Една история на 45-годишен женен мъж.

Не зная дали историята ми ще се стори позната на някой от вас.

Може би има хора, които са я преживeли, други сега я преживяват, трети искат да я преживеят. Сигурно ще има и такива, които ще се отвратят, но живота често ни поставя в ситуация, която не можем да предвидим.

Аз съм мъж на 45 години. Женен съм отдавна и спокойния семеен живот дълго време ме правеше щастлив.

Сега си давам сметка, че спокойствието и хармоничните отношения в брака често се бъркат с щастието и любовта. Случва се с много хора, случи се и с мен.

Банална история, срещнах една жена. Тя беше омъжена.

Няма да говоря за това как е преминал ток през погледите ни и как като че ли винаги сме се търсили. Това са глупости. В интимните отношения ние не търсим, ние намираме. Ние намираме партньор, с който можем да направим най-малко компромиси.

Секс, може би това е водещото. Никой не встъпва във връзка с идеята да разруши своето или чуждото семейство тези идеи идват след това, ако изобщо дойдат. Бях свикнал на спокойния хармоничен предвидим семеен секс. С другата това не беше така. Тя се запалваше внезапно, диво, безумно.

Пожелаеше ли ме искаше да го направим веднага, независимо къде сме, искаше всичко на секундата, безогледно и безсрамно. Често ме възбуждаше с ръка, докато пием кафе в някоя скрита сладкарница.

В пробната на един магазин ме повика, да й помогна с ципа на роклята и когато влязох зад пердето, прашките й бяха свалени до коленете и роклята вдигната на кръста.
Тази луда страст проникваше в мен, като отрова, от която трудно можех да се откажа. Сексът в къщи беше нежен, планиран и красив. Сексът с другата беше агресивен и светкавичен.

Когато бяхме в леглото тя ме яздеше и крещеше, навираше острите шипове на зърната си в устните ми. Изпиваше последните ми сокове и след това си играеше с мен, докато ми причернее от възбуда и отново се мяташе отгоре с настървение, сякаш бях нейната омаломощена жертва.

Знаех, че това е лудост и че трябва да се прекрати. Нежните докосвания в къщи, топлината и чувствеността в семейното легло бяха великолепни като градински цветя, която биваха помитани от торнадото на прекараните следобеди с другата.

Съпругата ми беше гнездото, в което можех да намеря сън, топлина и обич.

С другата намирах възбуда, сексуално опустошаване и свръхестествена страст.

Другата не ми досаждаше, не ми звънеше, не пишеше есемеси. Често гледах телефона си и виждайки празния екран ревнувах, че е с друг, че сега поема с устни страстта на мъжа си или на някой като мен. Някой, който е пожелала на момента.

Поглеждах към съпругата ми и се успокоявах, че някой ме обича.

Прекратих тази връзка, за да се спася от сексуалната зависимост и скоро се почувствах нещастен. Почувствах се като човек, на който са ампутирали крайниците, мозъка, сърцето. Колкото повече се опитвах да я забравя, толкова повече тя влизаше в спомените ми и пулсираше с болката на развален зъб.

Започнах отново да се виждам с нея. Не можех да я искам само за мен, защото бях избрал съпругата си за цял живот. Не можех да изоставя другата, защото цял живот без тази умопомрачителна страст, би се превърнал в ужасно бреме

Щях да се чувствам като човек, който носи огромен товар от нежна коприна, а аз исках да нося вместо тежестта на коприната, дивите светкавици на очите й, когато прониквах в нея. Исках да пия от интимните й сокове, исках да да усещам как гърдите й като разярени камбани блъскат в лицето ми. Разбира се исках да чувствам и нежното докосване на съпругата ми.

Нейната кротка и отдадена обич, деликатната й нежност. . . . . . . . . . . и винаги в тези моменти поне за секунда си спомнях за огнената влага с която другата заливаше интимните ми части. Резките движения на вагината й, когато полудееше върху мен и как стискаше бедра, за да изцеди последната капка сперма са себе си.

Знам, че искам едновременно две взаимно изключващи се жени. Но зная, че не мога да живея, ако ги нямам и двете. Зная, че трябва да избера. . . но страстта не се измерва на пазара. . . любовта също.

Съпругата ми дава обич, другата ми дава страст. И любовта, и страстта са преходни, когато са истински, само фалшивата любов и измамната страст, могат да продължат дълго, защото са контролирани от разума.