Утре (20.04.) празнуваме Лазаровден, а по традиция след него, в неделя, идва ред и на Цветница, която тази година се пада на 21 април.

Тези два празника за известни като едни от най-позитивните, слънчеви и весели български празници и носят със себе си много обичаи, традиции и поверия, пише Edna.bg.

Днес ще ви разкрием как да се подготвите за този празничен уикенд, кои обичаи е добре да спазите и какви са магичните поверия, които свързваме с тези два дни.

Лазаровден

Празникът се характеризира с няколко особено интересни и старинни по своя произход момински обичая - лазаруване, кумичене и боенек.

На самия Лазаровден рано сутринта, пременени в нови и чисти момински носии, закичени с венци и свежи китки по главите, лазарките тръгват на групи по махалата да обикалят селските домове. През цялото време те пеят празнични обредни песни, като изпълняват и своя ритуален танц, наричан най-често "боенек".

Стопанката кара лазарките да подскачат високо и да потропват с крака, за да растат високо посевите и да се плодят домашните животни. После тя дарява девойките с яйца, които те събират в кошнички.

Строго забранено било ритуалните песни да се пеят след Лазаровден, защото на момите “ще им излязат циреи”. Девойката, която не е лазарувала, не е могла да се замомее и да се омъжи. Освен това лазаруването било гаранция, че нито една от лазарките няма да бъде грабната от змей горянин.

В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват.

Цветница

Посветена е на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Затова на този ден всички отиват на празничната църковна литургия с върбови клонки, китки от здравец и други пролетни цветя.

След като свещеникът освети върбовите венчета, те се отнасят вкъщи и се поставят пред домашната икона. С тях жените баят против уроки и болести. Често когато през летните месеци загърми и завали град, те изнасят върбовите венчета на двора и изричайки магически заклинания, гледат през тях облака, за да се разнесе той надалеч.

Обикновено на Цветница се изпълнява и последният лазарски обичай – "кумиченето". Преди обяд всички лазарки се отправят вкупом към реката. Всяка девойка носи със себе си китка цветя, върбово венче или малко хлебче, наричано "кукла". Момите се подреждат една до друга покрай брега или на моста над реката и едновременно пускат китката, венеца или хлебчето.

Онази девойка, чийто венец или хляб бъде понесен най-бързо от водата и излезе най-напред, се избира за "кумица" или "кръстница" на лазарките. От този момент тя се превръща в обект на специално уважение и почит от страна на останалите момичета.

На третия ден от Великден момата-кръстница кани всички лазарки в дома си и ги гощава с баница и червени великденски яйца. С тази обща гощавка завършва и празничният лазарски комплекс, посредством който девойките демонстрират своя нов социален статус и годността си за встъпване в брак.