Скандално е, че държавните служители не плащат самостоятелно здравните осигуровки, заяви Красимир Грудев

Здравните вноски в България трябва да се увеличат до поне 10%, за да се подобри качеството на услугата, но това трябва да се случи единствено след преглед на солидарността в системата и ясно прогнозиране кой какво плаща. Това каза Красимир Грудев, председател на УС на НСЧБ, член на УС на Европейска асоциация на болниците и здравеопазването, в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.

"За нас е скандално съществуващото положение, че държавните служители не плащат самостоятелно осигуровки, а тези вноски се плащат от ведомствата... Когато имаме ясна проследимост кой какви осигуровки плаща, независимо дали лично, или чрез работодателя, ние можем да прогнозираме какви пари ще се съберат. Иначе така много често плащанията от държавата към здравната каса се формират на остатъчен принцип... Преди да стигнем до повишаване на процента на вноските, първо трябва да изправим тези нередности."

Средно здравноосигурителната вноска в Европа е 10% и България трябва да се стреми към поне такова ниво, смята Грудев.

Въпреки положените усилия към развитие и възприемане на по-високи нива на профилактичните грижи сред населението, това не се случва заради пренатовераността на общопрактикуващите лекари (при нужни 6000 има само 4500) и традиционната незаинтересованост на българите, каза Грудев.

"Може би трябва да се въведат мерки профилактиката да стане задължителна в смисъл и с известни наказателни санкции, когато човек не се отнася сериозно към своята профилактика - ако не ходи редовно на прегледи, да няма право на определени неща."

Навременното диагностициране на заболявания, което се случва при профилактичните прегледи, ще спомогне да се намали натовареността на здравната система, но ще осигурява по-голяма преживяемост на заболявания на по-ниска цена, каза Грудев.

За последните 30 години в частното болнично здравеопазване са направени инвестиции за над 1,5 млрд. лева за над 120 високотехнологични болници, каза Грудев.

"Частните болници създадоха така необходимата конкуренция на болничния пазар, което е най-сериозният и значим фактор за развитието на медицинската помощ."

Здравеопазването в страната трябва да бъде общодостъпно, с високо качество и необходимата своевременност и бързина на лечението, което според Грудев частните болници успяват да предоставят в голяма степен. Около една трета от болниците в страната са частни (с около една трета от болничните легла), а останалите се разделят поравно между общински и смесени държавно-общински, добави той.

Ситуацията в системата е стабилна, въпреки че се работи без бюджет за 2023 г., като очакванията са за около 10%-12% ръст на бюджета заради естественото повишаване на приходите през ръста на заплати и осигуровки, каза Грудев.

Има недостиг на кадри в системата заради отлив от кандидати за медицинската професия, което е най-видно при медицинските сестри. Такава е ситуацията в цяла Европа, като в България съотношението лекари/сестри е 1:0,8, а нормалното ниво е 2:1. Трябва да има целева политика и бизнес подходи за запазването на кадрите в страната, каза Грудев и даде за пример програми за стипендии за обучение срещу ангажимент за работа за период от време.

"Трябва да се увеличат и възможностите за специализация като места за специализация. Направиха се малко стъпки в тази посока - може да се специализира в по-малки болници, включително в частни болници, и трябва да се продължи. Според нас трябва да се разширят професионалните правомощия на сестрите да изпълняват повече функции, за да имат и перспектива за лично професионално израстване и да могат да заместят липсата на лекари."