Въпреки влиянието на демографските тенденции приемът в Русенския университет е стабилен и не се различава чувствително от предходни години.

Това каза в интервю проф. д-р Велизара Пенчева, ректор на Русенския университет "Ангел Кънчев", цитирана от БТА.

Висшето училище ще продължи да приема кандидатстудентски документи за останалите след второ класиране единични места за образователна квалификационна степен "бакалавър" в различните специалности.

На 100 процента вече са заети местата за държавна поръчка редовно и задочно обучение във факултет "Обществено здраве и здравни грижи", както и в педагогическите специалности на факултет "Природни науки и образование". Обичайно висок интерес и тази година е регистриран към специалностите "Компютърни науки" и "Компютърни системи и технологии".

Силната ориентация на университета към потребностите на региона го определя не само като фактор за устойчивото регионално развитие в Североизточна България, но и обяснява засиленото търсене към специалности като "Растениевъдство", където също вече няма свободни места.

Кандидатите за задочна форма на обучение в Русенския университет трябва да подадат необходимите документи и да се запишат до 26 август, а за редовна форма записването е до запълване на местата по държавна поръчка. Тази година университетът е обявил прием в 51 бакалавърски и повече от 80 магистърски специалности. Приемът на документи за магистърските програми започва на 29 август.

В Русенския университет се идентифицират добрите практики за развитие на предприемаческа култура

Проф. Пенчева обяснява, че след като през 2014 г. България прие поканата да участва в инициативата на Европейската комисия и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИРС) "Национален преглед на предприемаческите висши училища", направен с помощта на инструмента за самооценка на ЕК-HEInnovate, Русенският университет е станал едно от петте български пилотни висши училища, където се идентифицират добрите практики за развитие на предприемаческа култура.

"Това доведе до развитието на цялостна политика по предприемачество в университета, която е от стратегическо значение не само за висшето училище, но и за развитието на регионите - в това число трансграничния регион Русе - Гюргево и Дунавския макрорегион. Подобна политика е без алтернатива в България. Тя съвместява посоките на икономическо и социално развитие със секторните тенденции в приоритетите на висшето образование в европейски мащаб. Независим одиторски екип оцени усилията на академичната общност след серия от срещи с екипи на факултет "Бизнес и мениджмънт", докторанти и студенти, и присъди много добра оценка на Русенския университет за неговата предприемаческа мисия", каза Пенчева.

По думите й констатациите в доклада на одиторите показват, че предприемачеството е значима част от университетската стратегия и Русенският университет е движеща сила за развитие на предприемачеството в по-широката регионална, социална и обществена среда. "В този контекст заслужено е и признанието за специалност "Ерготерапия", която след кандидатстване за акредитация на бакалавърска програма през 2014 г., съвместно с Асоциацията на българските ерготерапевти, получи световно признание от Световната федерация на ерготерапевтите (World Federation of Occupational Therapists, WFOT)", заяви Пенчева.

На делегатско събрание в Япония е била оповестена положителната акредитация на специалността, съгласно международните стандарти, което прави дипломите на завършилите "Ерготерапия" в Русенския университет валидни в цял свят. Според Пенчева това еднозначно още веднъж доказва, че качеството и конкурентоспособността на образователните услуги, предоставяни от университета, са на международно ниво.

Изградените междуинституционални връзки, стажантските програми и партньорските проекти обясняват пък защо и в най-популярните през последните години факултети - "Юридически" и "Бизнес и мениджмънт", приемът в държавна поръчка е запълнен.

Съвременният университет се състезава за студенти в глобален мащаб

"Постепенното намаляване на броя студенти се дължи на отраженията на демографския срив от края на миналия век и началото на новия, което поставя висшите училища в условия на силна конкуренция. Съвременният университет се състезава не просто за студенти на територията на страната, но и в глобален мащаб", обяснява Пенчева. По думите й това изисква развитие на подходяща материална база, съвременни обучителни технологии и средства и гъвкав подход на управление на качеството на образователния процес в условията на хипердинамична и иновативна среда.

"В отговор на това предизвикателство академичното ръководство продължава да развива и модернизира материалната база на Русенския университет, създавайки възможно най-съвременни и комфортни условия за обучение и работа и споделени пространства за студенти и преподаватели", каза ректорът.
Пенчева обяснява, че университетът залага на приемственост и формиране на свои млади научни кадри. Във висшето училище работят 466 висококвалифицирани преподаватели, половината от които са хабилитирани - 56 професори и 180 доценти. Двайсет от преподавателите имат научна степен "доктор на науките", а 355 притежават образователна и научна степен "доктор".

Средната възраст на академичния състав на университета е 48 години, а младите преподаватели се вписват в академичната атмосфера на университета с подкрепата на академичната школа "Млад преподавател", създадена през учебната 2010/2011 година.

Инициативата тази година е имала своето трето издание, в което са се включили 40 асистенти, които са участвали в занятия по теми като "Вътрешна нормативна уредба на Русенския университет", "Възможности за международно сътрудничество и мобилност", "Иновационни образователни технологии" и други. Пенчева казва още, че интердисциплинарността и ориентацията към работодателите са също сред силните страни, които осигуряват предпоставки за успешна последващата професионална реализация на студентите.

Центърът за кариерно развитие на русенското висше училище играе важна роля в професионалната ориентация и реализация на студентите, като им осигурява контакти с фирми, насочва ги към стажове в различни стопански субекти. Практиката показва, че след време част от студентите остават на постоянна работа в съответните организации.