Проф. д-р Елена Меркулова е едно от светилата в Беларус в областта на УНГ - заболяванията при децата.

Работи по специалността вече близо 40 години. Освен практикуващ лекар, тя е и професор в катедрата по оториноларингология в Беларуската медицинска академия за следдипломно образование. Участвала е в редица конгреси, семинари, конференции, посветени на оториноларингологията. Тя беше и сред участниците на Първата педиатрична оториноларингологична конференция и Шестата Българо-италианска ринологична среща, провели се в края на миналата година у нас.

Потърсихме мнението й по най-честите проблеми, от които страдат децата през зимата, пише Труд.

– Проф. Меркулова, хремата е типичен за децата проблем, особено през зимния сезон. В такива ситуации обикновено родителите се обръщат единствено към педиатъра. Достатъчен ли е този преглед или е добре винаги да търсим мнението и на специалист „Уши, нос, гърло”?

– Разбира се, първият лекар, който се среща с болното дете, безусловно е педиатърът. Затова той трябва да има определени навици и умения за оториноларингологични изследвания на пациента. Днес повечето педиатри владеят различни методи за изследване на тези органи – отоскопия, фарингоскопия и т.н. Това е важно, за да може своевременно да бъде поставена точна диагноза. Но също така детският лекар трябва да е наясно с особеностите на патологиите, свързани с ушите, носа и гърлото, за да може да прецени дали да пренасочи пациента към УНГ специалист.

– Честа е практиката при най-малката хрема майките да посягат към съдосвиващите капки за нос, без изрично лекарско предписание. Безопасни ли са те и как влияят на носната лигавица?

– Много е важно родителят сам да може да оцени ситуацията – дали е наложително веднага да тича към лекаря или състоянието на детето позволява да се изчака известно време. От друга страна, в аптечната мрежа има толкова много лекарства, че у него се поражда желание да купи веднага някоя „вълшебна” таблетка, която ще излекува детето му. Така е и със съдосвиващите капки за нос. За съжаление, те могат да бъдат и опасни за здравето, за носната лигавица, за сърдечно-съдовата система, за работата на бъбреците, черния дроб. Това е описано в листовките, но повечето родители не ги четат. Срокът за използването им е 5, максимум 7 дни. Защо? Защото тогава настъпва т.нар. „обратен ефект”. Лигавицата се защитава от тези капки, отново набъбва и пациентът се озовава в един затворен кръг. Освен това е много важно родителят да направи така, че детето му да боледува по-рядко, а именно чрез закаляването. Това не е работа на педиатъра, той може само да го посъветва как се прави. През зимата излизайте навън с детето си, играйте, правете упражнения.

– Задната хрема е друг често срещан проблем при децата. Какво представлява тя?

– Преди всичко тя е свързана със синузит или с т. нар. „трета сливица”. И тук е много важна съвместната работа между педиатъра и УНГ специалиста. От една страна, да не претрупват детето с лекарства. От друга, да има динамично наблюдение на състоянието му. При някои може да се наложи и премахването на третата сливица. А при други всичко да отшуми само с медикаментозна терапия. Много често се случва консервативното лечение да бъде съчетано и с хомеопатично и това да спаси детето от възпаление на аденоидните тъкани. Понякога подобно възпаление може да доведе до много проблеми – да се наруши функцията на слухa и на носовото дишане. Хомеопатията е много добър помощник за това да не се стигне до хирургична намеса. В нашата страна много използваме и Цинабсин за лечение на хрема и синузит, и Тонзилотрен при възпалени сливици и болно гърло при децата. Комбинацията на двете лекарства е много успешна при проблеми с третата сливица. Препаратите са добре известни и в България.

– Какви други съвети бихте дали на родителите, когато детето е с хрема?

– На първо място, отново ще спомена закаляването. За съжаление, днес всички деца предпочитат компютрите, телефоните, таблетите. Много малко време прекарват навън, нямат физическо натоварване, а това са елементи на закаляването. В нашата страна, а и в България, през зимата, когато липсват слънчеви дни, дефицитът на витамин D е голям проблем. А е доказано, че този витамин има огромно роля за детския имунитет. Поддържането на носната лигавица влажна и чиста е от изключително значение. При мен идват 10-годишни деца, които изобщо не знаят как да почистват носната си кухина, а това е много важно да се прави, в това число и за профилактика на отити.

– Друга болезнена тема за родителите са честите ангини.

– Ангините много се подмладиха. Ако навремето ги причислявахме към заболяванията, характерни за 6-7- годишните деца, днес те се срещат и сред 3-4- годишните, в това число често с усложнения. Тук отново се налага съвместна работа на педиатъра и УНГ специалиста, който трябва да прецени дали на детето му е нужна антибактериална терапия. Ако ангината е стрептококова, антибиотикът е нужен на първо място. Ако инфекцията е вирусна, разбира се, педиатърът разполага с много по-голям простор за действие – хранителен режим, използване на хомеопатични лекарства като Тонзилотрен, например, различни помощници за премахване на възпалението от сливиците. И, разбира се, да не се бърза да се назначава антибактериална терапия.