"Намираме се в началото на четвъртата вълна, която е по-различна от предходната и ще мине под знака на индийския вариант на вируса. Пикът ѝ ще бъде малко след като тръгнат учениците, между 10 и 20 октомври. На този етап не е необходимо поставянето на трета доза, и ваксината е единственият вариант, чрез който може да убием вируса, както се случи с Хепатит В."

Това каза в интервю за БГНЕС вирусологът проф. Радка Аргирова. По думите ѝ днес се намираме в две пандемии – СПИН и COVID-19 и нещата не са приключили нито по отношение на едната, нито по другата.

В началото на разговора ни проф. Аргирова обяснява, че наблюдава разтегнато във времето навлизането в четвъртата вълна и това е установила още на 1-ви август, когато случаите с новозаразени са започнали да се повишават.

„Още тогава се забеляза едно леко завишаване в броя на новозаразените със SARS CoV-2, на фона на предишните дни и седмици, в които такива липсваха или бяха единични“, пояснява тя и споделя, че всички проби, които е подала за секвениране в Националния център по заразни и паразитни болести са установили наличието на индийския вид на вируса.

„Очевидно тази вълна се асоциира с индийския вариант, така както се случва и в останалите страни. Ние вървим с около месец, месец и половина, след тези които първи докладваха за наличието му“, заявява тя и подчертава, че пикът на вълната ще бъде малко, след като учениците тръгнат на училище, най-вероятно между 10 и 20 октомври.

Проф. Аргирова казва, че тази вълна ще е по-различна от досегашните.

„По-различна е по няколко причини. Първата е, че все пак имаме едно 20% хора, които са ваксинирани. Това е един фон. Известно е, че одобрените ваксини индуцират неутрализиращи антитела и срещу индийския вариант. Поради това очакваме ваксинираните, които могат да се заразят, че или няма да се разболеят, или това ще бъде много леко, и ще прилича на грип. При този вариант отсъства липсата на обоняние на вкус или намаляването му, което беше характерно за началото на пандемията“, посочва вирусологът, но пояснява, че тези симптоми не са изчезнали напълно.

Тя посочва, че признаците, с които започва заболяването, са гърлобол, хрема, тук-там висока температура.

„Много по-рядко е задухът, по-рядко са дихателни явления, които бяха на първо място при предишните варианти. Има ги, но те се значително по-малко. Отделно от това този вариант на вируса заразява много по-лесно. Това се дължи на факта, че има много по-голям брой вирусни частици в носоглътката, горните дихателни пътища. Много повече частици могат да заразят околните и затова се говори непрекъснато за маските“, казва още експертът и добавя, че този вирус има рецептори във всички органи и тъкани на организма и затова той води до увреди във всички органи.

По думите ѝ лекото протичане на заболяването е притеснително, защото хората няма да се разболеят или няма да забележат, но те ще станат преносители на вируса. Картината ще се допълни и от учениците и учителите. Според нея именно училищата са инкубатор на инфекцията.

„Третата разлика е, че този вариант засяга повече млади хора. Причината е, че повечето възрастни са ваксинирани. Другата причина е, че младите са по-малко ваксинирани и най-вече те не спазват дистанция“, коментира тя.

Ламбда – интересният перуански вид на COVID-19.

Попитана за появата на т.нар. перуански вид на вируса, Аргирова обяснява, че вариантите се класифицират в три групи.

„В първата група са варианти, за които трябва да се тревожим. Тук спада – английският, южноафриканският , бразилският и индийският вариант“, посочва Аргирова и добавя, че втората група са т.нар. „варианти от интерес“, към които до този момент спада и ламбда вариантът, а третата група са онези варианти, които са в процес на изследване.

„Ламбда спада към вариантите от интерес. Открит е и изолиран в Перу. Той протича по същия лек начин както индийският, но трябва да имаме предвид и това, което го отличава - този вариант, който е от интерес има тенденцията да прескочи и да стане вариант, за който да се притесняваме. Ето защо го следим“, обяснява вирусологът.

Тя пояснява, че на този етап нямаме вид, който може да определим като български, тъй като няколкото изолата, за които стана дума преди месеци все още не е потвърдено, че са широко разпространени.

Проф. Аргирова казва да не подценяваме бързото развитие на нови видове на вируса и припомня, че той създава толкова много варианти като мутира, като те вече са далеч над 700 000. По думите ѝ целта на тези мутации е даден вид да стане доминиращ и да измести друг, какъвто е случаят с индийския и английския вид.

„Няма го отдавна оригиналният китайски вариант. Сигурно се пази някъде както едрата шарка“, подчертава тя и пояснява, че у нас има от всички налични видове на вируса, които се изучават и анализират от учените.

Само с ваксините може да убием COVID-19.

Недоверието във ваксините се породи заради разнопосочността в посланията, коментира проф. Аргирова и пояснява, че объркването е станало както от страна на производителите на препаратите, така и разделянето на дадена ваксина, която можеше да се поставя на хора до 60 г. , а друга – над 60 г. После обаче се оказало, че е точно обратното.

„Тези разнопосочни послания винаги водят до недоверие и човек винаги си казва: „Тези които ни го казват, като че ли все още не са наясно какво ни казват“, анализира експертът.

Тя обяснява какво прави ваксината.

„Тя не ни пази от заразяване, тя ни пази от заболяване. Тя предизвиква образуване на антитела, които с времето обаче намаляват. В организма обаче остава клетъчният имунитет, който при среща отново със същия вирус, макар и мутант, тези клетки веднага се размножават бързо и правят нови антитела, нищо че предишните са спаднали. Това е големият смисъл на цялата работа – клетъчният имунитет“, категорична е тя и подкрепя казаното с пример.

„Откриваме, че някъде от 17-20 г., около 25-30% от младежите вече нямат антитела към Хепатит В, обаче никой вече не се разболява. Ето това е ваксината“, посочва вирусологът и пояснява, че веднъж ваксинирани няма необходимост да си слагаме нова, защото имаме клетъчен имунитет.

Да си сложим ли трета игла?

Според проф. Радка Аргирова на този етап все още не е оправдано да се прави трета игла.

„Данните не са убедителни, че при прилагане на третата игла ще се получи по-висок титър на антитела или концентрация. И да се получи той пак ще падне. Това е същата ваксина, с други ваксини не разполагаме“, коментира тя и пояснява, че всички налични ваксини в момента ни пазят от всички варианти.

Според нея и бустерът ще ни пази от всички варианти. От следващите ѝ думи става ясно защо е така.

„Това е така защото сме с един щам в момента. Ако минем на втори щам, тогава ще стане лошо и тогава ще ни трябва нова ваксина“, алармира тя и припомня историята с ХИВ 1 и ХИВ 2, където антителата на единия щам не са неутрализирали телата на другия.

„Ние се борим и затова бързаме, затова приказваме толкова много. Колкото може по-бързо да убием този вирус, за да може с ваксината да го унищожим доколкото можем, за да не се получи нещо друго. Когато използваме ваксина чрез нея ние убиваме, това което е в момента, да кажем индийския вариант. Но правим място на нещо друго, на следващото. Затова трябва бързо да се работи“, призовава вирусологът и пояснява, че трябва да сме бързи с процеса по ваксинация, защото вирусът се разпространява бързо, мутира, прави нови варианти, а към този момент ние все още се бавим със стария.

„Въпросът е да не стигнем до такъв вариант, при който образуваните антитела да не го неутрализират. Стигнем ли до там – сме на нов щам и тогава ще ни трябва нова ваксината“, предупреждава тя и подчертава, че в момента имаме един щам с много варианти.

По отношение на това дали ваксинацията срещу COVID-19 трябва да бъде задължителна, проф. Аргирова коментира, че това е морален, икономически и политически въпрос, но е категорична, че тя трябва да бъде препоръчителна за някои професии, като учителската например.

Проф. Аргирова не изключва вероятността всяка година да си поставяме ваксина.

„Възможно е да стане по типа на противогрипната ваксина, защото ако с такава скорост върви изменчивостта на вируса, и ако минем в щам 2, тогава вече ще трябва да се смени ваксината и е възможно да стане веднъж на една, две или три години, както се случва при грипа“, допълва тя.

От думите ѝ става ясно, че в даден момент ще започне ваксинирането и на по-малките, под 12 г. възраст, но на този етап са необходими още изследвания и клинични изпитания.

„В момента се знае, че от 12 години нагоре тези ваксини, които се прилагат при възрастните могат да се прилагат на тези деца“, пояснява проф. Аргирова.