменение на законовата разпоредба научните ръководители задължително бяха в състава на научното жури, в което се осъществява защитата на дисертацията.

– Избухнаха скандали и около дисертационните трудове на ваши докторанти. Колко завършили докторанти имате?

– На 8 докторанти съм бил научен ръководител, като в почти всички случаи научните ръководители са били двама, дори в някои от случаите, поради спецификата на научната разработка, е имало и научен консултант.

Нито един от тях не е придобил научната степен „Доктор на науките“. Всичко това надлежно може да се провери както от интернет сайта на съответното висше училище, от регистъра на лицата, придобили образователна и научна степен „доктор“, така и на научна степен „доктор на науките“.