Как гледат в Москва на базата „Камчия“ край Варна?

Комплексът е собственост на община Москва и през 2016-та се прави неуспешен опит за продажбата му на близо трикратно по-ниска цена - 66 милиона евро, предава bTV.

На брега на Черно море и на 25 километра от Варна се намира руският комплекс „Камчия“. Той е разположен на 31 хектара и е изграден като лагер за деца.

Но в Москва официално заговориха за използването му като площадка за прокарване на руските интереси в Европа. И за влияние тип "мека сила".

„Извинявайте, направо ме разсмяхте за политическото влияние. Не трябва да се бъркат култура и политика“, заяви Владимир Климанов, генерален консул на Русия във Варна.

Договорът за изграждане на Санаторно-оздравителен комплекс "Камчия" е подписан през 2008 година от правителството на тройната коалиция. Стойността му според различни източници е над 180 милиона евро, а откриването е преди 10 години - на 9 септември 2010 г. oт Бойко Борисов, премиер и Юрий Лужков, тогава кмет на Москва.

Комплексът е собственост на община Москва и през 2016-та се прави неуспешен опит за продажбата му на близо трикратно по-ниска цена - 66 милиона евро. Напоследък обаче се заговори за одържавяването му.

„Не е ли време да се създаде в базата "Камчия" руски хуманитарен център като основна задгранична културно-хуманитарна площадка за прокарване на нашите интереси в Европа?“, прозвучава въпрос по време на парламентарно изслушване на руския външен министър Сергей Лавров.

„Ако говорим за "мека сила", това е нейният идеален образец в най-позитивен смисъл. Тревожат ни негативните тенденции, които са се натрупали около този комплекс в последно време. Някои сгради са затворени, други са под наем. Не е много ясен статутът на собствеността, дължат се данъци и се натрупват тревожни фактори. Подготвяме разглеждането на този въпрос на оперативно заседание на постоянните членове на Съвета за безопасност на Руската Федерация“, заяви тогава Сергей Лавров, министър на външните работи на Русия.

Съветът за безопасност на Руската Федерация е държавен орган от ключово значение. За справка - там, като заместник-председател ще работи бившият премиер, Дмитрий Медведев. Посолството на Русия има концепция за бъдещето на комплекса.

Има ли намерение руската държава да го одържави и да променя собствеността?

Това е уникален комплекс и се разглеждат различни варианти, включително да стане държавна собственост“, казва Владимир Климанов,
генерален консул на Русия във Варна.

Имате ли информация ще се превърне ли комплекс „Камчия“ в център за разпространяване на руско влияние в района, така наречената „мека сила“?

„Министърът каза - уникален комплекс и млади хора могат да се запознаят един с друг. И има ли нещо лошо децата да играят заедно народни танци, да пеят песни, да гледат анимации, например „Маша и мечокът“. Или „Куче в чекмедже“. Меката сила се подразбира - хората да опознаят Русия, особено нашите деца“, отговори още Климанов.

Възможно ли е това да е база за политическо влияние?

При нас и при вас по закон е забранено децата да членуват в политически партии

„Камчия“ е на територията на област Варна. А областният управител признава, че комплексът се променя през последните години.

„Руски детски лагерници не съм виждал поне от пет години на „Камчия“, оставиха я на самоиздръжка. Направи се доста от предходното управление“, обясни Стоян Пасев, областен управител на Варна.

Не мисли, че това може да се превърне в база за руско влияние.

„Не ме притеснява, защото знаете, че на територията на Варна 35 000 руски граждани имат собствени имоти. Логично е да имат и база, и училище, и център за тях. Не ме притеснява, руското влияние няма как да стане по-голямо от това, което е в момента“, добави Пасев.

Руският комплекс, който е на брега на река Камчия, остава затворен през цялата зима. А междувременно от ръководството на комплекса не пожелаха към момента да разговарят с bTV.

След дълго изчакване оттам пратиха писмени отговори на въпросите ни относно собствеността и намеренията на руската страна:

“Към този момент единственият акционер на дружеството не е предоставял информация за смяна на собствеността. (…) Ако визирате скорошни заявления за предложения за смяна на собствеността от страна на членове на правителството на Руската Федерация, напомням Ви, че то подаде оставка и не е сформирано ново.”

Новото правителство обаче вече е сформирано. Което с нищо не променя ситуацията в “Камчия”. Според областната управа, земята е придобита отдавна и въпросителни около нея няма.

“Tой е разделен на няколко територии - има държавна собственост, една трета е на СОК „Камчия“, една трета е на холдинг Варна и мисля, че има и няколко частници“, обясни Пасев.

Според външното министерство става дума за руска собственост върху детски лагер и нищо повече.

„Това е споразумение, подписано 2008 година за детски лагер, българско юридическо лице, собственост на правителството на Москва. Ние нямаме официално искане от руската страна за промяна на статута на този лагер или на собствеността. Това е детски лагер, русначета идват на детски лагер“, поясни Екатерина Захариева, министър на външните работи.

Историята на руския детски лагер има и предистория. Когато в края на 90-та години кметът на София Стефан Софиянски започва да си сътрудничи с тогавашния кмет на Москва - Юрий Лужков. От тази връзка се раждат десетки проекти.

Бяха тежки години 95-6 година, нямаше горива и градският транспорт почти щеше да спре. И аз търсейки възможности, намерих връзки с Москва, Лужков помогна. Оттам нататък установихме добри отношения с Москва и разменихме собственост. След което Лужков, имайки добри отношения, каза: Ама знаеш ли, ние имаме много добри отношения с България, нашите деца и така едно поколение е свикнало да идва в България, и аз направих една връзка. „Камчия“ е далеч от София, аз нямам позиции там и ги насочих да търсят и те се споразумяха“, спомня си Стефан Софиянски, бивш кмет на София.

Така комплексът започва да работи през 2010-та. Но - времената се променят. Лужков спира да е кмет, а впоследствие умира. А новите ръководители на администрацията на Москва далеч не са толкова заинтересовани от руски детски лагер на Черно море. Променят отношението си и по финансовите въпроси. А кметът на Аврен, на чиято територия е комплексът, започва да има проблеми с фирмата, която внася като данъци над 90 процента от приходите в хазната.

„До 2018 комплексът беше изряден платец - от 2019-та година за първи път с промяната в мениджмънта има промяна и в данъчната политика. Първата вноска беше направена, втората закъсня и получихме молба за разсрочване.

Към 31 октомври (дълговете – б.а.)бяха 750 хиляди - данък сгради, такса смет. На 2 януари взехме решение за разсрочване и платиха 217 000 лева и останаха дължими 460 000 лева, които да бъдат платени на вноски до юни. Миналата година годишните данъци бяха - милион и 600 хиляди“, казва Емануил Манолов, кмет на Аврен.

Неофициално се говори, че никой не иска да плаща, защото никой няма информация - какво ще се случва. Дали комплексът ще остане на кметството на Москва, или ще мине към държавата. Дали ще работи целогодишно, или само през лятото. И дали ще се променя предназначението му.
А междувременно - голяма част от служителите са уволнени или съкратени.

Ръководителите на комплекса казват, че "кипи наситен обществен живот, провеждат се празници, конкурси, други мероприятия". Но не отричат определени факти. Например, че основната заетост през зимата е съсредоточена в частното руско училище „Юрий Гагарин“, което е част структурата. В него учат 300 деца от 8 националности.

„Към момента в ЧСУ "Юрий Гагарин" работят 43 учители плюс ръководен състав и 20 души персонал“, пише в отговора на СОК "Камчия".

Една от съкратените е Златка Янчовска. Тя още си спомня с носталгия за добрите години на комплекса. Работила е там като организатор 7 години.

„Кипеше невероятен живот, беше много интензивна културната програма и беше пълен комплексът с гости. Това продължи до 2015-та и след това спряха за съжаление програмата за социален отдих на Москва, мина на търговски принцип. Моята бройка беше съкратена. Там работеше екип от професионалисти, но за съжаление повечето не работят вече там. Имаше поетапни освобождавания“, спомня си Златка Янчовска, бивш служител.

Участниците в културните събития в комплекса също са разочаровани.

В рибарското селище край Камчия имат наблюдения върху комплекса от години. И им прави впечатление, че нещата постепенно се променят.

„Имаше 4-5 години, дотираха много от Москва, от кметството. Хвърляха пари, но много пари се откраднаха. Много пари и политически нещата се изместиха, икономически също“, смята Иван Любенов, рибарско селище – Камчия.

Разделена ли е обаче пицата? Според председателя на движение "Русофили" Николай Малинов - не. И комплексът „Камчия“ е заложник на вътрешни борби в руския политически елит. Между кмета Сергей Собянин и министъра на външните работи Сергей Лавров.

Самият Малинов беше обвинен за шпионска дейност в полза на Русия преди няколко месеца и със забрана да напуска страната.

Според прокуратурата той е получавал милиони евро от компания на близкия до Кремъл бизнесмен Константин Малофеев.

Междувременно руският президент Владимир Путин му връчи орден - за дружба с Русия.

„Известно ми е, че град Москва и новото ръководство на град Москва има много сериозни кръгове в него, които смятат, че това е несвойствен актив и не бива да се занимават с управлението на този актив и че министър Лавров смята този въпрос да го отнесе за разглеждане в Съвета за безопасност на Русия. Защо Съветът за безопасност - защото така се получава, че тежестта на личностите Лавров и Собянин е относително равна и при две различни мнения какво да се случва с „Камчия“ естествено е да се търси решение от висшестоящ орган. Аз виждам Собянин като по-силната фигура. Но в крайна сметка руският съвет за безопасност ще намери решение“, обясни Николай Малинов, Движение „Русофили“.

И така - решението за „Камчия“ ще се взима от Съвета за сигурност. Което поставя въпроса - основателни ли са тревогите, че руският детски лагер би могъл да е база, която да е противовес на влиянието, което би могъл да има координационен център на НАТО във Варна. Идеята за този център беше потвърдена от премиера Бойко Борисов в края на миналата година през ноември.

Руската позиция - намерения за изграждане на контрамощност няма.

Политиците на прехода на моменти се отдават на носталгия, свързана с този период. И с неговите действащи лица. Казват, че времената са били съвсем други.

„Ще ви кажа един прост случай - аз го помолих да направим презентация на български стоки в Москва. Той каза: Да, аз обичам „Поморин“, българската паста и най обичам Имам баялдъ и никъде не мога да го намеря. И аз казах - дайте супермаркет и да изложим стоки. София получи супермаркет, в него изложихме стоки“, обясни Стефан Софиянски, бивш кмет на София.

Днес времето на „Поморин“а и имам баялдъ е отминало. Вече сме в епохата, в която руският президент изненадващо сменя премиер, министри и цели правителства.

Реформите, които станаха повод за управленската рокада преди дни, предвиждат прехвърляне на повече власт в ръцете на парламента и министър-председателя. Пост, който Путин би поел, след като изтече настоящият му президентски мандат през 2024-та година.

„Предлагам промени в процедурите, които да гарантират, че държавната Дума не само ще дава съгласие, но и ще назначава министър-председателя“, каза тогава руският президент Владимир Путин.

Предстои в Русия да се създаде Държавен съвет. Такава схема - наличие на Държавен съвет, който да е в доминираща позиция спрямо Министерски съвет и Народното събрание, съществуваше в България до 1989-та. А начело на Държавния съвет беше Тодор Живков.

А що се отнася до „Камчия“ и противоборството за нея - то вероятно ще се запази. Защото дори след като Путин уволни предишния кабинет и назначи нов преди дни, Сергей Лавров остава външен министър.

А как и дали ще се промени балансът на властите в Москва ще стане ясно през май.

Когато е референдумът за промяна на руската Конституция.