Те се проведоха през месец юли и август

Приключиха археологическите разкопки на селищната могила до с. Бъзовец, съобщават от РИМ Русе. Те се проведоха през месец юли и август с научен ръководител д-р Димитър Чернаков (Регионален исторически музей - Русе) и Десислава Христова, заместник ръководител (Регионален исторически музей - Добрич). За пръв път тази година проучванията се осъществиха с финансова подкрепа на Grampus Heritage & Training Limited, което включваше и обучение на седмина британски студенти по програма Erazmus +. В разкопките взеха участие и двама български студенти, както и неколцина работници от селото.

И тази година продължи изледването на пласт от ранната Каменномедна епоха (4800 – 4600 г. пр. Хр.). Затвърди се напрaвеното предположение, че най-източната периферия на селищната могила е била използвана за производствена дейност. Частично бяха проучени останките от две сгради, както и на други две по-късни ями, разположени сред сградите, които се оказаха вкопани съоръжения за съхранение на глина.

Проучена е изцяло разкритата от предходните години пещ за изпичане на керамични съдове. Пещта се състои от две една над друга камери – горна за поставяне и изпичане на керамични съдове и долна за гориво. Този сезон е изследвана нейната долна камера, която е изградена върху глинен под на едното от общо две помещения на голяма постройка (сграда № 7).

Сградата е била изградена от глина и дърво и впоследствие унищожена от пожар. Тя е с дължина 10,50 м и неустановена все още широчина, ориентирана по дължина в посока север – юг. Намира се почти под основите на по-късна сграда със сходни параметри и ориентация също от ранния халколит, регистрирна през 2020 г и интерпертирана като сграда за производство на керамика. Така пещта за керамика е била изплзвана за един доста по-дълъг период от време, тъй като е била едно и също съоръжение вътре в две хронологически последователни постройки.

Горивната камера на пещта е с форма, близка до паралепипед и размери височина 0,27 м, дължина 0,85 и широчина 0,75 м. Предварително е била изградена от дървено скеле, обмазано с глина и впоследствие опалено. След изгараянето на скелето и обгарянето на глината е получена и въпросната камера от опалена глина.

Скелето е изградено от забити в земята дървени колони с диаметър 4-5 см, оплетени с по-тънки пръчки. Основата на камерата е изградена от глинен подиум с дебелина 10 см, в който при изграждането на пещта е положен малък керамичен съд на високо кухо столче, вероятно като строителна жертва. Запълнителят на камерата е тъмнокафяв седимент с останки от пепел и изгоряла дървесина – останки от многократни опалвания.

Около пещта върху пода на сградата са открити няколко цели съда, счупени при рухването на постройката, както и фрагмени от зърнохранилище, открити под пода на постройката. Подобни съоръжения - зърнохранилища от каменно-медната епоха в Североизточна България, са голяма рядкост.

През тази година продължи проучването на още една сграда (сграда № 6), в пласта от ранната Каменномедна епоха. Тя се намира непосредствено северно от предходната и е синхорнна с нея. Изградена е от дърво и глина и е унищожена от силен пожар. Разкрита е само нейната южна част. Под проучения през 2020 г. слой са разкрити останки от пещ. Тя е разрушена от паднала върху нея част от източната стена на сградата.

Става въпрос за куполна пещ с регистрирни размери 1,05 м и 0,50 м, с дебелина на стените 0,10 м. Непосредствено източно от нея е долепен глинен подиум с регистрирани размери 2,15/1,90 м и височина 0,30 м. от пода на сградата. Най-вероятно подиумът е служил като постамент за керамични съдове и провизии. Възможно е в следващ момент заравненото място да е използвано и за спане.

През сезона са открити общо 65 находки от кремък, керамика, кост и рог. Интерес представляват фрагмент от модел на сграда и пинтадера (печат), изработени от керамика.