Отворено писмо до генерал Румен Радев,

Президент на Република България

от проф. Людмил Георгиев

Уважаеми г-н Президент,

Признавам си, че гласувах за Вас преди години с огромната надежда, че Вие можете да бъдете българския генерал Шарл дьо Гол – да организирате референдум за членството на България в НАТО и евентуално страната ни да напусне военната структура на съюза. Защото, г-н Президент, не знам дали знаете от историята, но всяко членство на Родината ни във външно-политически и военни организации е довеждало да поредна национална катастрофа, а сега е същото – за тези години в Европейския съюз и НАТО България преживява най-страшната демографска катастрофа в цялото си съществуване, било като държава, било като народ в рамките на чужда нам държавност.

За съжаление, г-н Президент, бях разочарован, но с времето някак си се смирих, приемайки за вярна диагнозата, която сам съм поставил в книгата си „Критическата психология на българската история“ (Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2018) – че българският народ и неговите политически „елити“ винаги са разчитали и разчитат на чужди фактори, които да гарантират съхранението и възпроизводството на собствената ни държава, нашата Родина България! А този факт поражда само отвращение, омерзение и отчаяние у всеки нормално мислещ български гражданин, дори и на несъзнателно ниво!…

Признавам си, г-н Президент, че от известно време надеждите ми към Вас започнаха леко да се завръщат – особено преди около два месеца, когато излязохте сред народа с гордо вдигнат юмрук и казахте категоричното: „Мутри, вън!“. Направихте го с достойнство и огромната част от българския народ, който търпи на гърба си игото на мутрите и на техните водачи – Мутрата Борисов и Мутрата Гешев, Ви повярваха безусловно. Нещо повече, тези искрени български патриоти припознаха във Ваше лице естествения си водач, който ще е с тях в борбата срещу мафията на Борисов, превзела Родината им през последните 11 години!

Въодушевен бях и аз – даже писах тук, в сайта АФЕРА, че най-после обикновените български граждани имат персоналната подкрепа на най-авторитетната българска институция, президентската!

През цялото това време, когато периодично отправяхте своите апели към Народното събрание, към Мутрата Борисов и към Мутрата Гешев, странно защо започнах да се съмнявам в правотата на избраната от Вас стратегия, може би внушена от Вашите съветници – хем да подкрепяте протестите на хората, хем да стоите някак си встрани от тях! И това ми съмнение се потвърди тази вечер, когато направихте едно, в общи линии, безсмислено изявление към българския народ!…

Признавам си, г-н Президент, че пиша това си писмо към Вас непосредствено след като се прибрах от поредния протест днес – 3-ти септември, няколко часа по-късно след като снощи копелетата от т.нар. „полиция“ или „жандармерия“ обявиха война на българския народ, окървавявайки народното недоволство!

Искам да Ви кажа, г-н Президент, че нищо няма да сломи духа на протестиращите – усетих го преди малко, много бяхме, хиляди бяхме, а утре блокадите и лагерите отново ще бъдат изградени и няма сила, която да попречи на хората да сторят това! Тези хора, г-н Президент, вече не се уповават на Вашите думи – просто те са решили да извървят докрай пътя на своето собствено достойнство, и ще го извървят, повярвайте ми, казвам Ви го като психолог, който тази вечер манифестираше с тях като обикновен гражданин, но усещайки с радост този несломим Дух! Затова си позволявам, г-н Президент, да Ви кажа няколко думи, а Вие и Вашият екип преценете какво трябва да направите, но никога не забравяйте прословутото откровение на Наполеон Бонапарт, заточен на остров „Света Елена“, че „между великото и нищожното има само една крачка“!…

Г-н Президент, генерал Радев, след вчерашния позор на Мутрата Борисов и на цялата полицейско-жандармерийска сган, след тази отвратителна саморазправа с българския народ, която може и да се повтори, защото още утре ще бъдат възстановени лагерите и блокадите, Вие трябваше днес, а трябва и още утре да заявите, че си запазвате правото да реагирате като Върховен Главнокомандващ българската армия да предприемете мерки в защита на хората от мутренско-полицейско-жандармерийското насилие!

Разбирате ли какво Ви казвам, г-н Президент – да сте готов да обявите и военно положение, ако трябва, за да защитите българския народ от произвола и насилието на Мафията?!…

Знам, г-н Президент, че това е трудно решение, но още по-добре знам, че тежки времена като днешното изискват исторически решения!… И си мисля, че ще бъде прекрасно да обявите това още утре вечер, но не в уютните зали на президентството, а навън, сред хората, които ще възстановят лагерите и блокадите – даже им помагайте в това, заставайки лице в лице срещу престъпниците от полицията и жандармерията!…

Това е, г-н Президент – след като влязохте в ролята на водач, трябва да я играете докрай!

Просто това е Вашият шанс – иначе Мафията на Борисов и Пеевски ще Ви спретне импийчмънт, за да прекъсне окончателно връзката между народ и Президент! Ние, Народът, няма да се откажем от борбата, но проблемът ще е за Вас, Президента!

Това е положението, г-н генерал Радев!

Докладва редник Людмил Георгиев