Летищата по света създават първото усещане за страната и затова по-често от другите сгради са архитектурни произведения на изкуството

Летище Русе е такова бижу, ценен образец на архитектурния модернизъм от втората половина на 20-и век. И след 30-годишно прекъсване може да посреща отново пътници – не като обикновена сграда, а като защитен паметник на културата.

НИНКН и българската секция към Международната организация за документиране и опазване на сгради на Модерното движение - Докомомо България (Docomomo International) подготвят предложение за предоставяне на статут на недвижима културна ценност на Летище Русе, съобщи OFFNews.

Аерогарата е построена в периода 1972-1976 г.

Авторът й, русенския архитект Йордан Бояджиев, постига забележителен синтез между архитектурата и монументалните изкуства.

Хоризонтално издълженият паралелепипед на основното тяло е с богато остъклени фасади. Входът е защитен с елегантна тънка стоманобетонна козирка, окачена на стоманени въжета. Пътническата зала е изцяло остъклена панорама към излитащите и кацащите самолети. Изтеглената леко назад контролна кула с фин плосък покрив създава хармония на обемите. В България рядко се вижда сграда с толкова изчистени пропорции. Тя илюстрира стремежа на арх. Бояджиев към ясни и лаконични геометрични форми. Създава усещане за лекота и прозирност, за визуално отделяне от терена.

Построеното в с. Щръклево е запазено почти напълно в автентичния си вид и обзавеждане – рядкост за наследството от този период. В интериора на залата умело са комбинирани и противопоставени материали, цветове и фактури.

Цялостният облик е завършен с монументалните пластики на скулптора Галин Малакчиев. Негово скулптурно пано от стоманобетон украсява главната фасада, а под тавана на пътническата зала е окачено негово ефирно месингово кълбо.

С професионална реставрация и адаптация летище Русе ще запази атмосферата на обществените сгради от 70-те години на 20-и век и само по себе си може да бъде привлекателна цел за туристите.

Арх. Йордан Бояджиев е сред най-интересните и забравени русенски архитекти. Безкомпромисен и целеустремен в работата си във време, когато това е било трудно. Създател е на някои от най-емблематичните сгради на модернизма в Русе. Печели с конкурс изграждането на летище Русе.

Скулпторът Галин Малакчиев е ученик на проф. Любомир Далчев и автор на пластики, които са част от запомнящото се лице на няколко български града. Негови са колоната „За буквите“ пред НДК, както и декоративната стена на софийската централна гара.

Обект: Приемна сграда на Летище Русе

Местоположение: с. Щръклево (на 17 км от гр. Русе)

Година на изпълнение: 1972 – 1976 г.

Проектант: арх. Йордан Бояджиев

Скулптор: Галин Малакчиев

Технически ръководител: Станчо Раднев

Колектив: инж. – конструктори: Ангел Ангелов; Кирил Мичев; Никола Драганов; Част ОВ – инж. Цоню Донев; Част ВиК – инж. Яни Ялъмов; Част Ел. – инж. Пенка Захариева.

Инвеститор: ДСО „БГА „Балкан“

Изпълнител: „Трансстрой“ Русе