Общоизвестна истина е, че човек се учи, докато е жив. И то независимо от четирите годишни времена.

Особено пък когато и татко Сорос мобилизира подопечните си местни грантаджийчета да поучават българина на родната му история. Както стана през тазгодишния отпускарски (ако някой може да си го позволи де) август, пише проф. Драгомир Драганов в Ретро.

Соросоидчетата се втурнаха да прилагат на практика прословутата аксиома на Джордж Оруел: „Който контролира миналото, контролира бъдещето, а който контролира настоящето, контролира миналото“. Кратко и ясно!

И се започна.

Указанието на духовния им баща беше да се започне с промиването на мозъците на „бъдещето“, сиреч на нашите деца и внуци. Естествено, чрез пренаписване на историята на недавнашното ни минало. Под строгия, но обективен контрол на „настоящето“, в случая на министъра на просвещението.

Та така се оказа, че внукът ми, който сега постъпва в десети клас, ще узнае от учебника си, че всъщност между 1944 и 1989 г. България си е била едно умалено копие на съветския ГУЛАГ. И управлявана от банда комунисти, съставляващи „организиран престъпен режим“ (ОПР).

Дотук добре. Само дето около 4 десетилетия и аз съм живял в „онези времена“.

Е, как да обясня на внука си, че макар и партиен член тогава, нямам „престъпно минало“. Нито пък се чувствам репресиран поради това, че по Нова година съм се редял за банани (за Коледа не пускаха)?

А направо не ми се мисли какво да измислям, ако ме попита за сегашния министър-председател...

Но както казваше Гьобелс, една лъжа, повторена сто пъти, става истина. Освен ако преди това не се смени „сегашното настояще“ с ново такова, което пак да променя миналото в името на собственото си бъдеще...

Отбелязахме миналата седмица и годишнина от боевете при Шипка. Но в сянката на разправията между президент и премиер (то при нас вече май няма празник, който да не завършва като циганска сватба, т.е. със скандал) като че ли остана прозрението на един известен политически шмекер, че всъщност на 23 август 1877 г. българските опълченци са спасили Русия от грандиозно военно, а оттам - и политическо поражение!

Разбира се, далеч съм от мисълта да омаловажавам подвига на нашите герои. Но в мерака си да изпълни заръката за по-нататъшното насаждане на антируски настроения въпросният шмекер надбяга и сянката си. И направо не бих се учудил, ако след време се окаже, че не ген. Радецки, както много погрешно твърди Дядо Вазов, а (примерно) американският ген. Айзенхауер е „пристигнал с гръм“ на върха...

Впрочем на същия този 23 август се навършиха и 80 години от подписването на пакта „Рибентроп – Молотов“. В историята той е известен като „сговора между двамата диктатори“, с който през 1939 г. Сталин и Хитлер се споразумяват за бъдеща подялба на Европа на сфери на влияние.

Според договорките Хитлер щедро „отстъпва“ на Сталин всичко, което е на изток от линията Прибалтика – Черно море. В това число и България.

Да, ама от историята е известно, че подобни „поделби“ обикновено се правят между победителите в една война, а през 1945 г. Хитлер вече не е сред тях. Следователно не са валидни и старите договорки. А на мястото за новата, и то вече много по-реална, подялба на следвоенната „плячка“ сядат, наред със Сталин, президентът на САЩ Хари Труман и министър-председателят на Великобритания Клемент Атли.

Ами колкото и да не им харесва на нашенските соросоиди, през август 1945 г. тъкмо американците и англичаните потвърждават постигнатото между Хитлер и Сталин през август 1939-а, т.е. запазването на същите негови „сфери на влияние“!

Та ако на някои следва да се сърдим за последвалата ни съдба през 1944 – 1989 г., то е по-скоро на САЩ и Великобритания! Ама соросоидите никога няма да го признаят.

И така още кой знае колко време за едни българи руснаците ще бъдат „освободители“, а за други – „окупатори“...

А ние няма да спрем да се взираме в миналото си, вместо да гледаме в бъдещето си. И често-често да пренаписваме историята си. Докато накрая останем без нея...