Какви са били последствията за България след Първата световна война, жертва ли сме на Великите сили и имаме ли исторически и политически основания да спираме Македония към ЕС?

На тези въпроси отговаря проф. Андрей Пантев в интервю на Хенриета Костова пред вестник Марица:

Неизбежна ли е била катастрофата от 1919 г.?

- Не е била неизбежна. В светлината на опциите по време на войната България прави правилния избор, но една политическа дейност се оценява в една по-далечна историческа перспектива. Много ясно е, че в онази комбинация в Първата световна война тя не е могла да завърши с победен край за нас. А след като през 1917 г. към Антантата се присъединяват и САЩ, нашата загуба става въпрос на трагическа обреченост.

- Подписването на унизителния Ньойски договор ли е един от най-трагичните моменти в новата ни история?

- Да, ние имаме т.нар. договорен комплекс. Букурещкият мирен договор през 1913 г. след Балканската и Междусъюзническата война също е доста тягостен в нашето национално възприятие. Цялата драма обаче е в това как се стига до тези договори. Това е смисълът на тълкуване на фактите от историята. Не само законите, и фактите имат дух, който трябва да бъде интерпретиран. Повече или по-малко България през 1913 г. е във война с всички други балкански съседи, включително и с Черна гора.

 - А през 1915 г. сме единствената православна страна, която се сражава на страната на Австро-унгарския блок

Ако можем да извлечем като поука - невинаги само правото дело побеждава. Понякога побеждава и онова, което е добре подготвено. Да, България води справедлива от етническа, историческа и морална гледна точка война. Но начинът, по който се прегрупира в създаващите се коалиции и военни блокове, е крайно погрешен и това води до тази катастрофа, която още стои в нашето съзнание като психоза, дори невроза във възприемането на миналото.

- Защо обаче България е толкова жестоко наказана?

- Не е толкова жестоко наказана. Не са чак толкова много териториите, отнети от нея, в сравнение с това, което ѝ е отнето през 1913 г. Тежко е друго, не толкова отнетите територии - на България ѝ е забранено да има войска, страната ни е обявена за агресор, за победен. Наказанията не са толкова тежки, колкото травмиращи - като унижение на България.

 - До голяма степен този договорен комплекс, за който говоря, води началото си оттам

Наистина преживяваме национална трагедия - три войни за 6 години с над 200 000 убити. Но кой предприема действията, довели до нея?! Иван Евстратиев Гешов, а не Коминтерна, изобретява фразата „престъпното безумие”. Твърде е рисковано да воюваш с всички балкански страни, колкото и да ти е храбра и подготвена армията, колкото и справедливо да бъде искането на България към събирането на българските земи.

Нека да не забравяме, че и Румъния, и Гърция, и Сърбия, бъдеща Югославия, са експонирали войната като справедлива от морална от национална гледна точка. Ние се нареждаме обаче от страната на злото, така да се каже, и след тази война започва една кампания, която продължава и след Втората световна война - за българските жестокости, за българската агресия, за българското съюзничество с враговете на славянството.

Ако договорът от Ньой трябва да бъде осмислен, той е не само трагедия, но и наказание за нашата политическа глупост.

- Мит ли е версията, че премиерът Александър Стамболийски чупи писалката, с която подписва унизителния договор?

- Може и да се е случило. Но в чупенето на писалката трябва да търсим друга символика - на безпомощност, безизходица, при която земи с преобладаващо българско население, земи, за които проляхме толкова кръв, се оказват под чуждо и враждебно управление.

Ние сме изоставени. Ние последни влизаме и първи капитулираме. Даже в немската историография има теория, че българите прекалено бързо са се предали въпреки героизма на бойното поле.

Това трябва да се осмисли, макар от далечна историческа дистанция: когато си с временно силните, да мислиш дали те все ще бъдат постоянно силни и в бъдеще.

- Може би тази безпомощност и покруса карат хората след панихидата за жертвите да отидат за утеха не при политиците, а пред дома на народния поет Иван Вазов?

- Да, след завръщането на нашата делегация в една мрачна вечер всички тихо се нареждат под балкончето на Вазов. А равносметката на Стамболийски е трагична, но реална: Погребахме България!

На това ни учи миналото - не трябва да си въобразяваш, че си велик тогава, когато повечето от великите са срещу теб!

- Колко висока е цената на тази трагедия?

- Плащаме контрибуции, репарации, нямаме право на армия. Започваме тайно да възстановяваме войската, за да можем след това отново да се наредим на губещата страна.

- Как ви звучи идеята на известния български държавник Григор Начович България да стане щат на САЩ, за да мине по-лесно през следвоенните изпитания?

- Познавам делото на Григор Начович. Това е една словесна ревизия, породена от разочарованието от войната, от разочарованието за Балканска федерация или поне балканско единство.

 - Не сме могли да станем американски щат

Начович - изключително интелигентен и образован мъж, го е казал просто като метафора.

Ние често преувеличаваме своето значение в световната политика. Всеки малък народ преувеличава значението си в европейската политика.

Но това не намалява нашата значимост - ние стратегически сме ключът на Балканите. Фактически двете автентични балкански държави са България и Сърбия - оста на балканското единство създават София и Белград.

Неслучайно някои казват, че Сърбия е виновна за всичко, което става в Северна Македония. След Първата световна война пък за всичко беше виновна България - според отблъскващата антибългарска пропаганда. А да кажеш, че България беше най-съветизираната страна или сега най-американофилската не е антибългарска пропаганда, а тъжен факт.

- Т.е. излиза, че катастрофата от 1919 г. определя събитията в историята в следващите десетилетия?

- До голяма степен е така. Самата Германия е не по-малко унизена, отколкото България, и това унижение, угнетение дава булевард на нацистката партия с нейния лозунг: Не заслужаваме този финал при тази храбра армия! Това отваря пътя на реваншистките сили, а тези пътища обикновено са затворени. И у нас е същото, и ние казваме така. Мисля, че и досега не сме разбрали, че когато те срещне такава катастрофа, трябва да внимаваш да не се възстанови и възпроизведе същото настроение, същата мания за непобедимост.

Да, българската армия се е била храбро. Допреди 1989 г. всички балкански страни са имали комплекс от българската армия. Но освен с щик трябва да се воюва и с ум - а тук той малко ни е липсвал.

- Как на този фон Ви изглежда ветото ни за старт на преговори с ЕС на Северна Македония?

- Отново се репчим, дори се дръвчим за неща, които завинаги са загубени. Северномакедонците са исторически българи, но сега не са. И дали еди-кой си е българин, или не, има малко значение за бъдещето.Нека си честват както и който искат. Когато една личност е светла, почитана от нас, не можем да обявяваме за враг някой друг само защото също я почита. Че Гевара например е аржентинец, но Аржентина не е обидена от това, че всички го честват като кубински герой, а и герой на европейското студентство през 1960-те. Така че поражението те прави по-силен. Слез от върха, за да се качиш отново!, казват алпинистите. Президентът Петър Стоянов нарече Македония „най-романтичната част от българската история”. Аз мисля, че е най-трагическата, най-убийствената.

- Сгрешихме ли, че спънахме съседите за старт на преговори с ЕС?

- Не сме сгрешили, но трябва да имаме предвид, че на Балканите всяка държава е езиково и национално обоснована. Тук не е Канада, не е Австралия, не е Австрия и Германия. Когато признаваш една държава на Балканите, автоматично признаваш нейния език и нация. Когато първи в света признахме Македония на 15 януари 1992 г., скачахме от радост, че тя се откъсва от Югославия, но не мислехме какво ще последва.

Има черногорски език, бошняшки език, има много сръбски думи в хърватски и хърватски думи в сръбския. Но това ги прави различни народи - както ирландците, които през 17. век са загубили езика си, но не са станали англичани. По-добре да се разделим със северномакедонците като приятели, отколкото като врагове.. В крайна сметка ще отстъпим и по-добре да го направим цивилизовано, а не да сипем закани. Все едно старец като мен да се заканва на младо момиче!

Андрей Пантев  е професор по история, дългогодишен преподавател в Софийския университет. Бил е гост-професор във Великотърновския университет, Пловдивския университет, УНСС. Народен представител в три последователни Народни събрания. Носител на наградата „Голям Платонов Нобел на века" за 2002 г. на Световната академия „Платон". Автор на 40 книги.