Ще припомня някои елементи на водната криза в София от ноември 1994 г. Това би могло да помогне при настоящите решения за кризата с водата на град Перник, както и за оценката на състоянието на сектора ВиК.

През ноември 1994 г. настъпва криза с водата за питейни нужди на столицата. Нивото на язовир „Искър“, основен източник на вода за София, е спаднало значително. Приема се, че основната причина за това е сушата, но има и много други обяснения, като например, източване на язовир „Искър“ от Кремиковци ЕАД и от други не толкова ясни ползватели на водата в язовир „Искър“ и язовир „Огняново“. Настъпва паника в столицата. Току-що назначеното от президента Желю Желев служебно правителство се заема веднага с решаването на тежкия проблем. Приема се специално за кризата постановление №285 от ноември 1994 г. В него се утвърждават следните мерки:

а/ лимит за ползване на вода от язовир „Искър“ за София;

б/ мерки за ограничаване на водоподаването от язовира за Кремиковци ЕАД;

в/ реконструкция на мрежата за водоподаване в София с пари отделени от държавния бюджет – приложена е програма за тези цели;

г/ подземните съоръжения за водовземане при бент Панчарево, се изваждат от активите на Кремиковци и се предават на държавното предприятие ”Язовири и каскади”

Същото се прави и с язовир „Огняново”, който се оказва, че до тогава е собственост на Кремиковци ЕАД.

д/ започва незабавно изграждане на връзката Скакавица-Джерман, за да се докара вода от каскадата Белмекен–Сестримо към язовир „Бели Искър“ и от там – в язовир „Искър“.

Активно участват всички хидроинженери, които работят в тогавашната организационна структура „Национален съвет по водите”, който се ръководи от професор–хидроинженер. Този съвет е държавният орган, отговорен за управлението на водите в България.

Няма данни в създадения правителствен щаб по кризата с водата да участват прокурори и следователи.

Изграждането на съоръжението Джерман-Скакавица трябва да увеличи притока на вода в язовир „Бели Искър“ и от там в язовир „Искър“. Неговото строителство се възлага на строителни войски. Въпреки че има голяма съпротива от населението по местата, през които ще минава изграждането на връзката „Джерман-Скакавица”, строителството се осъществява за 35 дни. Строителите и техниката им се охраняват от полицията. Съоръжението е завършено в срок и открито на 1 март 1995 г. от новия премиер Жан Виденов, според който строежът е бил правилното решение.

Това са забравени факти и събития, които, за съжаление, 25 години по-късно се повтарят.

На 18 януари 2020 г. по телевизиите се предава директно от МС заседание, на което министър-председателят Бойко Борисов, няколко министри и кметовете на Перник и София решават как да се докара вода, за да се спаси Перник от кризата започнала също с неясно изчезване на водата от язовир. Проблемите, както се вижда, са еднакви със събитието отпреди 25 години, но сега през 2020 г. в обсъждането на решенията не участва нито един хидроинженер. Въпросите по управление на водите не са в отделно управленско звено и вместо от професор-хидроинженер, тази дейност е поверена на министър с прозвище Ревизоро. На съвещанието присъства и най-много обяснява как ще се реши проблема, един юрист с голям опит в приватизацията и в управлението на холдингови структури. Той сега е министър на икономиката. Неговото ведомство обещава през 2018 г., че с получените около 800 млн. от държавния бюджет, ще ремонтира всички язовири в страната. Задачата за ремонт на язовирите възниква, защото от няколко години много медии напомнят за лошото състояние на язовирите, установено по повод тогава на многото дъждове и буквалното удавяне на няколко града. Не е известно министерството на икономиката да е започнало да ремонтира, или пък да обяснява къде са сега тези 800 млн. лв. бюджетни пари.

На споменатото заседание на 18 януари 2020 г. министър-председателят Борисов съобщава, че изход от кризата е намерен. Ще се докара вода от Белмекен през София до Перник. Споменава се и язовир “Бели Искър”, който е част от плана и през 1994 г.

Тук вечно забързаният и делови бивш министър на МРРБ и настоящ заместник-министър, пояснява на присъстващите, че водопроводната мрежа в Перник и язовир “Студена” не са ремонтирани от 60 г. Това постоянно се повтаря през последните дни, но се премълчават фактите около един интересен проект, който включва и реконструкция на язовир “Студена”. Проектът се финансира със заем от Международната банка за възстановяване и развитие /МБВР/ и с бюджетни средства. Народното събрание е одобрило през 2010 г. споразумението между МБВР и МРРБ за заем за този проект.

Проектът не е само за язовир „Студена“ и водопроводната мрежа на Перник. Те участват с около 16 млн. евро от общата сума от около 100 млн. евро. Включени са и изграждането на три нови язовира – „Пловдивци“, „Нейковци“ и „Луда Яна“. Предвижда се отделна част от проекта за стратегии за развитие на ВиК сектора, както и разработка за дейността на всяко отделно ВиК /без Софийска вода/. В МРРБ е създадено специално звено, което да осъществи този проект до края на 2015 г. Няколко пъти е удължаван срокът за завършване – през 2011, 2012, 2014 и 2015 г. Все пак е бил отчетен като завършен на 31 декември 2019 г.

През 2017 г. Сметната палата е извършила одит на целия проект и е представила одитен доклад, в който са изброени многобройни нарушения, причинили неизпълнението на проекта и многократното отлагане на завършването му… Като отговорни за нарушенията са посочени всички заемали поста министър на регионалното развитие и благоустройството в периода 2010-2017 г.: Росен Плевнелиев, Екатерина Захариева, Д.Терзийска, Лиляна Павлова.

Проектът се казва „Проект за развитие на общинската инфраструктура”.

В него, както посочихме по-горе, има част за реконструкция на язовир „Студена“, изграждане на пречиствателна станция за питейна вода към язовира, ремонт на водопроводната мрежа в Перник. От доклада на Сметната палата се разбира, че от общата сума на проекта 101 млн. евро, 81 млн. евро е заемът от МБВР. През 2016 г. сумата на заема е намалена на 71 млн. евро. Според доклада дейността по реконструкцията на язовир „Студена“ не е започнала до 2016 г. Няма и сключен договор с изпълнител, въпреки че такъв е избран още през 2015 г.

След като към 31.12.2019 г. проектът е приключен, новата министърка на регионалното развитие и благоустройството трябваше да сподели резултатите, особено след като на последното заседание на МС е решено да се премине към нова форма на организация на ВиК – всички държавни предприятия за ВиК се включат в новосъздаден държавен холдинг с капитал от един милиард лева, дадени от държавния бюджет.

Защо информацията за значим проект се премълчава, не е ясно, но е ясно, че България трябва да върне до края на 2027 г. заем от 71 млн. евро, даден от МБВР.

Поради всичко това и особено поради факта, че това е заем, одобрен и от Народното събрание през 2010 г. някои трябва да запознае българските граждани какво е отчетено на 31 декември 2019 г. по този проект и защо частта за язовир „Студена“ е изоставена и очевидно не е изпълнена.

Трябва да се отбележи, че през 1995 г. със заем от Световната банка в размер 45 млн. долара у нас се осъществява първата реформа на ВиК сектора. Преминахме от строго централизирана структура за ръководство и управление на този сектор, по съвет на експертите на банката, към самостоятелни общински ВиК предприятия. По-късно се създадоха и някои изцяло държавни, изцяло частни, или смесени такива. Непрекъснато се отбелязваше, че този подход гарантира по-добри резултати от централното управление. Това се потвърждава и от проекта за ВиК 2010-2019 г.

Ако прочетете тогавашните коментари, преобладава мнението, че децентрализацията е начинът да се осигури ефективност и добра организация за водния сектор и снабдяването на населението с вода.

Връщането сега към централното организиране и управление изисква да се разгледа въпросният проект, приключил в края на 2019 г.; да се анализира одитния доклад на Сметната палата от 2017 г.; да се осмислят причините за лошото състояние на сектора и едва тогава да се реши дали е подходящо да се хвърля така бързо един милиард от общите пари по начин , който беше разкритикуван от всички европейски специалисти по бюджета още в далечната 2006 и 2007 г., наричан тогава с обобщеното име „финансиране под черта”. Вероятно, сега са измислили друга „формулировка” – същността обаче е еднаква с някои фриволни бюджетни харчове от онези далечни години. /БГНЕС

*Христина Вучева е доктор по икономика и професор по финанси. Тя е бивш министър на финансите в първото служебно правителство /1994-1995 г./. Анализът е написан специално за Агенция БГНЕС.