Млада съм. Под 30. Покрай хаоса с AstraZeneca бях особено скептична към тази ваксина - та нали рискът от тромбози при младите жени е най-висок. И все пак реших да се имунизирам именно с нея, разказва Б. Кристофаро пред Дойче Веле

Бих ли се имунизирал с ваксината на AstraZeneca, ако можех? Преди около две седмици с приятели обсъждахме този въпрос по време на разходка. Спомням си как правихме странни гримаси. 

Рискът е много малък, но все пак го има

Аз и приятелите ми сме между 20 и 30 години. А за повечето млади хора имунизацията все още е по-скоро утопия. Така че за мен ваксината на AstraZeneca, която в редки случаи води до кръвни съсиреци, въобще не беше на дневен ред. И това ме успокояваше. Все пак случаите на тромбоза засягаха предимно жени под 60 години и за мен това звучеше притеснително.  

След като в Германия ваксинациите с AstraZeneca бяха напълно преустановени за няколко дни, дойде препоръката с нея да се ваксинират само хора над 60 години. Подобна е ситуацията и в други страни - като Белгия и Испания. В Дания пък ваксинацията с AstraZeneca е напълно спряна.

Прочетох редица статии, които обясняват колко малък всъщност е рискът от тромбоза след ваксинация. И, разбира се, запознах се и с уверението на Европейската агенция по лекарствата, че "ползите от Vaxzevria (AstraZeneca) надвишават рисковете при всички възрасти". Съществува и проучване, което доказва, че рискът от развитие на кръвни съсиреци при боледуване от коронавирус е по-голям, отколкото при ваксините.

Многобройните медийни публикации относно потенциалните рискове от препарата на AstraZeneca обаче ме притесняваха. Дали ползите от ваксинация биха надвишили рисковете и в моя случай?

И ето, че дойде моят ред 

И ето, че изведнъж в моя роден град Берлин започнаха да предлагат ваксинация с AstraZeneca на всички, т.нар. приоритизиране отпадна. Тогава пред мен се появи възможността да се ваксинирам месеци по-рано от планираното. Светлина в края на тунела: срещите с родителите ми и с приятели отново ще са възможни без гузна съвест!

И ето, че само десетина дни след нашия разговор за рисковете и ползите от тази ваксина вече се бях имунизирала именно с нея. Един приятел ми изпрати адреса на лекар, който ваксинира без предварително запазен час. Изненадах се, че колебанията ми изчезнаха толкова бързо. За мен ваксината на AstraZeneca изведнъж се превърна в реална възможност, а не просто една абстрактна опция.

Данните на института "Паул Ерлих" от края на април сочат, че в Германия при 0,001 процента от ваксинираните с AstraZeneca се стига до тромбози - това е 1 на 100 000 ваксинирани. При още по-малка част от тях това води до смърт - при 12 от общо 4,8 милиона души в Германия, ваксинирани с този препарат.

Но покрай медийния поток и постоянно променящите се указания за употреба - първо само при млади пациенти, след това само при възрастни, а междувременно и пълно преустановяване - потенциалният риск при тази ваксина ми се струваше все по-голям. Сега обаче съм убедена: безспорно надценяваме опасността от тромбоза.

Една доза надежда

Какво ми помогна да се реша да се ваксинирам с AstraZeneca? Това определено беше случващото се около мен. И други млади хора бяха готови да се ваксинират. Включително и мои приятели. Когато не си сам, си по-смел.

И като човек, който всеки ден следеше броя на ваксинираните в Германия, просто се зарадвах, че и аз ще допринеса с нещо в битката срещу пандемията - да се присъединя към нарастващия процент хора, които си поставят ваксина, за да защитят себе си и околните.

Разбира се, не съм се отърсила напълно от притесненията си. И ще продължа да проверявам тялото си за признаци на кръвни съсиреци: силно главоболие, болка в гърдите, подути ръце или крака и червени петна по кожата. Но досега съм изпитала само болки в ръката и лека умора.

Някои от приятелите ми предпочитат да изчакат и да се ваксинират по-нататък с препарата на BioNTech/Pfizer или пък с този на Moderna. Уважавам решението им. Но на тези, които все още се колебаят, искам да кажа: моментът, в който отпразнувах ваксинацията с AstraZeneca с лимонада в ръка пред една будка, беше и моментът, в който изпитах най-силния прилив на надежда от началото на пандемията насам.