Чарлз Дарвин публикува фундаменталния си труд „Произход на видовете“, касаещ въпроса за еволюцията, през далечната 1859 г. Тълкувайки теорията си за естествения отбор, Дарвин дава необоримо до днес обяснение за неспирното усъвършенстване на животинските видове, включително човека, чрез постоянно адаптиране към променящите се условия на средата.

Според теорията на Дарвин еволюцията е бавен процес, протичащ с незначителни промени в генетичните заложби на всеки биологичен вид, разпростиращи се обаче върху огромни периоди от време и водещи в крайна сметка до значителни промени в особеностите на съответния вид. И докато схващанията на Дарвин се приемат като чиста монета в продължение на десетилетия, 150 години след издаването на неговия фундаментален труд започват да се появяват твърдения, че биологични промени в генетичния код на човешкия вид не са регистрирани през последните 40-50 хиляди години. Възможно ли е теорията за еволюцията да не важи за модерния човек? И ако да – къде трябва да се търсят причините?

Разпространено е схващането, че напредъкът на науките, подпомагащи справянето с репродуктивните нарушения при човека, сериозно променят естествения ход на човешката еволюция. На практика всеки изкуствен контрол върху процеса на оплождане може да се разглежда като прът в колелото на еволюцията. Според много учени всяко средство за контрол на забременяването, било то за избягване на нежеланата бременност или за прекъсване на такава, блокира процеса на естествен отбор във вида, в който е протичал в миналото. Счита се, че човекът е единственият биологичен вид, който би могъл да насочи естествения отбор по своя собствена воля и че в голяма степен вече го и прави.

Днес в много по-голяма степен се утвърждават биологични белези, толерирани и търсени от човека и обществото, а не от природата. Еволюцията днес се измества от естествена към изкуствена и от физическа към културна. Но не и към по-бавна.

Според интересна съвременна теория еволюцията на модерния човек е 100 пъти по-бърза, отколкото е била в началото, след зараждането на вида преди около 6 милиона години. Тази теория е противоположна на схващането, че в генома на човека не са отчетени значими промени през последните 50 хиляди години. И вероятно по-акуратна. С времето технологиите позволяват все по-подробно вникване в молекулните механизми на еволюционните промени при човека и това позволява да се установи, че еволюцията не само не е спирала, а продължава с пълна сила. Само за последните 10 хиляди години са отчетени значителни промени в гени, отговорни за:

• Поносимост и адаптируемост към някои важни промени в храненето. Например преди 10 хиляди години възрастни човек не е можел да усвоява млечна захар. Днес това е много рядко явление, защото млякото е станало основна съставка в менюто ни;
• Защита от инфекциозни заболявания;
• Поносимост към промени в заобикалящата среда и др;

Тези промени показват, че естественият отбор е процес, много по-комплексен, отколкото предполагаме и, за добро или лошо, неподлежащ на човешка намеса. Защото промените, които човекът контролира, са много малка част от общата изменчивост на вида, контролирана по недостижимите и непреходни природни закони. Еволюцията продължава и колкото повече човекът си изяснява молекулните механизми на генетичните процеси, толкова по-видима ще става тя.