Напоследък Силви Вартан разкри и още един от талантите си – на писател.

В началото на седмицата тя прекъсна турнето си с театралната постановка „Не ме гледайте така“, за да присъства на представянето на българското издание на книгата си „Мама…“, публикувана от издателство „Колибри“ във великолепния превод на Румяна Маркова. „Мама…“ е втората книга на Вартан след „Между сянката и светлината“, в която описва софийското си детство. Тя пише биографията след смъртта на майка си на 26 юни 2007 г.

„Съжалявам, но речникът ми на български е на 7-годишно дете, така че не е много богат“, каза Силви на чист български. Тя обясни, че иначе всичко разбира, но ще продължи на френски. Звездата преминаваше от време на езика на своето детство, особено когато отговаряше на въпроси, свързани с тези години.

– Какво ви накара да напишете биографична книга за майка си?

– Когато почина, мама остави у мен една огромна празнина. Като че ли исках да я обезсмъртя с тази книга. Освен че беше прекрасна майка, тя е свидетел на почти целия ХХ век. Майка ми е родена в Унгария. Там преживява глада след Първата световна война. На 7 години мама пристига със семейството си в България, защото баща й е архитект, поканен от българското правителство да построи няколко сгради.

Сред тях е унгарското посолство. Казаха ми, че е участвал в построяването на Националната библиотека. Тук преживява Втората световна война – нацизма, бомбардировките, алармите, а после и сталинската епоха. Мама така и не напуска България, докато не успяхме да избягаме във Франция на 24 декември 1952 г. Когато през 1990 г. за първи път след нашето изгнание се върнах в България, аз я помолих да ме придружи. Но тя не пожела. Не пожела, защото щеше да бъде много мъчително за нея. Беше много мъчително за мен също – плаках в продължение на два дни.

Майка ми е представител на генерация, преживяла двете световни войни и сталинската епоха. Оцелелите от всички тези катаклизми са едно героично поколение, което се е пожертвало в името на децата си. Заради тях и заради моите деца написах и тази книга. Да не остане фамилната история само един блед спомен, а да имат нещо черно на бяло, едно подробно свидетелство за предците им, които да им бъдат пример за любов и всеотдайност.

– В книгата си пишете, че на 17 години сте заявили на майка си, че искате да станете актриса, и тя е била против…

– Винаги е била против. Аз не само от 17, още от 6-годишна така й заявявах, а тя само се смееше и казваше: „Ще видим…“

– При толкова таланти – вие сте певица, киноактриса, а напоследък и писател. В момента имате турне във Франция, Белгия и Швейцария с пиесата „Не ме гледайте така“. Кое точно е вашето призвание?

– Честно казано, призванието си открих в България. За първи път разбрах, че искам да стана актриса, на 5-6-годишна възраст, когато участвах във филма на Дако Даковски по романа на Иван Вазов „Под игото“. Снимките бяха в Копривщица. Ролята ми наистина беше много мъничка, но пък с хонорара от филма мама ми купи едни кафяви боти. Същите, с които бях обута, когато слязох на гарата в Париж (след бягството на семейството й от комунистическа България – б.р.).

Играя ученичка в класната стая. Бяхме в народни носии, с цървулите и всичко. За мен беше чудо да съм костюмирана, да играя друг човек. За цели три седмици снимки накрая се появих на екрана за по-малко от две минути. Но бях безкрайно щастлива.

Един от героите на книгата „Мама…“ изникна по време на представянето на българския й превод. Моти е приятел на Силви Вартан от детските години.

Тя описва в книгата си как майката на Мотко – Пепа, е бил хвърлена за 20 г. в затвора, защото отказала да даде дарение за китайските деца. Пепа е починала в затвора. „Бяхме малки, но отлично си спомням как плакахме за майка ти. Много съм щастлива, че те виждам“, каза Силви при срещата със стария си другар в игрите. Ето и откъс от книгата „Мама…“, в който се говори за майката на Моти.

„След като милиционерът удари мама и тя безропотно замълча, аз си давам сметка, че всяка проява на недоволство може да ни докара огромни неприятности.

Научаваме, че Пепа, майката на Тони и Мотко, била арестувана, след като изгонила партийните агитатори. Те събирали пари за китайските деца и тя им хлопнала вратата под носа с думите: „Аз моите деца нямам с какво да нахраня, тъй че нямам какво да дам за китайските!“ Това се оказва достатъчно, за да я изпратят зад решетките за двайсет години – такава присъда получи Пепа. Повече няма да я видим – тя умря в затвора.“