Френско-германският доклад предлага, де факто, на част от страните членки да се съгласят да бъдат официално понижени до второкласни членове

Не бяхме чували за промяна на договорите на ЕС от дълго време. И тогава, изведнъж…

Първо, в речта си за състоянието на съюза ръководителят на комисията Урсула фон дер Лайен спомена за промяна на договорите. „За да реформираме ЕС и да го направим по-добър, това означава преминаване през Европейска конвенция и промяна на Договора (за ЕС), ако и където е необходимо“, каза тя, посочи EuroActive.

Няколко дни по-късно беше публикуван френско-германски доклад, поръчан от правителствата в Париж и Берлин, за това как най-добре може да се реформира ЕС, за да се подготви за присъединяването на бъдещи членки. Реформата, която този доклад предвижда, ясно изисква промяна на договорите.

Широко разпространено е мнението, че промяната на договорите на ЕС, след болезнената ратификация на Лисабонския договор, се счита за „мисия невъзможна“. Дори държавните и правителствените ръководители на ЕС да успеят да се споразумеят за пакет от промени, това ще трябва да премине през ратификация в националните парламенти. А в някои случаи и през обезсърчителното изпитание на референдумите.

Френско-германският доклад предлага, де факто, на част от страните членки да се съгласят да бъдат официално понижени до второкласни членове.

Той предлага ЕС да се раздели на четири нива: „1. Вътрешният кръг; 2. Целият ЕС; 3. Асоциираните членове; 4. Европейската политическа общност.“

„Вътрешният кръг“ е съставен от членовете на еврозоната и Шенген. В момента, например, членовете на Шенген Нидерландия и Австрия държат настрана Румъния и България, като им пречат да се присъединят към клуба от „вътрешния кръг“. Това може да стане нещо постоянно.

Докладът предлага или намаляване на броя на комисарите, така че не всички държави-членки да бъдат представени в ЕК, или въвеждане на разграничение между „водещи комисари“ и „комисари“. Идеята е само „водещите комисари“ да имат право на глас.

Предложенията в френско-германския доклад предвиждат държавите-членки да се съгласят да намалят броя на своите евродепутати, за да освободят място за нови членове на ЕС, както и да се откажат от сегашното си едностранно право на вето. Вместо това се предлага вето да се налага от най-малко две държави.

Освен това френско-германското предложение обсъжда възможността за бюджет на ЕС, „подходящ за работа с по-малки групи от държави-членки в зависимост от обсъжданите политики“. Тоест бюджет за вътрешния кръг, и бюджет за другите.

Нашето обосновано предположение е, че нито един нов член на ЕС, чието предчувствие е, че неофициално са втора класа, не би приел да направи това разграничение официално.

Ако ЕС беше джентълменски клуб, в който членовете се събират, за да дегустират редки уискита и да пушат скъпи пури, това означава, че изведнъж правилата се променят. На редовните членове се казва, че новата политика на клуба забранява тютюна и алкохола, освен в малката стая, където само Франция и Германия могат да се помещават (те могат да поканят един или двама гости, ако решат).

Известната фраза „всички животни са равни, но някои са по-равни от другите“ от новелата на Джордж Оруел „Животинска ферма“ живее нов живот.

Авторът на тази статия го чува този цитат да се споменава от всеки събеседник, щом стане дума за френско-германския доклад.

Документът изследва начините за прокарване на реформата, като се заобиколи промяната на договорите, включително чрез „допълнителен договор или договори“ между „желаещи държави-членки“. Все пак докладът признава, че такъв път съдържа риск подобни договорености да бъдат отхвърлени от европейския съд.

Друг трик, описан в документа, е да се постигне реформа на ЕС, вкарана като текст в договорите за присъединяване, които да променят учредителните договори.

Авторът на тази статия не вярва, че Франция и Германия настояват за промяна на договора с цел да направят възможно разширяването на ЕС. Докладът по-скоро използва разширяването на ЕС като извинение за изпробване на почвата за реформата на ЕС, която Париж и Берлин намират за полезна за тях.

Не знаем дали това е целта на доклада, но изброените в него реформи обезсърчават дори най-големите поддръжници на по-нататъшното разширяването на ЕС, щом жертвите, които трябва да се направят, са толкова големи.

Може би затова фон дер Лайен каза в речта си, че разширяването на ЕС не трябва да чака промяна на договора. Тя трябваше да успокои кандидатите за членство в ЕС. Но и те сигурно знаят, че решенията ще дойдат не от нея, а от Париж и Берлин.