За да не бъде отхвърлен органът, свинските клетки се модифицират генетично, за да бъдат “очовечени”

Американски учени присадиха успешно бъбреци от прасе на човек и обявиха, че те функционират нормално - съвсем като човешките.

Експериментите са извършени от два независими лекарски екипа и отбелязват ключов напредък в развитието на ксенотрансплантацията – пренасяне на органи и тъкани от животни на хора, съобщават Би Би Си и Си Ен Ен, пише вестник "24 часа".

И двете процедури са приложени върху пациенти в мозъчна смърт със съгласието на близките им.

Едната от операциите е извършил лекарски екип от Университета на Алабама на 52-годишен мъж.

Заменени са и двата му бъбрека с генномодифицирани органи от прасе. За първи път в историята на медицината донорските органи не само не са отхвърлени, но и бързо са започнали да функционират съвсем нормално, тоест да произвеждат урина и да почистват тялото на новия си стопанин от токсични отпадъци, съобщава научното списание JAMA Surgery, което подробно описва процедурата.

По същото време подобна операция с дългосрочен успех правят и хирурзи от Медицинския център “Лангън” към Нюйоркския университет.

И двата теста се определят като предклинични, тъй като реципиентите са били в биологична смърт.

Следващата стъпка е присаждане на живи пациенти, обяснява Би Би Си.

Здравите бъбреци филтрират от кръвта отпадъчния продукт, наречен креатинин. Измерването на нивата на креатинина в кръвния серум помага да се определи колко добре работи трансплантираният орган.

В миналото са правени успешни присаждания на свински бъбреци върху нечовекоподобни маймуни, припомня Си Ен Ен.

Но креатининът идва от химикал, който доставя енергия на мускулите, и количеството може да варира в зависимост от мускулната маса. А средният възрастен човек е доста по-голям от другите примати, затова резултатът при маймуните не може автоматично да важи и за хората, обясняват експертите.

“Задължително е да покажем, че свинските бъбреци не само произвеждат урина, но и успяват да изчистят креатинина у възрастни пациенти, преди да започнем да прилагаме метода - каза д-р Джейми Лок, шеф на Института за трансплантация UAB в Алабама и водещ участник в изследването. – Задачата на новите бъбреци е не просто да произвеждат урина, а и да извадsj токсините от тялото. Ние успяхме да постигнем това.”

Преди операцията нивата на серумния креатинин у техния пациент са били силно повишени. Но 24 часа след трансплантацията показателите са намалели наполовина, а след 48 часа са се нормализирали и са останали такива до края на експеримента, продължил 7 дни.

“Присадените от човек на човек бъбреци от живи донори работят по-добре и по-бързо от тези на починали дарители – обяснява д-р Лок. - А бъбреците на свинете се държат, сякаш са присадени от жив донор. Това е страхотно и се надяваме в недалечното бъдеще да го приложим върху живи пациенти.”

Екипът от Ню Йорк е присадил свински бъбреци на изпадналия в мозъчна смърт заради тумор в мозъка Морис Милър.

Лекарите са го наблюдавали 2 месеца и казват, че органите са действали като при здрав човек, отделяли са урина и успешно са чистили токсините.

Използвани са имунопотискащи лекарства, тимусът на прасето също е трансплантиран, за да предпази бъбреците от атака на човешката имунна система.

За да не бъде отхвърлен органът след операцията, свинските клетки се модифицират генетично, за да бъдат “очовечени” и тялото да ги приеме като свои.

Във веригата на ДНК учените откриват и “изключват” 4 изцяло свински гена (GTKO, СМАН, В4GALNT2, GHR). След това включват шест човешки (CD46, CD55, CD47, THBD, PROCR, НМОХ1).

Преди последния експеримент лекарите са прилагали метода 2 пъти върху хора в мозъчна смърт. Но едва сега те успяха да гарантират, че донорският орган работи абсолютно нормално и изпълнявайки всички свои функции, основната от които е филтриране на кръвта и пречистване на тялото от вредни отпадъчни продукти (предимно креатинин), констатира Би Би Си.

Макар и все още единични, тези постижения дават надежда на десетки хиляди пациенти, страдащи от хронични бъбречни болести и очакващи трансплантация.

Нуждата от донорски органи по целия свят постоянно расте – в САЩ например от всеки 5 болни, очакващи присаждане, 2-ма умират до 5 години след поставяне на диагнозата, без да дочакат подходящия орган.

Повечето пациенти са на опашката за бъбреци – 90 000 души, обяви американското здравно министерство.

Близо 5000 българи имат нужда от трансплантация на бъбрек, сочи статистиката. Повече от 800 са включени в листата на чакащите. Има обаче и над 3500 пациенти на диализа, които трябва да мислят за трансплантация, обясни преди време началникът на Клиниката по нефрология и трансплантация на Александровска болница проф. Емил Паскалев.