Еманюел Макрон победи крайнодясната кандидатка Марин льо Пен и печели президентските избори във Франция, сочат прогнозите.

Той е взел 58% от гласовете срещу 42% за нея, твърдят френските телевизии, предава Bulgaria on Air.

44-годишният Макрон ще стане първият френски президент, който ще бъде преизбран през последните 20 години.

Битката за Франция: Макрон и Льо Пен гласуваха на президентските избори

53-годишната Льо Пен се кандидатира за президентския пост за трети път. Тя загуби от Макрон през 2017 г.

Тогава той получи 66% от гласовете, а нейният резултат се смяташе за безпрецедентна победа за крайната десница.

Макрон е най-младият човек, заемал президентския пост (на 39 години), като стига до него след изключително кратка кариера във финансовия сектор и политиката.

Евентуална победа на Льо Пен, обвинявана от опонентите си в приятелски връзки с руския президент Владимир Путин, би предизвикала шокови вълни по света, сравними с тези от 2016 г., които доведоха до Брекзит във Великобритания и избирането на Доналд Тръмп в САЩ.

Резултатът, който се очаква да бъде потвърден от официалните власти по-късно през през нощта, ще предизвика огромно облекчение в Европа след опасенията, че президентството на Льо Пен ще остави континента без кормило след Брекзит и напускането на германския канцлер Ангела Меркел.

Левите лидери на ЕС, сред които и германският канцлер Олаф Шолц чрез необичайни интервюта публикувана във вестник Le Monde, призоваха Франция в навечерието на вота да избере Макрон вместо съперничката му.

Макрон ще бъде първият френски президент, който ще спечели преизбиране след Жак Ширак през 2002 г., след като предшествениците му Никола Саркози и Франсоа Оланд напуснаха поста си само след един мандат.

44-годишният Макрон ще произнесе победна реч в центъра на Париж, в подножието на Айфеловата кула, където развяващите знамена привърженици избухнаха в радостни възгласи след появата на първите прогнози в 20:00 ч. местно време.

Макрон ще се надява на по-малко сложен втори мандат, който ще му позволи да осъществи визията си за пробизнес реформи и по-тясна интеграция в ЕС след първия мандат, помрачен от протести, след това от пандемията и накрая от нахлуването на Русия в Украйна.

Но той ще трябва да спечели онези, които подкрепиха опонентите му, и милионите французи, които не си направиха труда да гласуват.

Въз основа на официалните данни социологическите организации изчислиха, че процентът на въздържалите се е бил 28%, което, ако се потвърди, ще бъде най-високият процент негласували на втори тур на президентските избори от 1969 г. насам.

Резултатът от първия тур на 10 април остави 44-годишния Макрон в стабилна, но не и неоспорима позиция да запази президентския пост.

Убеждаването на поддръжниците на твърдолинейния кандидат, класирал се на трето място Жан-Люк Меленшон, да не се притесняват и да гласуват за бившия инвестиционен банкер, беше ключов приоритет за Макрон във втората фаза на кампанията.

Макрон също така ще трябва да гарантира, че партията му ще намери силна подкрепа сред обикновените хора, за да запази контрола върху парламентарното мнозинство на парламентарните избори, които ще се състоят през юни, за да избегне неудобно "съжителство" с премиер, който не споделя политическите му възгледи.