В интервю за 168 часа  климатологът проф. Георги Рачев коментира ново международно изследване, предвещаващо апокалипсис заради забавянето на Гълфстрийм.

- Проф. Рачев, отново има апокалиптични прогнози за Гълфстрийм, че това е повратна точка, началото на края?

- Във всички тези медийни публикации ми правят впечатление няколко думи: „може“, „има вероятност“ или системата на Atlantic meridional overturning circulation (AMOC) ще отслабне, но преди 2100 година вероятността от срив е малка. Тук е малко като взаимно свързани предположения, разположени далеч във времето - „аз те обичам, но ако баща ти има вила в Халкидики, а майка ти прави еди-какво си сладко…“. Отдавна се говори, че интензитетът на Атлантическия океан, особено на Гълфстрийм, се е променил, но за да е факт, ние трябва да имаме конкретни данни в продължение на няколко десетилетия. Тази междуатлантическа

обръщателна циркулация,

която има и подводна част - много важна, не само повърхностните течения, а и тези в дълбочина – те ще се променят. Пак припомням „Титаник“ – ледът, студената вода тогава е слязла много, много на юг. Това не е единственият пример. По времето на Втората световна война, когато мерят ледовете, се оказва, че те са били много по на юг. За да могат да са толкова на юг, това означава, че Гълфстрийм не е бил толкова интензивен. Има пулсации. Ако беше толкова ясно, щяха да казват по принцип къде какво ще се случи. Но с този номер, че понеже това се променя, тук ще стане по-голяма суша, а там ще има повече валежи и ще стане катастрофа… Защо ще стане катастрофа? Може би ще се върнем към онова равновесие, когато Британските острови са били заледени? Друго равновесно положение на климатичните зони в света, а че

на нас няма да ни е изгодно,

е отделен въпрос. Медиите по света обичат да вадят разни неща, но пишат за учени – кои учени? Кои климатични промени? Има и добри списания, с добра научна позиция, но те разглеждат моделите и вероятностните модели как ще се случи, ако то…. Това е нормалната математическа логика, но никой не е казал до този момент, че това е факт, че се случва и че 2025 г. Глазгоу и Плимут ще замръзват през зимата, а ние тук ще се разхождаме по камизолки и белите мечки ще ядат банани в Пловдивско.

Моите студенти и аз наричаме медиите средства за масово поразяване вместо за масово осведомяване. Не само Гълфстрийм, имаме промяна и около циркумполярното антарктическо течение – там има няколко зони, където не се смесват океаните. Южните части на Тихия, Атлантическия и Индийски океан. Вече признаха официално Южния океан - който заобикаля Антарктида. Имаме промени особено в подводната част на Перуанското студено течение. Неща, които тепърва ще трябва да изясняваме, а този, който е написал, че това е най-слабото течение на Гълфстрийм от 1000 години, много интересно откъде знае? Шах Мохамед III ли е наредил какво и къде да се измери?

Добре че Колумб е открил Америка,

та малко да ни просветне, че Индия е в едната посока, че има огромен океан. Преди 1000 години някой ще знае какво става по повърхностната част на Атлантическия океан? Да не говорим за подводните течения. Сега най-новата теория е: има сериозни съмнения, че океанът акумулира и погребва в себе си по-голямо количество въглероден диоксид, отколкото се смяташе до момента. Прониква надолу, рачетата го поемат, за да си направят обвивката от калциев карбонат, падайки на дъното, се получава естествено складиране на въглеродния диоксид от атмосферата.

- Кой е сигурният факт, който трябва да ни тревожи?

- Скандалното е, че се топи Гренландия, защото то със сигурност ще доведе до повишаване на нивото на световния океан с 20 - 30 см. Но Джакарта ще я местим, тя потъва и по други причини, но е на брега на океана и това допълнително покачване с 20 – 30 - 50 см ще заплаши още много градове, разположени по бреговете на океана.

Тук в Дуранкулак бе открито селище на 7 - 8 хил. години, може би при потопа през Босфора се е покачило нивото на световния океан със 130 м, топенето на континенталните ледници…, но толкова малко знаем.

- Кои градове и това сигурно ли е?

- С абсолютна сигурност. Говоря за големи градове – Лондон е на брега. Санкт Петербург, Ню Йорк, Истанбул е град с над 20 млн. души. У нас – Бургас. Той потъва с няколко мм средногодишно, по принцип. Но като се вдигне с 20 см и Световният океан, положението става различно.

Ние се намираме в третото голямо преселение

на народите, но то не е от север на юг, нито на изток от запад, както в миналото, а от вътрешността на континента към крайбрежието. Никога светът не е бил така - Сингапур, Хошимин, те са разположени на брега на океана - огромни мегаполиси. Да не говорими за Западното, Източното крайбрежие на САЩ – във Флорида по тази ивица от 180 морски мили не е имало нищо, а сега там няма къща под 10 млн. долара. Флорида е построена на плажа. Смятайте, че вълните ще се разбиват в гаража. Един и същи ураган сега ще нанесе щети за над 100 млрд. долара, преди 200 години е минал и те са били нула, защото там не е имало нищо.

През 2005 г. Катрина причини щети за 145 млрд. и потопи Ню Орлиънс, той и без това вече е под водата, а ако се вдигне нивото на океана…, ще са необходими огромни инвестиции, за да се предпази.

Взаимно са свързани нещата и пресата взема нещо, което може да е вярно, но затова се правят модели - ако нещо се случи, то какво следва? Но това не значи, че непременно ще се случи по този начин.

- Има ли някакви по-логични теории?

- Има една друга теория, че колкото по-високо е нивото на Световния океан, толкова повече изплуват континентите. Както бучката лед – като я натиснеш надолу, тя изплува нагоре. Това са изостатични движения, благодарение на които сега Канада и САЩ се качват нагоре с по няколко см, защото преди 10 хил. години континенталният лед ги е мачкал и ги е натискал в средната кора и сега те се издигат. С намаляването на налягането континентът изплува и се изкачва нагоре, което компенсира повишаването на морското ниво.

Хубавото на природата е, че нищо не е така просто,

както е според медиите. Едно случващо се нещо води до няколко десетки събития, които предопределят други стотици събития - това е теорията на хаоса. Неслучайно авторът ѝ Едуард Лоренц (британски математик и метеоролог – бел. ред.) казва, че трябва да се опишат с реални факти вероятностни събития – днес ще е слънчево и топло, но то е вероятно и колкото по-далеч се отива, толкова повече вероятностите стават като на шахматна дъска.

Затова няма да се стигне до 100% прогноза, тя и сега я има, но не може да кажеш на морето ще е 20 - 24 градуса – с вероятност 50%, прогнозите винаги са в проценти, както дадох за юли – 65% ще бъде нормален и топъл, 25% ще бъде нормален и 5% ще бъде много топъл и студен и се сбъднаха с точност 5-те процента. Но хората искат да знаят какво да правят с насажденията.

Отдавна се разглежда вариантът с активното топене на леда в Гренландия, в Северния ледовит океан, което ще доведе до циркулация на студена вода от север на юг, което допълнително ще притисне топлата вода на Гълфстрийм

Но пък студената вода е по-тежка и тя може да падне в дълбочина, а тази в лед ще изтласка друга вода, която ще излезе на повърхността. Става една огромна бъркотия, от която не знаеш дали именно твоята логическа подредба ще се сбъдне в реалността.

От друга страна, ледът на Северния ледовит океан се движи по кривата на най-малкия лед от 2012 г. Говорим за океанския лед, а не за леда на сушата. В същото време Антарктида трупа лед, особено в източната част. Там акумулацията е по-голяма. В западната част, която е към Аржентина и Чили, тя губи лед

Балансът е отрицателен. В момента се регистрират около 20 млн. кв. км морски лед, което е доста в сравнение с последните години.